Якоруда и нейното „синьо злато“: Потенциал за туризъм в планината

Вместо да надгражда върху вече силно застроен курортен модел, градът има шанс да изгради своята туристическа идентичност практически от нулата

Някои природни богатства се забелязват веднага, а други остават скрити дълбоко под земната повърхност и трябва да бъдат открити. Именно такъв ценен ресурс се намира в недрата край Якоруда.

На няколко километра под земята в района на планинския град функционира активна термоминерална система. От нея към повърхността достига гореща вода с устойчив дебит и характерен минерален състав. Досега богатствата на Якоруда традиционно се свързват най-вече с планинската природа, обширните гори и дърводобива. Все повече обаче се очертава възможността най-ценният местен ресурс да се крие не на повърхността, а дълбоко под нея – термалната вода, която може да се превърне в истинското „синьо злато“ на района.

Това не е просто минерален извор за обществена баня. Това е ресурс, който при разумно управление може да захрани туристически комплекси, басейни и рехабилитационни центрове, а топлината му да се използва за отопление, пише „Стандарт“.

Сърцето на системата е сондаж №10, известен още като С-10 или №10 ХГ.

Мащабът на находището личи най-добре именно от техническите му характеристики. В официалната документация са посочени две различни стойности за експлоатационния дебит – 13,42 литра в секунда и 12,42 литра в секунда. Разминаването идва от различните периоди, в които са правени проучванията и оценките на водното тяло, а наличните публични данни не дават възможност категорично да се определи коя от двете стойности следва да се приема като единствено актуална.

И в двата случая обаче става дума за изключително сериозно количество вода.

Ако се вземе предвид дебит от 13,42 литра в секунда, през сондажа теоретично могат да преминават близо 1,16 млн. литра за 24 часа. При по-ниската стойност от 12,42 литра в секунда дневният обем отново надхвърля 1,07 млн. литра.

При непрекъсната експлоатация и запазване на постоянен дебит потенциалното годишно количество достига стотици милиони литри – приблизително между 391 и 423 млн. литра.

При подобни обеми вече трудно може да се говори просто за поредния топъл минерален извор.

Става дума за природен ресурс с мащаби, които позволяват да бъде разглеждан и от индустриална гледна точка.

Минералната вода от сондаж №10 е получила официална балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването през 2019 г. В документа тя е определена като хипертермална и слабо минерализирана вода от хидрокарбонатно-натриев тип, съдържаща флуориди и метасилициева киселина. Лабораторните анализи не установяват наличие на токсични вещества в концентрации над допустимите норми.

Тъкмо температурата е един от най-ценните козове на находището.

Водата може да бъде използвана за външна балнеотерапия, басейни и рехабилитация, без първоначално да е необходимо голямо допълнително количество енергия за нейното загряване.

В състава й се открояват флуориди и метасилициева киселина в концентрации, които позволяват използването й за външни балнеоложки процедури. В същото време водата не е определена като радонова или серна, а ниската й минерализация я прави подходяща за външно приложение.

Но заради съдържанието на флуориди тя не трябва автоматично да се възприема като вода за неограничена ежедневна питейна употреба. Най-силният й потенциал е в балнеологията, туризма, рехабилитацията и използването на топлинната енергия.

Колкото по-ценен е ресурсът, толкова по-голяма е отговорността за него.

Със заповед от 21 ноември 2019 г. около сондаж №10 е обособена санитарно-охранителна зона. Тя е разделена на отделни пояси, за които важат различни изисквания и степени на защита. В непосредствена близост до сондажа режимът е най-строг, а в по-отдалечените части са въведени ограничения за дейности, които биха могли да създадат риск от замърсяване на подземните води.

Тези мерки са необходими, защото макар минералната вода да достига до повърхността от значителна дълбочина, нейното качество зависи и от състоянието на зоните, през които се подхранва подземното водно тяло.

