Сензационно разследване: Селските палати земеделие ли са?

ДАНС ЩЕ ТРЪГНЕ ЛИ ПО ПЕТИТЕ НА ИЗМАМИТЕ „КЪЩИ ЗА ГОСТИ“ В БЛАГОЕВГРАДСКО? » ЮГОЗАПАДНИЯТ ТАБЛОИД И АСОЦИАЦИЯТА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПОДАДЕ СИГНАЛ В СЛУЖБИТЕ – ВИЖТЕ ЗА КАКВО?Тодор ТОДОРОВ

Държавен фонд „Земе­делие” за пореден път до­каза, че работи като секта. Мъглата около неговата дейност се поразсейва за кратко при всеки следващ скандал, но бързо се връща – още по-гъста и непробиваказа, че работи като секта. ема. Театралната акция на ДАНС във фонда бе опит за няколко часа да се предста­ви пред обществото воля за прозрачност. Но всичко при­ключи бързо, безславно и по всяка вероятност без резул­тат. Притиснати от общест­вения интерес, началниците на най-голямата разплаща­телна агенция у нас уж реши­ха да „се отворят“ към обще­ството. Но на практика това така и не стана. Лаконична­та информация, която беше „отпусната“ на медиите, се ограничи до публикуването на списък с финансираните с нейните пари къщи за гос­ти по Програмата за разви­тие на селските райони. ­

Като оставим настрана факта, че на практика в този „документ” няма нищо конкретно, можем само да гадаем какво се крие зад публикуваната таблица.

Странно защо, в нея са по­сочени райони, но липсват бенефициенти и суми.

Макар че началниците на фонда с мъгляви обяснения признаха, че имат проблем с проверката на проектите, минали по формулата „къща за гости” и самите те призо­ваха обществеността да сиг­нализира „при констатирани видими нередности или при съмнения за използване на изградените обекти не по предназначение“, конкрети­ката за тях потъна в чинов­ническо „структуриране” на информацията.

В нея са посоче­ни села и области, които на практика трябва да „популя­ризират обектите за селски туризъм, съфинансирани от Европейския земе­делски фонд за раз­витие на селските райони”.

Точни адреси оба­че липсват. Инфор­мацията за проек­тите, по които те са изградени, също е повече от лаконична (за да не кажем ни­каква). Ако се опрем на нея, единствено­то, което бихме мог­ли да разберем, е, че абсолютният рекордьор в печеленето на този вид про­екти е област Благоевград – там са реализирани 145 сгради. Голяма част от тях са в архитектурно-историче­ските резервати Ковачевица (6) и Лещен (15). В известно­то с минералните си извори с. Огняново пък са построе­ни 13 къщи за гости. Втората по успех в тези проекти е Со­фийска област – със 73 про­екта на къщи за гости. По­четното трето място заема област Ловеч със 62 къщи за гости. Най-малко такива проекти са реализирани в Разград (4), в Търговище (5), в Русе (8) и във Враца (9), со­чат публикуваните данни.

Прави впечатление, че в „най-силният район” (Бла­гоевградски), в който са усвоявани европарите, об­щина Гърмен е направо ре­кордьор.

На нейната територия са реализирани цели 52 про­екта. Голяма част от тях са изпълнени в съвсем неиз­вестни села, в които абсо­лютният брой на жителите е толкова скромен, че те не биха могли да стигнат дори за обслужващ персонал в тези къщи. Така например в селото със звучно име Гос­тун някой е получил евро­пари за… ремонт на същест­вуваща сграда. Справка в информационния портал за броя на жителите тук показва, че в него живеят… 39 човека. Още по-парадокса­лен е фактът, че в друго ту­кашно село – Лещен, жи­телите са… четирима, но утвърдени­те проекти за къщи тук са… 14 на брой. Един от тях е на фирма „Га­михолидей”, регистрирана в края на 2011-а с капитал от 1000 лева. А според оп­исанието на проекта става дума за из­граждането не за една, а за „къщи“ за гости. От послед­ния публикуван финансов отчет на тази фирма пък става ясно, че европарите са били усвоени през след­ващата година, а до 2013-а пасивът, който е натрупала, вече е 116 хил. лева.­

