МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО: Перник – стожерът на тежката ни промишленост и емблема на разрухата й
-
- март 5, 2015
Индустриалното развитие на Перник започва непосредствено след Освобождението от османско иго, благодарение на въглищните залежи. Въглищният басейн наоколо предопределя и неговата по-нататъшна съдба.
От 1892 до 1926 г. Перник бележи един от най-големия за България прираст на население – от 1 413 на 12 296 души, за да достигне в края на 80-те близо 100 000 души.
Експлоатацията на въглищата дава тласък за развитието на Перник. Разраства се строителството на минни предприятия, а в самия край на по-миналия век там е построена първата електроцентрала у нас, което позволява да започне електрифицирането на Перник и околните селища. Именно тук за пръв път е светнала електрическата крушка.
С бързи темпове започва благоустрояването на селището. Перник е първият град в България с модерен градоустройствен план, с водоснабдяване и канализационна система. Жилищният комплекс “Твърди ливади“ завършен през 1928 г. е първият съвременен работнически квартал в България. Перник
добива облика на индустриално селище, подобно на много миньорски селища в Западна Европа.
Тук е и първата масова политическа стачка на индустриалния пролетариат в България, която извоюва на пернишките работници въвеждането на 8-часов работен ден – за първи път в България. През 1929 г. Перник е обявен за град, а Пернишката селска община става градска.
Превръщането на Перник в индустриално селище води до разкриването на нови промишлени предприятия. През 1931 г. с български и белгийски капитали започва строителството на фабрика „Кристал“ за производство на плоска и куха стъклария. Започва и изграждането на първия машиностроителен завод в България, функциониращ първоначално като Машинна служба при мини Перник. Открита е и фабрика за сушене на плодове и зеленчуци, която през 1951 г. прераства в единствения завод на Балканите за производство на пектин. През 1934 г. в експлоатация влиза брикетната фабрика. Всички природни изкопаеми на България в продължение на десетилетия са били управлявани от пернишката минна дирекция, а пернишкият въгледобив до началото на седемдесетте години е основен източник на българската енергетика.
Пернишкият промишлен комплекс
В годините на социалистическо строителство Перник продължава своето промишлено развитие, като се превръща в един от най-големите индустриални центрове в НРБ. Този период е характерен с мащабните си градоустройствени решения (“Строим нашата нова родина!“). Създават се големи промишлени комплекси, дори цели нови градове като Димитровград. Такива архитектурни и градоустройствени примери стават емблеми на тотали- тарното строителство.
Миньорският град, който между 1949 – 1962 г., носи името Димитрово, става един от символите на стремежа към ускорена индустриализация и планово стопанство.
През 1951 г. Влиза в експлоатация ТЕЦ “Република“ и започва строителството на Металургичния завод “Ленин“. На 6 ноември 1957 г. там е излята първата българска стомана. Тази дата става Ден на металурга. Бурното индустриално развитие на Перник продължава и през следващите години.
Открити са заводите за токоизправители, заваръчни машини феромагнити, за голямогабарит- ни металорежещи машини (ЗГММ) , за специални стоманени профили “Благой Попов“.
Изграденият през 1969 г. по германска технология завод „Бл. Попов“ се е ползвал с името на един модерен завод. Завод без комин, както го определят тогава. Другият голям завод с водещо значение за икономиката на Перник е машиностроителният „Струма“, който се е намирал в самия център на града. Създадените и произведени в него български машини, са се изнасяли на три континента. А с разработването на новите рудници и откриването на новите промишлени заводи градът се разраства многократно, обхващайки съседните села.
В края на 70-те години, Партията решава да започне изграждането на големия Пернишки промишлен комплекс, а районът става най-голямата строителна площадка в България. От ЦК на БКП е изпратен пълномощник, който да контролира и координира действията на всички строителни фирми, за да може да се извършва ритмично огромно- то по мащаби индустриал- но строителство в района. Най-големите специалисти са били докарани тук, за да доизградят индустриалната мощ на Родината.
(Продължава в следващия брой!)
Be the first to leave a review.
