Политиката и бизнесът в Югозапада гръмнаха: Защо ние трябва да вдигаме икономическия стандарт на столицата?!
Кметовете, представители на бизнес организации и неправителственият сектор са недоволни от определянето на Югозападна България като високоразвит икономически район, от което се намаляват средствата по Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020. Този показател е нереален, заради включването на столицата в региона.
Екип Топ Преса
Николай ГЕОРГИЕВ – експерт
В официално писмо до вицепремиера по европейските фондове Томислав Дончев, бизнеса и политиката в югозапада настоява София да бъде обособена като отделен икономически район, което ще гарантира реално разпределяне на средствата по тази европейска програма.
Според Регионалния план за развитие на Югозападен район за периода 2014 – 2020 г., София е с най-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението през 2010 г. – 22 486 лв. и изпреварва значително останалите области от Югозападния район. В сравнение с регионите в ЕС, Югозападният район се намира в по-благоприятно състояние, отколкото останалите български райони, но все още степента му на икономическо развитие е под средното равнище в ЕС.
Писмото е инициирано от Сдружението на предприемачите регион Гоце Делчев и обсъдено на разширена среща с кметовете още преди Великден, с настояване да бъдат променени дискриминационните условия за целия Югозапад в насоките за кандидатстване по програмата „Иновации и конкурентоспособност”, като се отчитат реални икономически показатели на развитие без София.
ДО Г-н Томислав Дончев, Заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата поли-тика Г-н Божидар Лукарски, Министър на икономиката на Република България Г-жа Даниела Малхасян, И.д. главен директор на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ ЗА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ“ ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА, УО на ОПИК
Относно: Разпределение на средствата по териториални райони в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020
Уважаеми г-н Томислав Дончев,
Уважаеми г-н Божидар Лу- карски,
Уважаема г-жа Малхасян, Във връзка със стартиране на новия програмен период 2014-2020 бихме искали да изразим своето недоволство от ограничителните условия, наложени на Югозападен район в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020. Процентът на съфинансиране, определен за Югозападен район, в който попадат областите София град, София област, Благоевград, Перник и Кюстендил е с 25% по-нисък в сравнение с останалите райони. За микро и малки предприятия е 45%, а за средни предприятия 35%. За останалите райони процентите са съответно 70% и 60%.
Това е обявено в публикувания Проект на Насоки за кандидатстване по процедура „Подобряване на производствения капацитет в МСП”.
Считаме тези условия за дискриминационни за фирмите от област Благоевград, което налага спешна нужда от намеса и промяна в условията на съфинансиране на Програмата.
БОСНОВКА
Разпределението на съфинансирането е съгласно Насоките за регионалната помощ за периода 2014-2020 г. на Европейската комисия, според които районите с БВП на глава от населението под 75% от средния за ЕС се допускат приоритетно до регионална инвестиционна помощ, тъй като основната цел на регионалната помощ е да се насърчи развитието на по-малко облагодетелстваните региони на Европа. В пет от шестте района в България БВП на глава от населението е под 45% от средната стойност за ЕС, а в един регион (Югозападния) – между 60% и 75% от средния за ЕС. Това разпределение на БВП се дължи само и изключително на София град.
Според Регионален план за развитие на Югозападен район за периода 2014-2020 г., публикуван от Министерство на регионалното развитие, област София (столица) е с най-висока стойност по показателя БВП на глава от населението през 2010 г. – 22 486 лв. и изпреварва значително останалите области от ЮЗР В сравнение с регионите в ЕС- 27 Югозападният район се намира в по-благоприятно състояние, отколкото останалите български райони, но все още достигнатата степен на икономическо развитие е под средното равнище в ЕС. За целите на Регионалния план е извършен анализ, в който е направена съпоставка на ЮЗР с другите райони от ниво 2 в страната по показателя БВП по текущи цени, като е изключена стойността на София (столица). Само столицата формира дял, превъзхождащ 3 пъти заемащия второто място сред районите от ниво 2 в страната. В този статистически експеримент останалата част от ЮЗР (четирите области – Благоевград, Перник, Кюстендил и Софийска) заема трета позиция от „дъното” нагоре, над Северозападен район и Северен централен район.
Отчитайки и факта, че ЮЗР без София (столица) има население (834 хил. д.) близо до това на най-малкия район от ниво 2 (СЗР – 847 хил. д.), може да се направи изводът, че София може да съществува като седма статистическа единица от ниво 2 и същевременно да бъде с директно управляемо развитие, за разлика от останалите.
По данни на Национален статистически институт и Институт за пазарна икономика инвестиционната активност в област Благо- евград е далеч под средната за страната. През 2012 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи не превишават 47,6% от средните за страната, а преките чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор са 3,7 пъти по-ниски от средните за страната. Преобладаващата част от предприятията в областта се характеризират с ниска капиталова интензивност. Над половината от територията на Благоевград попада под защитата на Закона за биологичното разнообразие, което ограничава мащаба и характера на стопанската дейност в областта. Като резултат брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Благоевград е 63,9% от средния за страната, 26,5% от регистрирания в област София (столица) и 29,4% от средната стойност за ЕС.
В Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, одобрена от ЕК е дефинирано, че според Института за пазар- на икономика „С най-много на брой предприятия на 1000 души в България са областите София (столица), Варна, Бургас, Благоевград, Пловдив, а най-застрашени за устойчивостта им са икономиките на областите Кърджали, Търговище, Монтана, Враца, Видин и Силистра“.
Предприятията в градовете от районите извън Югозападния, в това число и споменатите големи градове Варна, Бургас и Пловдив ще получат съфинансиране както следва: за микро и малки предприятия – 70%, за средни предприятия – 60%. А малки градове като Гоце Делчев, Якуруда, Петрич и селски общини като Сатовча, Струмяни или Гърмен получават съответно 35% и 45% безвъзмездни средства. Това поставя въпроса доколко разпределението на средствата за дълъг период от 7 години е справедливо за всички предприятия.
А в подкрепа на искането за преразглеждане процента на съфинансиране България е член на ЕС от едва 8 години и рязкото намаляване на процента на грантовете не отговаря на реалното икономическото развитие на страната и на регионите.
Гърция е член на ЕС от 1981 година и въпреки факта, че са членове на Съюза от 34 години за периода 2007-2013 интензитета на помощта за гръцкия бизнес е бил в размер на 40% за Атина и Солун и 50% и 60% съответно за средни и малки предприятия в останалата част от страната. Северна Гърция е непосредствен конкурент на фирмите, предлагащи стоки и услуги от Югозападна България, които още преди старта на новия програмен период вече са в условия на неизгодна липса на достатъчно средства за развитие.
В изготвената Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013- 2025г., като основен проблем е изведен: „продължаващо увеличаване на населението на гр. София с темпове, надхвърлящи двукратно темповете на нарастване на големи градове от същия ранг, което застрашава полицентричното развитие в страната и балансираното развитие на съседните общини в ЮЗР и СЗР“.
Включването на област Благоевград заедно с област София в един регион е реално ощетяване на бизнеса в Областта. Обединяването на Софийска област с Благоевградска е абсурдно териториално разделение, което трябва да бъде променено. Общините в Югозапада не са София, нелогично е бизнеса в Пловдив, Варна, Бургас и Русе да получава по-висок процент на грант отколкото фирмите в Благоевград, Гоце Делчев, Петрич, Сандански и другите селища от Благоевградска област.
Стимулирането на един регион от страната със значително по-висок процент на гранта по Европейски програми няма да реши икономическите му проблеми. От европейските грантови схеми се възползват активни, работещи фирми, а не такива, които са на ръба на обявяване на несъстоятелност. Тези работещи фирми и в момента се възползват от конкурентни предимства като ниска цена на труда например. Допълнителните възможности, които са осигурени от ОПИК 2014-2020 ще доведат до негативно изкривяване на икономическата логика, при която фирма намираща се на 100 км. северно от София ще получи 25% по-висок грант от фирма, намираща се 100 км. южно от столицата.
Плановете за ограничаване на фирми, възползвали се от европейските програми до момента, са меко казано нелогични. Логиката, че така ще останат средства за другите е неприемлива. Тези програми трябва да стимулират инициативните и креа- тивните фирми, тяхната роля не е социална. Всякаква логика, целяща да разпределя средства на принципа на всекиго по равно напомня за отминали времена, за които едва ли искаме да се сещаме.
Всичко изброено до тук създава потенциални рискове за усвояването на средствата. Кой ще поеме отговорността, ако се стигне до там, че част от парите трябва да бъдат върнати в европейския бюджет?
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
- Отделяне на София град от Югозападен район в седми отделен икономически район.
Управляващият орган на ОПИК 2014-2020 г. да вземе решение, с което да промени Насоките за кандидатстване по процедура „Подобряване на производствения капацитет в МСП“, като максималния интензитет на безвъзмездната помощ в размер на 35% и 45% да се отнася единствено за бенефициенти/кандидати с място на изпълнение на дейностите на територията на гр. София или област София. За всички останали потенциални кандидати от общини и области от Югозападния район да са приложими съответно 60% и 70%, в зависимост от категорията на предприятието.
Това правило да бъде спазвано и при следващите, предвидени за обявяване процедури за кандидатстване по ОПИК 2014-2020, а така също и по останалите Оперативни програми, където гореописаният проблем води до поставяне на ограничителни условия за достъпа на бизнеса до европейско финансиране.
Разчитаме на вашето активно съдействие относно премахването на препятствията за развитие на българските предприятия от югозападна България. Те разчитат на европейските средства, чиято крайна цел е повече работни места, повече инвестиции и платени данъци, по-голям експортен потенциал. В крайна сметка целта на членството ни в Европейския съюз е европейска икономика, а не боксуващи на място и фалиращи предприятия.
Настоящото писмо е подкрепено от:
СДРУЖЕНИЕ НА ПРЕДПРИЕМА ЧИТЕ РЕГИОН ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Кметовете на общините Гоце Делчев, Сатовча, Гърмен, Хаджидимово, Разлог, Банско, Якоруда, Белица, Сандански, Благоевград, Кресна, Петрич, Струмяни и Симитли СДРУЖЕНИЕ НА ЮГОЗАПАДНИТЕ ОБЩИНИ Народни представители на област Благоевград
Be the first to leave a review.