Снежана Малковска: Театърът е прозорец към истината, към светлината

Представи се на нашите читатели…
Името ми е Снежана Ангелова Малковска, родена съм на 11.02.1954 год. в град София. Тази година е била изключително студена и снежна. Морето е замръзнало. По улиците е имало три метра сняг. Хората са правили тунели, за да преминават. Понеже родителите ми много са обичали природата – са ме кръстили на снега – да бъда бяла, чиста и кристална като него. И до днес обожавам снега, падащите 7-ъгълни кристалчета. Те чистят атмосферата, въздуха, земята, създават настроение, играят своите уникални танци и сътворяват красотата.

След завършване на средното си образование не бях приета в Театралната Академия. Започнах в СУ „Българска филология и психология“. Следващата 1975 год. бях приета във ВИТИЗ (сегашен НАТВИЗ) в класа на проф. Димитрина Гюрова и асистенти Богдан Сърчаджиев и Георги Попов. Хиляди благодарности на моите учители. Те положиха здрава основа, чувство за отговорност, колегиалност и самодисциплина у мен. Те ни закърмиха със свята любов към творчеството, изкуството и красотата. 1979 год. със завършването си бях разпределена в Сливенския Драматичен Театър “Стефан Киров”. Тогава бащински ни пое Емил Кюстебеков – директор на театъра. За целият голям и утвърден колектив на Сливенския Драматичет Театър ние бяхме „Децата на театъра“. Всички се грижеха за нас. Имаше невероятна атмосфера за работа. Изкарвахме по 13 премиери на сезон. Имаше и достатъчно осигурени средства за работа. Там уникални за мен ще останат срещите ми с режисьорите: Любен Гроис („Тартюф“ от Молиер в образа на Елмира), Младен Киселов(„Човекоядката“ от Иван Радоев в образа на Алоис Гуана Перес и Пералда), Слави Шкаров(„Мата Хари“ от Недялко Йорданов в образа на Виктория), Кольо Петков(„Сватбата на Фигаро“ от Бомарше в образа на Сузана), Енчо Халачев(„Лес“ от Островски в образа на Аксюша).

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса