Топ Преса представя: Самодейци от Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци!

В днешния брой: Елена Бутилова – бакалавър икономика, в момента кара магистратура в Холандия

Едно интервю на Стоян ЦВЕТКОВ

– Здравейте!

– Здрасти!

– Какво Ви накара да се занимавате с народни танци?

– Започнах да се занимавам с на­родни танци още от 7-годишна възраст. Основната причина да избера точно народните танци беше фактът, че мои роднини се занимаваха с дей­ности в сферата на фолклора. Те ме подтикнаха да започна да танцувам. След това, мо­тивацията ми да продължа да практикувам идваше от самото усещане, което комби­нацията от музика и танц ми създаваше. Специални благо­дарности на хората, които ми показаха красотата на народ­ните танци.

– Защо точно Неврокопски­ят ансамбъл?

– Изключвайки факта, че мои роднини са част от ансам­бъла и са били част през годи­ните, Неврокопският ансамбъл е институ­ция с изключителна ис­тория и тра­диции и въ­просът дали да стана част от него винаги е бил рето­ричен. Вед­нага след като усетих колко прекрасно е усещането да изразявам чрез танца, всичко българското, което нося в себе си, първият по рода си ансамбъл в Бълга­рия беше най-добрият избор, които можеше да направя. Именно защото той най-пълно отразява дълбоките традиции и обичай на българския фолк­лор. За мен няма по-голяма гордост от това да съм част от Неврокопския ансамбъл.

– Каква е ползата от това да бъдеш в този колектив?

– Ползите да бъда част от този колектив са многоброй­ни. На първо място успях да обогатя собствените си позна­ния за българския фолклор, което ме направи още по-го­лям ценител на красивата българска музика и като цяло по-голям родолюбец. Освен това, ансамбълът ми дава въз­можността да видя радостта и щастието в очите на хората, които милеят за българското. Дори и само това да получа­вах в замяна, бих продължила да се занимавам с народни танци. От друга страна, бидей­ки част от Неврокопският ан­самбъл успях да се докосна до много различни култури и традиции по света. Но мисля, че истинският позитивизъм да бъдеш част от такъв колектив е фактът, че разширяваш своя кръг от познати, които в един момент се превръщат в твое второ семейство.

– Коя е най-запомнящата се

случка?

– Много са запомнящите се моменти, които съм има­ла, като част от ансамбъла, но мисля, че един момент дълго време ще се откроява в съзнанието ми. През 2010 година участвахме във фес­тивал на един малък остров близо до Неапол. Въпреки краткото време, което бяхме там (само 2 дена), първият концерт, който изнесохме, остави траен отпечатък в мен, чрез сълзите от радост и умиление, които успяхме да предизвикаме в очите на българските емигранти там. Никога не сме се чувства­ла по-горда и щастлива, че се занимавам точно с народни танци, защото успях да усетя какво носи това изкуство на хората.

– Призивът Ви към съ­гражданите?

– Искам да призова хората да правят повече крачки към това да обогатят българското в себе си. Ценете и разпростра­нявайте традициите, защото те показват нашата идентичност и ценностна система.

– Имаш ли да кажеш нещо на колегите ти от НАПТ?

– Да. Продължавайте до­стойно да носите български­ят дух и да радвате хората. И не на последно място не спи­райте да бъдете мотивирани да давате цялата си душа на сцената. И ако се появят труд­ности, което е нещо обичайно в днешните времена, си при­помнете защо сте започнали да се занимавате с изкуството наречено фолклор.

– Как си обяснявате това, че всички наричате ансамбъла „едно семейство“?

– Имайки предвид, че като един колектив, всички ние имаме една обща цел (да дос­тавяме удоволствие на хора­та около нас и самите ние да изпитваме удоволствие от песните и танците) и винаги се подкрепяме в името на пости­гането й, няма как да има дру­го определение за ансамбъла освен „семейство“. Освен това, точно защото семейството е онази неформална институ­ция, в която хората се чувст­ват свободни да се изразяват, защото отношенията се градят на взаимно уважение, Невро­копския ансамбъл може бъде олицетворение на семейство­то.

– Топ Преса Ви благодари и Ви пожелава успех във всяко нещо, с което се занимавате!

– Аз също Ви благодаря мно­го.