Хармонична сплав от двама възторжени музиканти

Юлия БАЙМАКОВА

Неотдавна гоцеделчевските ценители на класическата музика имаха удоволствието да присъстват на концерт на клавирно дуо Дора и Анастас Славчеви, което беше специално поканено да вземе участие в отбелязването на двегодишнината от смъртта на Негово високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил. В програмата, която изпълниха, известните музиканти бяха включили произведения от Моцарт, Дворжак, Валерий Гаврилин, Александър Йосифов, Николай Стойков. Двамата пианисти зарадваха публиката с виртуозността си, не отказаха да я зарадват и с интервюто, което дадоха.

– Професор Славчев, Вие сте изявен пианист, педагог и общественик. Как съчетавате толкова много ангажименти?

– Мисля, че е въпрос на добра организация. Разбира се, моят работен ден никога не е бил 8 часа, както и работната седмица – само 5 дни. Но понеже съм вършил неща, които са ми били интересни, това не ми е тежало. Важното е било да постигам убедителни резултати както в управленската, така и в педагогическата и концертната си дейност. Но искам да подчертая, че във всичко съм се стараел да прилагам творчество.

– Били сте директор на Пловдивското музикално училище и ректор на Музикалната академия в Пловдив. Споменът за коя от двете длъжности Ви носи повече радост?

– И в двете позиции съм полагал много усилия, но са ми донесли много радост и удовлетворение. Всъщност те са  много различни. Да бъдеш директор на училището, в което си учил, да ръководиш педагози, които преди това са били твои учители, е много деликатна и отговорна мисия. Явно съм бил много млад тогава /на 36 години/, за да приема това предизвикателство. Радвам се, че и досега колегите от музикалното училище си спомнят с най-добри чувства за времето, в което съм ги ръководил.

Работата ми в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, беше съвсем друго нещо. В Академията работих повече от 40 години. В този период, освен педагогически, изпълнявах много години и различни ръководни функции – два мандата заместник – ректор и два мандата ректор. Успях да подобря материалната база, да разкрия нови бакалавърски и магистърски програми, които имат добра реализация в днешно време – тонрежисура, артмениджмънт, църковна живопис, фотография и др.

– Като дългогодишен  артистичен директор на Международния фестивал на камерната музика  Пловдив, какво е виждането Ви за неговото бъдеще?

– Иска ми се да бъда оптимист, но при сегашните условия това е невъзможно. Липсва държавна стратегия за културното израстване на младите хора, в това число и музикалното възпитание. Ще трябва да внасяме отвън публика, обичаща класическа музика. Тъжно е…

– И един, ако  мога така да кажа,  професионално-личен въпрос. През  близо четирите десетилетия съвместна работа с професор Дора Славчева – Вашата съпруга, уеднаквиха ли се критериите ви за съвършенство в музикалното изпълнение, или  все още имате разногласия?

– Четиридесет години свирим заедно. Радвам се, че успяхме, от една страна, всеки от нас да съхрани своята индивидуалност, а от друга, всеки да се подчини на общата идея за изграждане на художествения образ в творбата. Това е деликатен процес, но мисля, че успяхме, и на тази хармонична сплав от двама възторжени музиканти се дължат нашите успехи на концертните сцени у нас и в чужбина.

– Госпожо Славчева, разкажете ни малко за живота в  артистично семейство като Вашето. И двамата сте изтъкнати пианисти, и двамата сте професори. Поравно ли разделяте и задълженията  в  домакинството?

– С няколко думи: животът ни е динамичен и напрегнат, но това не ни притеснява. Свикнали сме на този ритъм и не се оплакваме, успяваме да се организираме. Колкото до задълженията в домакинството, сама разбирате, че не може да са разпределени абсолютно поравно. Помагаме си и работата спори. Имаме единомислие, което смятам, че е особено важно.

– Вашият син също има международно признание като музикант. Има ли поколенчески разминавания между  неговото и  вашето мнение при разучаване на нови произведения за триото?

– Когато работим като трио, между нас има абсолютна толерантност. А тъй като рядко сме заедно, нямаме и време за спорове. Обединяваме творческите си намерения в най-доброто. Обикновено оставяме синът ни да бъде водещ с идеите си за съвременни концепции на изпълняваните творби.

– Знаем, че сте носители на редица наши и международни отличия. Има ли награда, която още не сте получили?

– Не сме създавали творчество с цел получаване на награди. Приемаме наградите като естествено признание за дългогодишен упорит и полезен за обществото труд. Не скриваме, че е приятно да бъдеш забелязан и оценен, но не това е най-важното. Аплодисментите на прекрасната публика на концерта в Гоце Делчев са за нас също един скъп спомен и същевременно ценна награда за нашите творчески усилия в студената концертна зала. Но да приемем, че музиката стопля както слушателите, така също и изпълнителите.

– Благодаря ви!