Баня – изгряващата СПА звезда

В планинското село Баня има цели 72 сондирани и каптирани извора с гореща минерална вода, което го прави второто по богатство у нас на този ресурс след Велинград. То все по-успешно се налага като популярна СПА дестинация – близо е до Банско и Разлог, само на 5 км разстояние, но с доста по-балансирано развитие на туризма и пазара на имоти. Освен с минерални извори селото привлича и с исторически и природни забележителности. Заслуга за репутацията на Баня имат и няколко много успешни хотелски комплекса във високия сегмент, които поставиха дестинацията на картата на луксозния туризъм.

Двете стари бани в селото пък са обновени с помощта на европейски средства по оперативна програма „Регионално развитие“ в миналия програмен период. В рамките на проекта дори се оформят планове за маркетинговото развитие на Баня и изобщо се поставя началото на процеса, в който да се създаде нов туристически продукт в област Благоевград. Освен това проектът има културно-историческа стойност – и двете бани са паметници на културата.

Както казва бившият кмет на селото Мария Юрганчева: „Баня се разраства, но не се презастроява.“ „Традиционно във вътрешността на селото няма големи парцели, няма големи дворове, големите хотели са изнесени в покрайнините и мястото запази облика си. В центъра има предимно малки семейни хотелчета“, казва тя. Юрганчева е кмет до ноември тази година, когато губи изборите на балотаж от кандидата на ГЕРБ Магда Първанова с 62 гласа. Преди да оглави местната администрация, с години е работила в един от първите и най-популярни СПА комплекси в Баня – „Римска баня“.

„За тази и миналата година легловата база се е увеличила с над 500 места. Баня има 3000 души население и леглова база от 2500 места. Като се сложат малките семейни хотелчета и къщите за гости – около празниците и летния сезон жителите на Баня се удвояват“, казва бившата кметица.

По думите й 72-та каптажа засега покриват нуждите на съществуващите хотели, но постоянно се регистрира интерес от инвеститори и местните се притесняват, че могат да останат без вода за собствени нужди – в селото има няколко чешми за минерална вода за свободно ползване, както и т.нар. чопури – пералища, на които все още могат да се видят жени и деца с легени с пране. „Все още има големи количества“, пояснява Юрганчева.

Европейски легенди за Баня

В периода 2012-2014 г. с финансиране от Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013“ в с. Баня са възродени двете стари бани – Турската (Муртова или Муртина) от XVII век и т.нар. Римска, известна още като Старата българска баня. Двата обекта са уникални в регионален мащаб.

Те са „естествена“ културна и историческа ценност за региона и за село Баня, което е възникнало около и заради термоминералните извори. Дотогава двете красиви постройки с каменни основи и тухлени куполи са в окаяно състояние, но с близо 2 млн. лв. са възстановени почти в оригиналния си вид, а пространството около тях е облагородено и в момента функционира като малък парк и градска градина.

Бенефициент по проекта „Адаптиране на паметниците на културно-историческо наследство“ е община Разлог. Целта му е развитието на туризма в региона и в частност на територията на общината чрез разумно използване на природното и културно наследство, което да доведе устойчиво икономическо развитие. Той включва не само реставрация, консервация и експониране на двете бани – паметници на културата, но и изграждане на двете паркчета, озеленяване, осветление, създаване на посетителски информационен център. Обучени са и трима души по професионално направление „Пътувания, туризъм и свободно време“.

Те са ангажирани с представянето и популяризирането на новосъздадените обекти, целта е да се гарантира високо качество на туристическото обслужване чрез прилагане на съвременен маркетинг и мениджмънт, посочват от община Разлог. Не на последно място, е извършена и рехабилитация на 500 метра от улицата, която свързва двете постройки.

Договорът е подписан на 11 януари 2011 г. Първа копка е направена на 11 юни 2012 г. и работата е изцяло приключена около година и половина по-късно. Ръководителят инж. Ваня Илиева посочва пред медиите, че това, което е направено с двете бани ги е доближило максимално до първообраза им, както по отношение на визията, интериора, така и по отношение на функцията им.