Затова „синьото злато“ на Якоруда трябва да бъде експлоатирано така, че да не бъде изчерпано или замърсено.

Днес разликата между потенциала и реалното използване на минералната вода е голяма.

Ресурсът през годините е захранвал общинската баня и обществени басейни, но инфраструктурата има нужда от модернизация. В същото време частният сектор вече вижда потенциала и включва минералната вода в туристическите си предложения.

Точно тук се крие голямата възможност за Якоруда. Градът не трябва да се опитва да копира един към един Велинград или Сапарева баня. Той може да изгради собствен модел – планински СПА туризъм, съчетан с екопътеки, зимни спортове, чист въздух, местна кухня и минерални басейни.

Якоруда има планината като естествен декор. Липсва само мащабът на инвестициите. Има знак, че интересът не е само на теория.

През 2026 г. „ЛИДО ГРУП“ ЕООД е внесла инвестиционно предложение за изграждане на нов туристически комплекс. В документацията е предвидено той да бъде захранван с минерална вода от сондаж №10 ХГ.

Тук обаче възниква и най-същественият въпрос – какво количество от този ресурс може да се използва дългосрочно, ако паралелно се изграждат нови туристически обекти и същевременно трябва да бъдат обезпечени нуждите на местното население?

Подобна преценка не може да се основава само на намерения и уверения. Необходими са конкретни хидрогеоложки проучвания, съответните разрешителни режими и постоянен контрол върху експлоатацията.

Потенциалът за един планински град, който разполага с милиони литри гореща минерална вода, е значителен.

Хотелите биха могли да поддържат минерални басейни през цялата година, а рехабилитационните центрове да работят без сезонни ограничения. Самата топлина на водата може да се използва и за отопление на сгради, хотели и други туристически съоръжения.

Ако техническите възможности и икономическата ефективност го позволяват, ресурсът може да бъде използван и за отопление на оранжерии.

По този начин една и съща природна даденост би могла да носи икономическа полза едновременно в няколко различни направления.

Хотели, ресторанти, рехабилитационни центрове, басейни, спа услуги, транспорт, поддръжка, местно земеделие и производство на храни – цяла верига от дейности може да се завърти около един ресурс.

Това е може би най-важният аргумент. Якоруда е планинска община. Както много други населени места извън големите градове, тя търси начин да задържи младите хора.

Минералната вода може да бъде част от отговора. Не защото един сондаж може магически да реши демографската криза, а защото около него може да се изгради нова местна икономика.

Когато туристите оставят парите си в града, печелят не само хотелите. Печелят магазините, ресторантите, таксиметровите услуги, местните производители.

Минералната вода може да се превърне в икономически двигател.

България вече има достатъчно примери какво може да направи минералната вода.

Велинград превърна термалните си извори в основа на цяла СПА икономика. Сапарева баня изгради своята идентичност около уникалния горещ гейзер. Село Баня край Разлог съчета минералната вода с планинския туризъм и превърна басейните и хотелите в целогодишен туристически продукт.

Якоруда е значително по-малък град и не разполага с толкова развита туристическа инфраструктура. Именно това обаче може да се превърне в негово преимущество.

Вместо да надгражда върху вече силно застроен курортен модел, градът има шанс да изгради своята туристическа идентичност практически от нулата и да заложи на по-балансирано развитие.

Минералната вода може да бъде само един от елементите в по-широка концепция, която съчетава планинска природа, местна автентичност, СПА възможности и различни форми на активен туризъм.

В случая с Якоруда минералният ресурс вече е добре проучен и документиран.

Находището е установено, параметрите му са измерени, а съставът на водата е анализиран. Налице е официална балнеологична оценка, определена е санитарно-охранителна зона, а данните за сондажа показват дебит от над 12 литра в секунда според различните официални оценки.

Към използването на минералната вода вече се проявява и инвестиционен интерес.

pochivka.blitz.bg