Прекомерно ли се комерсиализира традицията в Банско? Къде изчезна автентичния вкус и вид на храната?
-
- ноември 30, 2024
Гурме капами, дизайнери шият кукерски костюми, чилийско вино, мексикански боб.. май автентичният вкус и стил на Банско лека по лека умира…
През последните няколко години България се превърна в предпочитана зимна ски дестинация за хора от цял свят. Страната ни се посещава от над милион и половина души на сезон благодарение на инвестициите в съоръжения в големите ни ски курорти – Банско, Боровец, Пампорово. Освен заради красотата и условията които предлагат нашите зимни курорти, гостите ни години наред оставаха впечатлени на-вече от националната ни кухня и споделят в различни проведени анкети, че една от причините да се върнат в България са традиционните гозби, които опитват.
Къде изчезна традиционна банска кухня?
Банско е най-известният ни ски курорт, който за кратко време придоби облик на световна ски дестинация. Освен с километрите заснежени склонове, Банско години наред привличаше и заради кулинарните си изкушения. Кухнята на Банско олицетворява живота на местните жители през вековете. Тя включва семпли свежи продукти, които са били достъпни на обикновените български жители в Банско. Домашно приготвените мерудии и месните колбаси са едни от нещата, с които банските майстор кулинари се гордеят.
Традиционните ястия от този край се приготвят бавно, между 4 и 6 часа. Такива, например са кама (приготвя се от 3 вида месо и кисело зеле), чумлек, „джувеч“ /гювеч“/ и различни видове боб. Най-големите деликатеси на Банско са „банският старец“ и „македонска сушеница“. Традиционно за този регион е употребата на пикантни подправки като лук, чесън, червен и черен пипер, бахар, дафинов лист и разбира се – чубрица.
Обичаме вкусната храна, приготвена с отношение и въображение. Чудесно е да импровизираш, когато я приготвяш, за да зарадваш любимите си хора, или заедно с тях. Още по-приятно е, разбира се, да се оставиш да те поглезят и да провокират небцето ти с нови вкусове и усещания.
Но защо трябва да се забрави българското, традиционното?
В Банско вече може да се намери Балканска кухня, руска, арабска, арменска, интернационална и т.н.. кухни, което само по себе си разбира се е прекрасно, защото като курорт от такава величина като Банско, би трябвало да може да задоволи всеки вкус на своите посетители, но сякаш през годините от прекомерното си желание и алчност да се докаже като топ курорт, автентичното вече няма.
Няма ги вече уникалните Бански специалитети – капама, суджук, кървавица, „Катино мезе“, специфичният бански качамак и др., вместо тях се приготвят „Гурме“ капами с незнайно съдържание, банския качамак се предлага вместо със заливка от масло, с есенция от различни екзотични вкусове. А това е наистина жалко! Защото нашата национална българска кухня, не би могла да се приготви и усети на друго място така както тук. И вместо да популяризираме и да се гордеем с това, ние все повече започваме да приличаме на всички останали „модерни“ държави с още по- модерни и комерсиални курорти.
По подобен начин стои и въпросът с кукерските костюми.
Банскалии всяка година се редят на опашка за кукерско облекло в селата на община Симитли. И най-много сделки се сключват в село Крупник. Ако дължината на косъма е над 70 см, пазарлък за цената не се прави. Знае се, че отива към 10 000 лв. Напливът е най-голям между 1 и 10 декември, когато кожите са осигурени и започва шиенето.
Крупник „националната работилница“ за кукерски костюми. Славата на селцето се носи из цялата страна, в него идват чак от Варна и Бургас, за да си поръчват ритуални одежди. Често те излизат по-скъпо от кола.Много от кукерите обаче правят костюмите си от различни кожи, защото няма как да сложат в една одежда 10 скъпи кожи. Това още повече ще оскъпи костюма. Затова смесват кожите и така маскарадната „дреха“ излиза средно между 1000 и 8000 лева в зависимост от дължината на косъма. Но истинските кукери, в чиито сърца традицията гори, никога не жалят средства за костюм. Те искат да бъдат сред най-атрактивните в различните надпревари – в селото, в общината, в страната и в чужбина. Затова търсачите на хубави кожи имат много важна мисия. На тях се разчита селището да има най-красивите кукери не само в община Симитли, но и в целия Пирински край.
В Крупник войната не е само за най-хубавите кукерски премени, а и между кварталите в селището. Стотици мъже обличат кожите, окачват чановете върху тях и правят шествие по селските улици. Така бе и тази година. Напук на ковида земята отново се разлюля от танците им, а съселяните им трябваше да оценят коя от четирите махали е най-добра в подготовката за 1 януари.Битката между различните квартали е ожесточена. Всеки иска да има най-много кукери и те да са с най-атрактивни костюми. Традицията е жива и увлича не само мъжете, но и всички деца и юноши.
Костюмите обаче стават все по- скъпи а традицията за направата им все по изменена. Причината за високата цена е, че все по-трудно се отглеждат кози с дълъг косъм, както и все по рядко се срещат майстори шивачи на кукерски костюми. Това налага търсенето на новите и модерни дизайнери, които обаче вместо да запазят автентичния вид на костюмите, те всячески се опитват да го изменят. Друг притеснителен факт е, че все повече навлизат в България и артикули от известни сайтове за онлайн търговия, които обаче нямат нищо общо с българските традиции.
Be the first to leave a review.
