Срещи в Либяхово, В-к „Неврокопска трибуна” 30 януари 1982 г.

Атанас ПАНЧЕЛИЕВ

В края на миналото столетие със своите 1720 жители Либяхово (днес Илинден) е едно от най-големите села в Неврокопско. Взело активно участие в борбата срещу османския гнет, то оставя трайни следи в летописа на националноосвободителното движение в този край.

Твърде рано, още през есента на 1895 г., в Либяхово се образуват революционен комитет и организация, която си поставя за цел да набавя оръжие и да подготвя населението за борба срещу потисниците.

По предания и писмени сведения селото се посещава от вожда на революционното движение Гоце Делчев. За идването му в Либяхово ето какво ни разказа през 1968 г. 96-годишният тогава дядо Иван Г. Малаков:

В един зимен ден в Либяхово тайно пристигат около 40 четници. Настанени са в Буровата и Додушевата къща, разположени в северозападния край на селото. Ръководителите на местната организация извикват при тях трима терзии (по това време либяховските шивачи са от най-известните в Неврокопско). Главният войвода им предлага топ шаяк и казва: „От този топ искаме да ни ушиете 40 ямурлука с един ръкав – и с едва доловима шега допълва – но точно 40 – нито по-малко, нито повече. Терзиите се споглеждат: проявили съмнение в изпълнение на поръчаното и затова извикват най-възрастния и най-известен терзия в селото дядо Георги Малаков. Като чува желанието на войводата, той им отговаря, че ще скрои и ще ушие точно 40 ямурлука. За модел взима ямурлука на главния войвода. С голяма сръчност и майсторство ги скроява. Заедно със сина си Иван и останалите терзии за два дни ги ушиват и предават на четата. Възхитен от добрата работа на дядо Георги, главният войвода се обръща към него с думите:

– Как се казваш, майсторе?

– Георги, господин войводо – отвърнал той.

– Та ние сме адаши – казал войводата, – само че на мен ми викат Гоце…

В миг изненада и учудване се изписват по лицата на терзиите, но бързо преминават в несдържана радост и задоволство, че пред тях стои първият ръководител на националноосвободителното движение в Македония и Одринско Гоце Делчев.

Дядо Георги запомня войводата с кротост и чувство за хумор. От Либяхово четата заминава за Драмско, а две години след това в селото пристига тревожната вест, че Гоцето е убит край село Баница, Сярско.

Ако вземем предвид писмото на Гоце Делчев от 1 юни 1902 г. до Иван Бележков, в което го моли да поръча в село Долен или Каракьой плат за кепета (ямурлуци), можем да предположим, че кепетата в Либяхово са ушити през месец януари 1903 г.

Има данни и спомени, и за второ преминаване на Гоце Делчев през Либяхово – през първата половина на януари 1903 година на път от София за Солун. С чета от около 30 души, между които е и поетът революционер Пейо Яворов, той пристига в селото една сутрин на ранима, още в тъмно. Престоява тайно с четата целия ден в с. Либяхово, а вечерта потегля за селата Ловча и Каракьой. Тук, в пазвите на величествената планина Алиботуш (сега Славянка), се свиква съвещание на нелегалните ръководители от Серски окръг, за да обсъдят взетото в Солун прибързано решение за обявяване на въстание през пролетта на същата година.

При едното си посещение в Либяхово (по-вероятно през първото) Гоце Делчев събира във Воденовата къща ръководството на местната организация и разяснява необходимостта от въоръжаване с оглед бъдещата решителна борба с тиранията.

За връзките на Гоце с революционните дейци от Либяхово говори и фактът, че на 2.VII. 1902 година той дава срещу разписка на Васил Ив. Икономов, член на революционния комитет в селото, 48 левове сребро в помощ на местната организация. Това вероятно е сторено в София, тъй като в този период Гоце Делчев е бил в столицата.