ЦВЕТЕЛИНА УЗУНОВА: РЕЧТА НА ПОЛИТИЦИТЕ ПОКАЗВА НИВОТО ИМ

ГОСПОЖО УЗУНОВА, ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ СЕДМИЦИ ВИЖДАМЕ УЖАСНИ СЛОВЕСНИ БИТКИ В ПОЛИТИКАТА, ДАЖЕ И ФИЗИЧЕСКИ. КАК ЩЕ КОМЕНТИРАТЕ?

Бих искала да сложа един жалон, една отправна точка на целия ни разговор  като използвам мъдрата мисъл на древния философ Сократ, изречена още през 5 век пр.н.е.  Той е казал следното: „ Заговори ми, за да те видя”.

Нашият водещ езиковед проф.Владко Мурдаров пък казва, че „Речта е продукт на мисълта”. Така че, когато не харесваме как говори някой, значи, че не харесваме и начина му на мислене. Имаме прекрасен език, огромна речова съкровищница и е не е добре да избираме хора, които боравят със стотина думи. Представете си тогава колко оскъдно е  мисленето им. Абсолютно е неприемливо, меко казано, това, което виждаме в новия парламент.

ЗА КАКВО ГОВОРИ СЪВРЕМЕННАТА ПОЛИТИЧЕСКА РЕЧ?

Речта е голям издайник – тя показва какво има в ума, в сърцето, какво е нивото на говорещия. А в политиката всичко е послание – какви думи използваш, как ги подреждаш, как изглеждаш, какви решения взимаш,  с кого се срещаш… Затова винаги съм казвала, че е добре да има обучения за хора, заемащи определени държавни длъжности. Така е в много европейски държави, в САЩ. У нас все се учат в крачка, след много гафове. Пък и мнозина, влизайки в управлението, решават, че си знаят всичко и  не смятат, че имат нужда от обучение. Това също съм го виждала неведнъж.

За жалост, през последните години у нас политическата реч падна на много ниско ниво-  беден речник, диалекти, жаргони и дори цинизми в сегашния парламент. При това, произнесени  уж с чувство за хумор. Но от тези „шеги” не ни става смешно, а точно обратното.

Но така е от десетилетия, даже и повече. Наскоро ми попадна стенограма от заседание на парламента през 30-те години на миналия век. Същото е. И тогава избраниците, например, са се обиждали на тема русофили -русофоби. 100 години по-късно политическият естаблишмънт, както го нарича писателят Димитър Недков, не се е променил изобщо.

 ВСИЧКИ В ХОР ПОВТАРЯТ, ЧЕ ДЕЙСТВАТ В ИМЕТО НА НАРОДА. ТАКА ЛИ Е?

Отваряте интересна тема  – колко много се обезцениха фрази като „ Достоен живот”, „За доброто на народа”, „В името на България”, „Съединението прави силата”.  Толкова често се използват от политиците, при това без никакви реални действия, които да ги изпълнят със съдържание, че девалвираха. Даже стана точно обратното- колкото повече някой повтаря на обществото, че прави нещо в името на България, толкова повече хората не му вярват и смятат, че това е фраза за прикритие на съвсем други намерения. Спомнете си с колко ентусиазъм същите фрази бяха използвани в началото на демократичните промени през 90-те години и как тогава хората им вярваха. И сравнете как е сега.

Като дългогодишен пиар експерт съм работила с много политици на най-високи позиции – и в управлението, и в опозиция. Писала съм десетки политически речи и добре знам колко е важна всяка дума. Липсва ми колоритното, интересно, най-вече интелигентното говорене в политиката. Но,  речта е такава, каквото  е нивото на говорещия. За всеки е видно, че българският политически елит в момента не блести с особено ниво. Няма как да очакваме и речниковият фонд да е впечатляващ. Като се има предвид и тоталният срив на образованието, няма откъде да дойдат добре говорещи хора. Затова се налага да ги обучаваме.

И нещо друго ми прави силно впечатление. Политическият елит се опитва да манипулира обществото през страха и пуска какви ли не словесни плашила.  Едните казват- ако не сме ние, ще стане страшно, другите говорят същото. Стар прийом в политическото инженерство е да се насочва общественото мнение в дадена посока именно чрез страха – най-лесно е. Видяхме го и в Ковид пандемията на световно ниво. Затова и в речника на политиците присъстват много фрази на страха, на заплахата. Тази тенденция смятам за вредна и опасна. Знаете ли, сещам се за една реч на големия Стефан Данаилов в  44-то НС. Имах възможността да го чуя на живо в парламента. Та той се обърна към депутатите с думите: „ Какво ви става,  хора, като влезете в тази сграда?!” Репликата му беше именно по повод забравените предизборни обещания, безпринципността, грозните думи, които употребяват едни за други.

КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ЛОШИЯ ЕЗИК  И ИМИДЖ НА ПОЛИТИЦИТЕ?

Главна роля играят възпитанието и образованието, природната интелигентност, подготовката, желанието да се развиваш, да бъдеш обучен.  Особено важно е човекът да има харизма. Без нея, дори и с пет дипломи, няма как да стане успешен политик.

Бих изтъкнала още една важна причина за проблемите в политиката ни въобще. Партиите нямат идеологии, всичко някак се обърка – лява партия с олигарси, десни партии с неясна политика и обвързаности, размит център. Когато няма избистрена идеология, то  и терминологичният речник е беден, защото нямаш идеи, които да защитаваш.

Пак ще се върна към  90-те години. Те преминаха по оста комунизъм-антикомунизъм и това даваше възможност на партиите да очертаят вербално и с политиката си своето място на политическата сцена. А сега, както казах, идеологиите са размити. До неотдавна съветвах клиентите си в политиката да дефинират позициите си и чрез опонента – т.е. да заявят кой им е врагът и така да очертаят тяхната политическа физиономия. Този принцип работеше с успех дълги години. Но вече времената са други, променя се много и политическият пиар. Хората се нагледаха на празни обещания, неизпълнени ангажименти към избирателите, наслушаха се на обиди и заклеймяване. Затова искат да видят вече политици, които не мразят, не воюват, не рушат, а които действат, градят, създават. И то не в своя лична полза, а наистина за българите. В повечето случаи гражданите  избират емоционално- дават доверие на този, който им е говорил по-красиво. Или пък се хвърлят на непознатото с надежда, че е по-добро от старото. И все са разочаровани. В тази политическа центрофуга обществото ни се върти вече доста години. Надявам се някога да спре.

ПРАВИЛНИ ЛИ СА ПОСЛАНИЯТА НА НОВАТА УПРАВЛЯВАЩА КОАЛИЦИЯ?

От пиар гледна точка на правителството Денков-Габриел му предстои трудната задача постоянно да обяснява тази странна коалиция. Дотук ми се струва, че политиците от всички формации в нея не успяват да уцелят правилните послания. Използват доста общи фрази, от тези изтърканите, за които вече говорих. А те отдавна звучат неубедително. Има начин да обърнат нещата и очаквам многото пиари, които са наели,  да ги съветват правилно.

МЪЖЕТЕ ИЛИ ЖЕНИТЕ ИМАТ ПО-СЛАБ РЕЧНИК В ПАРЛАМЕНТА?

Това е интересен за изследване въпрос. Аз ще похваля жените- политици. Те много повече внимават и не си позволяват нито цинизми, нито грубости. Разбира се, има какво да учат и те. Бих се затруднила да посоча дама от политиката, която има интересен и висок стил на изказ. При мъжете чувството за конкуренция и някаква мъст спрямо опонента явно е по-силно и се отразява на думите им. Но съм убедена, че един интелигентен мъж винаги ще намери правилните думи, за да постави на място своя опонент. Крясъци, обиди, жаргони издават слабост, комплекси, притеснение, а  не сила и висока класа. Ето защо политиката и управлението не са по мярка на всеки. И това личи особено сега.

Знаете ли кое е най-важното? Това, че агресивният и грозен език на високите нива в държавата, през медиите бързо слиза надолу в обществената йерархия. Затова не се чудете, че хората се обиждат в интернет, по опашки в магазините, на улицата. Всичко започва отгоре.