Реализацията на проекта е възложена на няколко изпълнители, избрани след търгове, сред които строителната „Пиринстройинженеринг“, „Топ арх“ и обединението „Балканстрой – Европлам“, което изпълнява основните строително-монтажни дейности за 1.063 млн. лв.

„Това е старата Римска баня“ – сочи каменната постройка Юрганчева и продължава: „Легендата разказва, че тя е построена по заповед на Филип Македонски, който бил ранен в някаква битка край Воден (старото българско име на Едеса в днешна Гърция). И тогава той научава за лековитата вода в Баня. Покрай селото минава и стар римски път. Той идва и раната му заздравява за две седмици. Вече от Рим Филип Македонски разпорежда на това място, където е намерил помощ, да бъде построена баня, за да помага на всички. Твърди се, че тя е връстница на Траяновата колона в Рим от 113 година от новата ера.“

Т.нар. Римска баня е реставрирана през 1730 г. и е функционирала до 70-те, след което е оставена на произвола на времето. Тя е по-красивата от двете исторически забележителности заради уникалната си мраморна облицовка, подменена преди няколко години, защото била тежко увредена. Много други неща като мозайки, смесители и фасади обаче са запазени във времето. Преди реставрацията от XVIII век горещата вода е стигала до коритото по „спирали“, за да се охлажда. „Това е най-топлият извор (близо 60 градуса по Целзий – бел.ред.). Навремето тук беше пералището, или както го наричам „фейсбукът на моето време“, казва с усмивка бившата кметица.

Турската баня в другия край на селото е строена по подобие на Римската. И за нея се носят легенди. „В Баня е имало турска махала, тук е живяло заможно турско семейство (Муртазови – бел.ред.). Синовете на агата отиват на война и един от тях праща армаган на баща си, че е жив – едно гюле. Минава време, те се връщат от война и синът пита къде е гюлето. Бащата казал, че непотребното гюле е отишло на торището. Синът казал да го донесат, разбили го, а вътре – пълно с жълтици. Агата от благодарност към Аллах, че е запазил синовете му живи, прави баня с тези пари“, продължава с разказите Юрганчева.

Официалното откриване е на 31 октомври 2013г. – тогава новият туристически обект е и напълно завършен. Старата баня е характерен представител на типа куполна сграда с тухлен купол върху квадратна каменна основа, а пространството около нея е обособено като паркова зона като кът за отдих в центъра до самата баня, посочва община Разлог. „Старата турската баня“ е характерен представител на типа куполна сграда с тухлен купол върху квадратна каменна основа.

За съжаление, в проектите за възстановяване не са предвидени душове и съблекални и двете бани не могат да функционират по предназначение за спа процедури. Добрата новина обаче е, че всеки, който се вълнува от история, архитектура или култура, може да ги разгледа и да послуша увлекателните истории за създаването им от служител на местния туристически информационен офис, който се намира до Муртината баня.

„Пет години след отчитане на проекта по него не могат да се правят никакви промени. Този период изтича сега и на мен много ми се иска баните да се направят действащи“, казва Юрганчева. Желанието й вече зависи до голяма степен от новата администрация на селото. Ozturk Group, която контролира хотелите „Регнум“ в Банско и спа комплекса „Регнум“ в Баня, потвърди пред „Капитал“ интереса си да инвестира в турската баня, така че тя отново да заработи по предназначение. Това значи, че първата стъпка за възраждането на баните е направено по европейския проект, а сега, след като основите са поставени, може да се включи и частната инициатива.

