Гюргена и синът ѝ Андон ще са малко по-близо до Коледа благодарение на Валя и социалните…

На редакционния телефон на Топ Преса (0898 505 501) позвъни жена, която каза, че много би се радвала, ако и дадем възможността, чрез страниците на най-четения вестник в Югозапада да благодари на Дирекция „Социално подпомагане“ Благоевград. Казах и: “Ок, разбира се”. Но тя поиска да остане анонимна, при което аз и отказах, защото всеки би си помислил, че това е просто някаква реклама. Топ Преса не е радио, в което се правят поздрави за компанията, седнали на по чаша ракия… Госпожата се съгласи на среща, за да разкаже защо иска да благодари на „Социално подпомагане“ Благоевград.

Дирекция „Социално подпомагане“ Благоевград

Видяхме се и записахме разговора. И все пак ще спазим желанието на Валя и няма да пишем цялото ѝ име. Оказа се, че Валя е един страхотен човек с голямо сърце. Човек, който е излягал извън черупката си в която повечето хора така са се натикали, че не смеят да си покажат носовете на вън. Валя е от Благоевград. Отгледала е две деца, които вече са мъж и жена, поели по своя път в живота и по обясними причини отдавна живеят и работят в чужбина. Валя се запознава с жена на име Гюргена. Психично болната жената живее с 24 годишния си син Андон, които също е с психични отклонения. Отначало, Валя просто подавала по левче-два на Гюргена или по една цигара. Веднъж решила да я заговори, да я попита защо живеят така, защо ровят в кофите за боклук… Така тя се запознава с тъжната история на семейството. История за живот, който по някога човек не сам избира, а просто Господ така е решил, а защо ли?

Ето какво сподели Валя:

– Здравейте, г-н Байрактарски, не искам да казвам името си, защото това което правя го правя от сърце. Правя го, за да помогна и не искам вниманието да пада, върху мен а върху тези хора, които имат нужда от помощ и закрила.

Ок, Топ Преса ще запази фамилията ви в тайна. Кажете защо ни потърсихте?
– Първо защото искам да благодаря на Дирекция „Социално подпомагане“ Благоевград. Защото те си свършиха работата блестящо и помогнаха много за разрешаването на проблема на това достатъчно изстрадало семейство. Потърсих вас, защото ви чета редовно, защото виждам че не сте просто медия, а наистина има взаимоотношение, между вас и читателите ви. С каквото се захванете го докарвате до край. Аз, не съм чувала за друга такава медия в България.

Запознах се с Гюргена и синът ѝ Андон, та все ми викаше: “Приятелко, приятелко” и все ми търсеше по една цигара. Давах ѝ по някоя стотинка и за хляб. Веднъж се заговорихме и тя сподели, че там където живее не може да се регистрира, защото съседите не били съгласни. Разбрах кой е домоуправителя и се срещнах с него и се оказа, че не това е причината… Гюргена е с психически отклонения, синът и също. Той има епилепсия и олигофрения. Просто съдбата е била много жестока с тях. Януари месец почина майката на Гюргена. Тя беше добре и им помагаше, но след това никой не се интересуваше от тях.

Защо не могат да се регистрират?
– Защото там където живеят се води офис, търговска площ. Помещението е една стая с тоалетна. Не съм влизала вътре, но през прозорците се вижда, че помещението е пълно с боклуци и се носи ужасна миризма. Преди това са живели в Симитли. Отидох при Александър Балев – директор на “Социално подпомагане” Благоевград, за да видим какви са вариантите, за да бъде регистрирано семейството, за да могат да получават някакви помощи. Те нямат право на помощи от държавата, след като нямат регистрация по постоянен адрес. Г-н Балев обеща, че ще провери случая. Оказа се, че от “Социално подпомагане” Благоевград ги познават много добре. Ходих в ГРАО Благоевград и от там казаха, че нищо не може да се направи. Трябва да се смени статута на жилището, което не е невъзможно, но отнема време и разходи. След известно време отидох отново в “Социално подпомагане” и попаднах на Антония Павлова, заместничката на г-н Балев. Страшно мила и отзивчива жена, запозната със случая на семейството. Г-жа Павлова се зае със случая. Отпуснаха парична помощ за на момчето. Те и двамата нямат здравни осигуровки, а за да се стигне до ТЕЛК, трябват изследвания и много документи. За това искам да благодаря на всички в Дирекция „Социално подпомагане“ Благоевград. Там всеки работи със сърце, не просто отиват да им мине работното време, защото има и много такива служители. Нашите тук са наистина добре работещи хора. То, ако нямаш сърце за тази работа, по- добре да си търсиш друга…

Такъв беше случая при Д-р Кастрев. Този човек така ми вдигна кръвното… Аз губя страшно много време, запазвам часове за майката и сина, отиваме и си чакаме реда. Влизаме и аз обяснявам на Кастрев, че е необходимо диагностициране, за да може да им се внесат документите, за да се стигне до ТЕЛК, а той каза: “Ами ще видим какво можем да направим, пък каквото стане”. И аз се вбесих, казах му: “Не, д-р. Кастрев, не каквото стане, а трябва да стане.” След което той го прегледа, но не ми дава протокола… Отивам пак при него и му казвам: “Д-р. Кастрев, само две минути, за да ви обясня” и още не съм довършила… А той ме погледна, прекъсва ме и каза: “Двете минути изтекоха…” И като ми кипна, казвам му аз не идвам тук от удоволствие. Аз съм била първа смяна, тичам при вас за ви кажа, че това нещо е необходимо да го направите и вие ми казвате, че двете минути са изтекли…

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса