МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО: Перник – стожерът на тежката ни промишленост и емблема на разрухата й

Индустриалното развитие на Пер­ник започва непо­средствено след Освобождението от османско иго, благодарение на въглищните зале­жи. Въглищният басейн наоколо предопределя и неговата по-нататъшна съдба.

От 1892 до 1926 г. Перник бележи един от най-голе­мия за България прираст на население – от 1 413 на 12 296 души, за да достигне в края на 80-те близо 100 000 души.

Експлоатацията на въгли­щата дава тласък за разви­тието на Перник. Разраства се строителството на мин­ни предприятия, а в самия край на по-миналия век там е построена първата елек­троцентрала у нас, което позволява да започне елек­трифицирането на Перник и околните селища. Именно тук за пръв път е светнала електрическата крушка.

С бързи темпове започва благоустроява­нето на сели­щето. Перник е първият град в България с модерен гра­доустройствен план, с водо­снабдяване и канализационна система. Жи­лищният ком­плекс “Твърди ливади“ завър­шен през 1928 г. е първият съвременен работнически квартал в България. Перник

добива облика на индустриално селище, подобно на много миньорски селища в Западна Европа.

Тук е и пър­вата масо­ва по­лити­ческа стач­ка на индустриалния пролетариат в България, която извоюва на пернишките работници въвеждането на 8-часов ра­ботен ден – за първи път в България. През 1929 г. Пер­ник е обявен за град, а Пер­нишката селска община ста­ва градска.

Превръщането на Перник в индустриално селище води до разкриването на нови промишлени предприятия. През 1931 г. с български и белгийски капитали започва строителството на фабрика „Кристал“ за производство на плоска и куха стъкла­рия. Започва и изграждането на първия машино­строителен завод в България, функ­циониращ първоначално като Машинна служба при мини Перник. Открита е и фа­брика за сушене на плодове и зеленчу­ци, която през 1951 г. прераст­ва в единствения завод на Балканите за производство на пектин. През 1934 г. в експлоатация вли­за брикетната фа­брика. Всички при­родни изкопаеми на България в продъл­жение на десетиле­тия са били управлявани от пернишката минна дирек­ция, а пернишкият въгле­добив до на­чалото на седемдесетте години е осно­вен из­точник на бъл­гарската енергетика.

Пернишкият про­мишлен комплекс

В годините на социалисти­ческо строителство Перник продължава своето промишле­но развитие, като се превръща в един от най-големите индус­триални центрове в НРБ. Този период е характерен с ма­щабните си градоу­стройствени реше­ния (“Строим нашата нова родина!“). Съз­дават се големи про­мишлени комплекси, дори цели нови гра­дове като Димитровград. Такива архитектурни и гра­доустройствени примери стават емблеми на тотали- тарното строителство.

Миньорският град, който между 1949 – 1962 г., носи името Димитрово, става един от символите на стре­межа към ускорена индус­триализация и планово сто­панство.

През 1951 г. Влиза в екс­плоатация ТЕЦ “Република“ и започва строителството на Металургичния завод “Ленин“. На 6 ноември 1957 г. там е излята първата бъл­гарска стомана. Тази дата става Ден на металурга. Бурното индустриално разви­тие на Перник продъл­жава и през след­ващите години.

Открити са заво­дите за токоизправители, за­варъчни машини феромагнити, за голямогабарит- ни металорежещи машини (ЗГММ) , за специални сто­манени профили “Благой По­пов“.

Изграденият през 1969 г. по германска технология завод „Бл. Попов“ се е полз­вал с името на един моде­рен завод. Завод без комин, както го определят тогава. Другият голям завод с воде­що значение за икономиката на Перник е маши­ностроителният „Струма“, който се е намирал в самия цен­тър на града. Създадените и произведени в него български машини, са се изнасяли на три континента. А с разработването на новите руд­ници и открива­нето на новите промишлени заводи градът се разраства многократно, обхващайки съседните села.

В края на 70-те години, Партията решава да запо­чне изграждането на голе­мия Пернишки промишлен комплекс, а районът става най-голямата строителна площадка в България. От ЦК на БКП е изпратен пъл­номощник, който да контро­лира и координира дейст­вията на всички строителни фирми, за да може да се из­вършва ритмично огромно- то по мащаби индустриал- но строителство в района. Най-големите специалисти са били докарани тук, за да доизградят индустриалната мощ на Родината.

(Продължава в следващия брой!)