Само в Топ Преса: 71 – годишнината от битката при с. Звегор / ВИДЕО

Над 100 благоевградчани заминаха за Македония по повод 71 – годишнината от битката при с. Звегор и се поклониха пред паметника,  поднасяйки цветя.

Събитието бе организирано от Движение „Ние жените“, Съюза на офицерите от запаса, Регионален исторически музей, Православен център и Общински Младежки дом – Благоевград с финансовата подкрепа на Община Благоевград.

Те оставиха своя завет и саможертва, верни на войнския си идеал! Почитта към мъртвите, особено падналите на бойното поле, безусловно е белег за хуманност и цивилизованост! Войната е време на пронизваща болка и остри куршуми, които отнемат човешки животи. Уроците от нея са тежки и кървави. В участието си във Втората световна война, нашия народ даде около 32 000 жертви – убити, ранени и изчезнали. Проява на твърдост и устойчивост в боя и умело водене на бойните действия проявяват и десетки хора от Горна Джумая, скромни и отзивчиви, носители на ордена „За храброст“. Над 350 войници и офицери от Пиринския край не се завръщат по родните си места, пролели кръвта си на чужда земя. Трябва да знаем и помним, че нашите деди излязоха покрити в бойна слава от всички войни. Преоткриха в това число и за нас, блясъка на понятията дълг и чест, доблест, героизъм, храброст, жертвоготовност. Не случайно наричат нашите деди взели участие в двете Балкански и двете Световни войни „прусаците“ на Балканите. В днешно време, като че ли малко забравяме нашите герои. Говорим за чест, за дълг, за героизъм във времена, в които тези думички за много хора звучат странно. Отдаваме се на всекидневието, на грижите по осигуряване на насъщния и всъщност забравяме, че нивото, което сме постигнали го дължим на онези, които са били преди нас. Включително и на българските офицери, войници без, които нашата държава нямаше да е тук, да я има. Факт е, че на последните чествания, военни ритуали, които се правят – на Йорданов ден, по водосвета на знамената, в различни дни, в които честваме националните празници, се събират твърде малко хора. Някои от тях дори не знаят какъв е поводът.
На 14 септември Горноджумайското гражданство изпраща със цветя доброволческата бригада, в която са се записали и жени. Ще спомена само Събка Златанова, Мария Тодорова, Мария Малчева, Теменушка Тодорова, Вангелия Азманова, Олга Евтимова, Мария Мурджова и др. всички на възраст от 17 до 23 години. И гвардейците, натоварени в камиони заминават за района на „Арнаутски гроб“, Обел, Клисура.
На 15 и 16 септември 1944 г. Първа гвардейска дружина (наричана още доброволческа бригада, състояща се от два пехотни полка и бригадни поделения) към 14 – ти пехотен Македонски полк от Горна Джумая води бой с немците при с. Звегор на граничната полоса, осигурена с редовни боеспособни български войскови части: 33-пехотен Свищовски, 5-ти пехотен Дунавски и 16 пехотен Етърски полк в подкрепление на 33-ти пехотен Свищовски полк. Дадени са и първите жертви. Убитите са прибрани и транспортирани до гр. Горна Джумая и погребани на 18 септември. Това е един от първите крайгранични боеве в заключителният етап на ВСВ. В Централният военен архив Велико Търново се пази дневникът за военни действия на 33 -ти пехотен полк. Ето какво е записано за 15 септември: „Отбрана. Оживен артилерийски двубой. Движение на противникови моторни коли по шосето Кочани и Царево село. Гвардейците от втора рота, става дума за бригадата на Златко Дерменджиев бяха изпратени на разузнаване по посока на с. Звегор. По време на разузнавателният бой бяха дадени жертви: един офицер, трима убити и четирима ранени. Противниковата тежкокартечна група унищожена. Това е краткото записване в дневника. Зад тези редове се крие много напрежение, героизъм и усилия. Това е първият бой на доброволческата бригада от Горна Джумая. Този ден загиват Иван Бояджиев, Асен Христов, Личо Иванов. Четирима са ранени. С дата 16 септември 1944 г. В Дневника за военни действия е отбелязано: „Полкът бе на позицията си за отбрана. Доброволците от Горна Джумая, под командването на подпоручик Дерменджиев се отправиха за изпълнение на задачата си в 13 ч. Към 15 ч. в близост до селото били силно обстреляни от тежкокартечен огън и дава няколко души жертви. Сред тях и двамата братя Дерменджиеви, Георги Грънчаров, Кирил Стефанов и др. (След боя при Звегор, Първа гвардейска дружина към 14 – пехотен Македонски полк се установява в пълния си състав в казармата в Горна Джумая до края на октомври. В началото на ноември е изведен в с. Самуилово и от там на билото на Беласица. Заедно с гвардейската рота от гр. Петрич са включени към 22 – ри пех. Тракийски полк, който с активните си бойни действия осигурява левия фланг и улеснява действията на 14 -ти и 22 -ри пех. полкове, настъпващи към Струмица. В началото на февруари 1945 г. Първа гвардейска дружина се влива в състава на 14-ти пехотен Македонски полк.

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса /от 25 Септември до 01 Октомври 2015 г./