Извънземни над Петрич кале!
-
- август 26, 2015
Първото НЛО в небето на България е регистрирано през 1858 г. тогава над Петрич кале край варненското село Аврен се появяват извънземни пришълци. Феноменът е документиран от възрожденския книжовник Илия Блъсков. На Гергьовден селяните се събрали на обща трапеза. Като вдигнали чаши за празника, замръзнали потресени. “Това бе едно необикновено небесно явление, това бяха три звезди, които една след друга, като че ли гонейки се, прелетяха над главите на смаяните селяни”, пише в спомените си Блъсков.
Сетне очевидецът чертае сложната маневра на звездните гости: “Те дойдоха от изток, отлетяха на запад, заобиколиха няколко села, завиха към север, спуснаха се към Петрич кале и там сякаш се разпръснаха у стръмната скала и пропаднаха.”
“Кой каквото държеше – чаша, паница, бъклица, остана си с него в ръката като вдървен”, описва реакцията на авренци Блъсков. “Това е поличба!”, мълвели те. Петрич кале е средновековната крепост Петрича Твърдината се издига на скалисто плато.
Построена през V-VI век, по-късно тя е разрушена и изградена отново през XI-XII столетие. През 1444 г. е срината окончателно от кръстоносците на полско-унгарския крал Владислав III Варненчик.
Оцеляло е водохранилището, което впечатлява с огромните си размери. Вероятно този резервоар е привлякъл вниманието на извънземните.
Миналата година започнаха разкопки на Петрич кале със средства от Министерството на културата. “С около 15 000 лева се направи проучване на крепостта, която се оказа изключително интересна като бъдеща атракция”, каза проф. Валентин Плетньов, директор на Варненския археологически музей, пише „24часа“.
Петрича е една от стотиците крепости по българските земи, чиито тайни чакат да бъдат разгадани. Скелет на гигант без глава е намерен в Овеч
Тази крепост е съседна на Петрич кале и има сходна съдба. Разположена е на плато над днешна Провадия. Наричала се е Проват или Проватон, което в превод от гръцки означава Овча крепост. Нашите предци го побългаряват на Овеч. Вдигната през IV век, крепостта е разрушена от кръстоносната армия на Варненчик.
През 1978 г. местният културен деятел Стефан Градинаров разказва пред сп. „Космос“: „Гробните камери са отдавна ограбени. Иманярите са истинска напаст. Някои стари хора още помнят покритите с каменни плочи гробове, замазани с хоросан. Разказват, че тук е намерен скелет на мъж без глава, висок повече от два метра. Истински гигант, може би герой, за когото не знаем нищо.“
Този исполин наистина е изумителен, защото през Средновековието мъжете са високи около 1,60 метра.
Духът на Деций Траян е погребан в Абритус. Абритус е римска крепост, чийто останки са на около 3 км от днешния Разград. Тук империята на цезарите понася едно от най-страшните поражения в своята история. Става дума за войната с готите по времето на Деций Траян.
Решаващата битка е край Абритус на 1 юли 251 г. Варварите успяват да надхитрят императора, който заедно със сина си Херений Етруск води легионите.
Подмамват го към коварните блата, недалеч от укрепения град. Тежковъоръжените войници затъват, а леките готи се хвърлят върху тях. Започва свирепо клане!
Херений е пронизан от стрела, а Деций потъва в мочурището. Той е първият римски император, загинал в битка с външни врагове. Тялото не е открито, но духът му символично е погребан в Абритус.
През 1953 г. археолозите откриха жертвеник с надпис: “Ветераните, римските граждани и заселниците при крайлагерното селище Абритус построиха жертвеника.”
Сянката на деспот Войсил броди из Аневското кале.
Неговите зъбери стърчат над село Анево, сега квартал на Сопот. Крепостта е вдигната по време на Второто българско царство. Тя е част от средновековния град Копсис. В “Един кът от Стара планина” Иван Вазов пише:
“Там, наляво, върху един озъбен и каменист рът, се мярка висока фигура, като че това е гранитна статуя на някой великан, който мисли и гледа над страшната пропаст. По-нататък изведнаж ти се изпречва един феодален замък с кулите си, със зъберите си, с бастионите си, като че е построен да пази оттам тесния проход.”
Местните вярват, че гранитната статуя е на деспот Войсил, владетел на земите от Копсис до Сливен. Цитаделата и планинският град под нея са негова столица.
По мръкнало вкамененият Войсил оживявал и бродел из руините на калето. В железни доспехи, шлем с перо и светещ меч го описват очевидците. На утрото сянката се стопявала в лъчите на изгряващото слънце, за да се появи отново при залез.
Строителите на Меджиди табия са заточени в Анадола.
Турският форт южно от Силистра е изграден през 1841-1853 г. по времето на султан Абдул Меджид I. Той е дело на талантливия германски военен инженер Хелмут фон Молтке.
Крепостта е шестоъгълно построение с високи, излизащи от дълбок ров стени, с бойници и три бастиона. В затворена дъга са разположени помещенията на казармата. Във второ ветрило са подредени дългобойни оръдия. В двата края на овала има изолирани помещения за запазване на барута сух.
В Кримската война Лев Толстой стреля по погребите. Войната избухва през 1853 г. между Русия и Турция със съюзници Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графство Насау.
Лев Толстой е мобилизиран и участва в обсадата на Силистренската крепост. Ординарец е на командващия артилерията. От походна каруца пред палатката наблюдава с далекоглед.
“От тази височина – пише той” – се вижда градът, крепостта, малките фортове на Силистра като на длан. Чуват се топовни и пушечни гърмежи, които не престават нито денем, нито нощем. С помощта на зрителна тръба могат да се различат турските войници… Всяка вечер и всяка сутрин аз стоя на моята каруца и по цели часове гледам.”
Толстой наблюдава главно Меджиди табия, която е ключова в отбранителната система.
Той е против насилието, но кръвта му кипи. От време на време оставя далекогледа, грабва пушка и стреля по табията. Иска да улучи барутните погреби и да взриви крепостта. Не улучва!
Нужна е топографска карта на българските твърдини.
Кале” в превод от османотурски е “укрепление”. Същото значение има думата “хисар”. Стотици, ако не и хиляди са тези исторически обекти по нашите земи. Антични и средновековни, към тях проявяват интерес единствено иманярите.
Нужна е топографска карта на българските твърдини. Не на Видинската, Белоградчишката и Търновската крепост. Става дума за калетата и хисарлъците, забравени от археолозите!
Това е мисия на Националния археологически институт при Българската академия на науките. Могат да се привлекат европейски средства за програма, която да опише тези исторически точки на картата на България. Ако археолозите не го сторят, иманярите ще ги загробят завинаги.
struma.bg
Be the first to leave a review.
