Гоцеделчевската публика през погледа на актьора Николай Кимчев

Юлия Баймакова

Неотдавна в града ни гостуваше Благоевградският драматичен театър „Никола Вапцаров“ с постановката „Женско царство“ по комедията на Ст. Л. Костов. Една от главните роли изпълняваше известният актьор Николай Кимчев, който с удоволствие отговори на няколко въпроса.

 Г-н Кимчев, Вие сте прекарали част от живота си в нашия град. Какво ще кажете за гоцеделчевската публика?

– Някога в залата на читалището се играеха много театрални постановки. Тук имаше  талантлив самодеен състав, на сцената се представяха и други театри. Бях дете, когато гледах превъплъщенията на  Ева Тупарова, Димитър Манчев, Атанас Воденичаров, Илия Бръчков. За мен те бяха като богове. И не само за мен. Искам да кажа, че гоцеделчевската публика е закърмена с голям театрален вкус. Тя е театрално грамотна и взискателна. Не приема нищо безкритично и винаги усеща, ако някой се отнася снизходително към нея, не понася халтурата. Това е високо театрална публика.

А какво е мнението Ви за начина, по който гоцеделчевци приемат Благоевградския театър?

– Нашият театър има популярност в Гоце Делчев и района. Радваме се на радушен прием. Разбира се, като започна кризата, и тук публиката намаля. Но все пак чувстваме нейното уважение. Кметската управа също ни подкрепя.

Г-н Кимчев, Вие работите в Благоевградския театър още от началото на актьорската си кариера през 1979г., били сте и негов художествен директор в продължение на 7-8 години. Какво е значението на театъра за областта?

– Ние обикаляме цялата област, понякога играем при най-мизерни условия, но продължаваме да вършим своята апостолска дейност. Това е нашето призвание – да сме полезни и на възрастните, и на децата, които чрез нас получават първите си уроци по театрална грамотност.

Знаем за финансовите проблеми на театрите в страната. Какво е положението при  вас?

– Сезонът започна трудно, защото бюджетът е недостатъчен. Стара истина е, че науката и изкуството не могат да се самоиздържат. Трябва да създадем нови, свежи постановки, но за това са нужни повече средства. Художественият съвет непрекъснато търси варианти как най-оптимално и най-евтино да си свършим работата. Крайно време е да се вземе генерално решение за финансиране на театри като Благоевградския. Повече съкращения не могат да се правят, защото това е жив организъм. За мен едно е ясно –  Министерството на културата и институциите в  Благоевградска област  трябва  да решат как да субсидират  театъра, за  да не се заличи той от театралната карта на  България. Ние от своя страна ще подемем акция за спасяването му. Ще искаме съдействие от всички кметове в Благоевградска област. През следващата година театърът ще чества 100 години от създаването си. През своето вековно съществуване той е доказал, че е съдбовно необходим. Такъв ще остане и занапред.