В самото село Гърмен, кое­то има 2 хил. жители, спече­лените проекти са пет. От по­стната информация на фонд „Земеделие” успяхме да „из­цедим”, че един от тях е на фирма „Неаполис 1” ЕООД. Тя е спечелила финансиране за изграждането на къща за гости. И в този случай фир­мата е регистрирана през 2011-а, според последния публикуван в Търговския регистър отчет пасивът на фирмата вече е 142 хил. лева.

Подобни приме­ри може би има още много, но странно защо от фонда не пожелаха да бъдат по-изчер­пателни в инфор­мацията си. Може би защото ще се окаже, че една и съща фирма е спе­челила няколко проекта или пък, че отпуснатите ев­ропейски средства са използвани не за развитие на селския ту­ризъм, а просто за да могат някои хора да построят с тях собствените си къщи. Тема, която усилено се коментира в района на Гоце Делчев и Банско.

Да не го­ворим, че съмненията за използ­ване на къщите за гости, фи­нансирани с европей­ски пари, не по пред­назначение, а за лични нужди, са повече от отчетливи в случаите, когато се ус­танови, че фирмата, спечели­ла проекта, няма персонал. А точно наличието му е един от критериите, заложени в условията за финансиране. Това лесно може да се уста­нови от регистрите на НОИ, стига да се знае кои фирми са спечелили проектите.

Така например фондът би могъл да установи, че във финасовия отчет на фирма „Гамихолидей” за 2013-а е записано, че тя не е имала разходи за заплати и оси­гуровки С други думи, от фонда трябва да извършат проверка на място и евен­туално да наложат санкции – връщане на субсидията.

Никой не отрича, че сел­ският туризъм е изключи­телно важен за развитието на страната ни. Може би точно той е един от лостове­те, който ще върне младите хора по родните им места и ще спре обезлюдяването на цели региони. В същото вре­ме обаче не е ли редно да знаем кои точно фирми пе­челят тези проекти и какви хора се насочват към тази дейност. Още повече че за този вид дейност се знае, че са раздадени общо над 70 млн. евро безвъзмездна фи­нансова помощ?

Оправданието за конфи­денциалност на този вид ин­формация, която се опитват да ни пробутат от разпла­щателните агенции, е, меко казано, нелогично, тъй като така или иначе става дума за разходване на обществен ресурс. Бил той наш или ев­ропейски.

Още повече че Европей­ската комисия вече уста­нови системни грешки по мерките за изграждане на къщи за гости (311 и 312) по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година. И то точно, че част от тях не се използват за целта, за която са отпуснати евро­пейските средства – като семейни хотели или места за настаняване, а за лич­но ползване. И докато тези грешки в системата за кон­трол не бъдат отстранени, еврокомисарите не смятат да възстановяват разходите за такива дейности по нова­та ПРСР 2014-2020 година.

Мярката за къщите за гос­ти вече няма да бъде при­ложена в този й вид през следващия програмен пе­риод въпреки натиска от страна на консултантските фирми, съобщи министърът на земеделието Десислава Танева преди време. Тя от­беляза, че тези мерки няма да бъдат отворени, защото изкривяват целите на про­грамата. Земеделската на­чалничка обаче се похвали, че по мерките за подкрепа и създаване на микропред­приятия вече са разплатени 180 млн. евро. От тях 155 млн. евро, или 86%, са били за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и за селски туризъм, включващ изграж­дане на къщи за гости. Но и пропусна да отбележи, че именно ВЕИ-тата са другите проблемни проекти, по кои­то има висяща процедура в Брюксел, която може да до­веде до налагане на финан­сова санкция за страната ни.