Даниела Бачева: Ако остана в България, ще продължа с фотографията !

Представи се на нашите читатели…
– Моето име е Даниела Бачева. Ученичка съм в ПГИ „Иван Илиев“ и съм родена в прекрасния Благоевград. Макар и икономическата среда, която ме заобикаля в училище, аз открих своята страст във фотографията. На 17 години съм, а извън училище свиря на тамбура в Център по изкуствата, с преподавател Веселинка Боянова и изучавам допълнително английски език в АУБГ.

Какво обичаш да правиш през свободното си време?
– В свободното си време освен с фотография се занимавам и със спорт, ходя на фитнес и понякога тичам. Така освобождавам негативното напрежение от напрегнатия ден, а същевременно се поддържам във форма. Освен това се наслаждавам на самотните разходки сред природата и това се дължи на тясната свързаност, между човека и самата нея. Затова и често пъти ходя на семейната вила в планината или на палатки в гората. Там аз намирам своето вдъхновение и вътрешен мир и възобновявам положителната енергия в себе си. Старая се да намирам достатъчно време за това „успокоително“. Въпреки това предпочитам дългите разходки по плажа пред разходките в планината. Тайнствеността и скритата сила на морските вълни създава у мен много по-силни емоции, отколкото величествеността на планинските върхове.

Как минава един твой ден?
– Предпочитам организираността пред спонтанните действия. Искам всяка една минута да бъде добре оползотворена. Затова денят ми винаги е идеално организиран и се чувствам полезна на себе си и на тези около мен.
Обичам да правя изненади и да бъда изненадвана. Усмивките по хорските лица след усилията ми ме правят изключително щастлива. Това, което правя е най-вече със сантиментална стойност, тъй като точно тя носи скъпи спомени и мили сълзи от щастие. Точно моментите, носещи именно такова удовлетворение, спиращи дъха ни, са онези, които имат истинско значение. Най-често изненадвам приятелите и семейството си. Те са моят приоритет номер едно и техните сияйни лица ме издигат на три метра над небето. Говорейки за неща, спиращи дъха ми, мислите ми ме отвеждат към друга моя страна – екстремната. И преди съм карала кросов мотор, но един ден искам да имам свой собствен. Освен това имам огромно желание да отида на рафтинг в неудържимите води на р. Струма. Така адреналинът във вените ми ще достигне до повече от максимум, а това е едно от любимите ми състояния на духа. Искам още да усетя тръпката и от т.н. Скайдайвинг (да летя от самолет с парашут). Брулещият ме вятър в небесните висоти ще ми даде момент, като на птица, която може да говори. Скачането с бънджи от някое много високо място (като например във Витиня) е друга екстремност от която искам да вкуся. Потапянето в този скок ще ми донесе не пеперуди в стомаха, а по-скоро слонове, играещи на прескочи кобила. С тези преживявания свързвам и силните бури. Те носят както спокойствие и чувство за уют, така и една голяма доза опасност. Звука от дъждовните капки по земята доставя душевен мир и наслада, а пронизващия гръм и заслепяващите светкавици са онази тръпка, която аз търся във всичко с което се занимавам. Споменавайки светкавици нека да преминем към същественото, а именно фотографията…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса