Мечтите на един популярен актьор
-
- октомври 2, 2017
Юлия БАЙМАКОВА
В началото на седмицата известният комедиен актьор Васил Драганов беше в Гоце Делчев като изпълнител на една от ролите в представлението „Бихте ли слезли от жена ми?“ на Пазарджишкия театър. Непринуден и сърдечен, той с удоволствие отговори на въпросите ми.
– Господин Драганов, моля, направете сравнение между работата си в киното и в театъра. Къде Ви е по-трудно?
– Разлика има, и то голяма. В театъра определено ми е по-трудно. Аз съм на щат в Народния театър „Иван Вазов“, а да изиграеш главна роля в него, не е лесна работа. Освен това не съм от красавците – слаби, елегантни, които просто се веят по сцената. На нас, така наречените характерни актьори, ни е по-трудно. Много е важен и жанрът. Както е известно, комедията е най-сложният от всички. Що се отнася до киното, там кастингът е много важен, да се подберат най-подходящите изпълнители.
– Вие често влизате в образа на малкия човек. Смятате ли, че има още какво да постигнете в неговото изграждане?
– Продължавам да играя тази роля, защото ми е интересна. Знаменити актьори като Чарли Чаплин и Тодор Колев са я изпълнявали. Дано имам шанс да изиграя още подобни образи.
– Известно е, че имате желание да влезете в ролята на много лош човек. Какви са шансовете Ви в това отношение?
– В „Майстори“ по Рачо Стоянов – постановка на Народния театър, имам шанс да изиграя злия човек. И в киното бих могъл. Знаете ли, и в България, и по света, щом някой актьор влезе в едно амплоа, всички вече го възприемат по този начин и той просто не може да избяга от него. Моето амплоа се свързва с образа на Радко Чеканов от сериала „Столичани в повече“, а именно на глуповат млад човек. Аз смятам, че е време да избягам от него и да изиграя други типажи.
– Скоро на нашата сцена игра и Албена Павлова, която в сериала беше майката на Вашия герой. Какво ще кажете за партнирането си с нея?
– И в сериала, и в Народния театър, а и в „Комиците“ имам щастието да играя с колосите на актьорското майсторство у нас. Това облагородява и учи. А за „майка“ ми и „баба“ ми (Стоянка Мутафова) в „Столичаните“ мога да кажа, че не само работехме добре, но и се забавлявахме.
– Искам да Ви задам въпроси и в по-личен план. В живота весел човек ли сте?
– Не съвсем. Знаете песента за тъжния клоун. Няма как да си нахилен 24 часа, ако си нормален. Имаме нужда и от малко тъга. Колкото до семейния ми живот, той е такъв, че не мога изобщо да се усамотя. Щом се прибера вкъщи, децата веднага ми се хвърлят на врата. През лятото два месеца бяхме заедно всеки божи ден. Нямах възможност да си осигуря дори дозата тишина, потребна на всеки човек.
– Още ли мечтаете да посетите Япония?
– Да, мечта ми е. Японската култура е на изключителна висота, ако щете дори и в областта на храненето. Точно заради правилното хранене при тях има най-много столетници. Впечатлява ме и спокойствието им. През месец април, когато цъфтят вишните, много японски семейства отиват в овощните градини, където всяко от тях застава около едно дърво и може с часове да го съзерцава.
Цялото интервю четете само във вестник ТОП ПРЕСА югозападният таблоид!
Be the first to leave a review.