Магнит за инвестиции

През 2016 г. в Баня заработва луксозният комплекс „Хот спрингс“ на строителния предприемач и бивш собственик на ресторант „Крим“ в София Явор Капитанов. Инвестицията се изчислява на между 10 и 20 млн. лв. Той е разположен на 18 хил. кв.м разгъната застроена площ, включва 4+ звезден хотел, СПА зона и балнеологичен център, регистриран по Закона за лечебните заведения, 2 тенис корта, два големи басейна и няколко по-малки, конферентна зала, подземен паркинг и др.

Комплексът има и собствено селско стопанство с оранжерии и др. Макар и във високия ценови сегмент, „Хот спрингс“ може да се похвали с висока целогодишна заетост от около 70%. Комплексът „Римска баня“ също отчита целогодишна заетост от около 60%.

Инвестиции от порядъка на 10-20 млн. лв. все пак са рядкост, но по-малките също заслужават внимание. През миналата година например заработи „Регнум баня термал“ – комплекс с открити басейни, ресторант и СПА център. Той се намира зад турската баня и е „продължение“ на хотел „Регнум“ в Банско. Инвеститор е турският холдинг Ozturk Group, собственици на бензиностанции „Опет“ и на още няколко хотела във високия клас. „Това е един от най-добрите комплекси от този тип в региона, с изключително добра инфраструктура. Посещава се много не само от гости на хотела, но и от много хора с апартаменти в региона, туристи и местни“, казва Светлин Якимов, маркетинг мениджър на „Регнум“.

Тази година се довършва един от най-интересните комплекси в Баня – къщи за гости, изградени изцяло от дърво. „Дървената конструкция е много различна от монолитното строителство“, коментира инвеститорът Иван Пачеджиев. Вложението в комплекса е над 2 млн. лв. собствени средства. По думите му най-ценният ресурс на Баня несъмнено е водата, но освен нея клиентите държат на качество и на различно преживяване.

„Затова решихме да рискуваме с този тип строителство, което не е много разпространено у нас и не е много лесно за изпълнение“, казва предприемачът. Комплексът ще се състои от шест къщи, които ще се изграждат поетапно. Първите две са завършени. Пачеджиев е на мнение, че потенциалът на Баня остава голям за разлика от Банско, а местната власт работи добре с инвеститорите.

От обявите на сайта на община Разлог става ясно за още една голяма планирана инвестиция – в селото: благоевградската „Табак текник“ на Самир Хади Алдулайми иска да строи комплекс върху 6 дка. Той ще включва 3-етажен хотел, басейни, СПА център и др. Инвеститорът е поискал преценка за необходимостта от екологична оценка на проекта. Самир Хади е иракчанин с българско гражданство, който от много години развива бизнес в Благоевград и София чрез фирмите си „Юръпиън тобако сървисис“ ООД, „Строй комерс 2003“ и „Табак текник“ ЕООД. Сред дейностите им фигурират търговията с цигари и ремонт на машини за цигарената индустрия, както и строителство.

Преди две години Баня е избрана и от един необичаен инвеститор – производител на балони за летене и батути. Заводът вече е изграден в покрайнините на селото, а по думите на бившата кметица скоро там ще се провеждат демонстрации, изложби и обучения във физичните закони за деца.

Проект: „Адаптиране на паметниците на културно-историческото наследство за развитие на туризма в община Разлог“

Източник на финансиране: Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“, чрез Европейския фонд за регионално развитие

Бенефициент: Община Разлог

Стойност на проекта: 2 023 923 лева

Основни дейности: Подобрено е състоянието (реконструкция, реставрация и консервация) и социализацията (благоустрояване на околните пространства) на основните обекти на интервенция в проекта – Старата баня и Старата Турска баня.

Рехабилитиран е 500 метра улица в с. Баня, която свързва двете бани.

Изграден е воден атракцион със съоръжения с акцент върху „водата“ и нейното използване е тематично свързана с богатия ресурс от минерални източници в района и с разположената в съседство „Турска баня“. Изграден е посетителски и информационен център; изготвена е маркетингова стратегия; проведено е обучение на трима души.

Вестник “ Топ Преса „