Парламентът окончателно прие новия механизъм за минималната работна заплата: четири критерия и нова формула

МРЗ ще се определя ежегодно до 15 август по четири основни критерия; възможни са по-високи минимални възнаграждения по отрасли и браншове

Народното събрание окончателно одобри вчера новия механизъм за определяне на минималната работна заплата в България. Промените в Кодекса на труда бяха приети на второ четене след няколкочасови дебати в пленарната зала.

Законопроектът беше внесен от Министерския съвет на 10 септември, а на първо четене беше одобрен на 18 септември. При окончателното гласуване промените получиха подкрепата на 123 депутати от управляващото мнозинство на „Прогресивна България“.

Против гласуваха 48 народни представители – 16 от ГЕРБ-СДС, 13 от ДПС, двама от „Демократична България“, седем от „Продължаваме промяната“ и 10 от „Възраждане“. Други 12 депутати от „Демократична България“ се въздържаха.

МРЗ ще се определя до 15 август всяка година

Според окончателно приетите текстове минималната работна заплата за следващата година ще трябва да бъде определяна до 15 август на текущата година.

При изчисляването ѝ ще се вземат предвид четири основни показателя:

• покупателната способност на минималната работна заплата, включително разходите за издръжка на живот;
• общото равнище и разпределението на заплатите в страната;
• темпът на нарастване на възнагражденията;
• дългосрочните нива на производителността на труда.

На всеки три години ще се извършва оценка на адекватността на размера на минималната работна заплата. За целта ще бъдат използвани две референтни стойности – 60% от брутната медианна заплата и размерът на издръжката на живот.

Конкретната процедура за определяне на минималното възнаграждение ще бъде регламентирана с наредба на Министерския съвет. Тя ще определя както начина за изчисляване и оценяване на минималната работна заплата, така и процедурата за консултации със синдикатите и представителните организации на работодателите.

Възможни са по-високи минимални заплати по отрасли

Новите разпоредби дават възможност чрез колективни трудови договори да бъдат договаряни минимални възнаграждения, които са по-високи от определеното за страната ниво.

Това ще може да се случва както на отраслово, така и на браншово равнище.

За първи път в закона се въвежда и изрична дефиниция на минималната работна заплата. Тя е определена като най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или според изработеното.

НСИ получава девет месеца за методика за издръжката на живот

Националният статистически институт ще разполага с девет месеца, за да разработи методика за определяне на издръжката на живот.

В същия срок председателят на НСИ трябва да утвърди начина, по който тези данни ще бъдат изчислявани и публикувани.

Именно показателят за издръжката на живот ще бъде един от двата референтни показателя при извършваната на всеки три години оценка за адекватността на минималната работна заплата.

Мнозинството отхвърли алтернативните предложения

В хода на дебатите мнозинството не подкрепи предложенията на ГЕРБ-СДС, ДПС и „Продължаваме промяната“ за промени в новия механизъм.

Сред предложенията беше оценката за адекватност на минималната работна заплата да се извършва на всеки две, вместо на всеки три години. Предлагаше се също при оценката да бъдат включени допълнителни показатели, свързани със заетостта, както и със секторните и регионалните различия.

От „Продължаваме промяната“ настояха и през 2027 г. да остане формула, според която минималната работна заплата да бъде 50% от средната брутна работна заплата за определен 12-месечен период.

Предложението не беше прието. „За“ него гласуваха 46 депутати – 16 от ГЕРБ-СДС, 13 от ДПС, седем от ПП и 10 от „Възраждане“.

Против бяха 123 народни представители – 122 от „Прогресивна България“ и един от ГЕРБ-СДС. Нямаше въздържали се, а депутатите от „Демократична България“ не участваха в това гласуване.

Спор за формулата още в началото на дебата

Още в началото на пленарното обсъждане възникна спор относно начина, по който е представена точната формула за изчисляване на минималната работна заплата.

Причината беше, че конкретната формула е била представена от ресорния министър по време на заседание на парламентарната комисия, но допълнителният документ не е бил официално внесен в Народното събрание.

Стела Николова от „Демократична България“ разкритикува процедурата и заяви, че депутатите са поставени в ситуация да гласуват правила, които не присъстват в самия законопроект.

„Ние ще приемаме ето този празен лист. Това не е в закона. Разбирателство между синдикати и работодатели няма. Изисква се да подпишем този празен лист. И ако смятате, че това е нормално, как тези 500 хиляди български граждани да знаят какво ще сънува Гълъб Донев?“, попита Николова.

От „Прогресивна България“ отхвърлиха критиките.

Мария Тодорова посочи, че депутатите ще гласуват официалния доклад на комисията, а не документа, показван от опозицията.

„Ние ще гласуваме това. Това е доклад от комисия. Това, което вие показахте, може би е във вашите чанти. Да не правим внушения и преразказ на други събития“, заяви Тодорова.

Критики към начина, по който се приемат промените, отправи и Илияна Жекова от ГЕРБ-СДС. Според нея спорът показва проблем в самия законодателен процес.

„Това е нагледен пример за това как управляващите разбират законотворчеството. Тези правила ги няма разписани в законопроекта, който ще гласуваме“, каза Жекова.

Председателят на социалната комисия също призова документът с конкретните правила да бъде официално внесен в парламента.

Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ настоя, че докато това не се случи, депутатите не разполагат с цялата необходима информация.

„Към този момент това продължава да бъде листче, а не официален документ, и нямаме пълната информация, за да разглеждаме този законопроект“, заяви той.

В спора се намеси и председателят на Народното събрание Михаела Доцова.

„В правилника няма процедура. Моля да задължите изпълнителната власт да предостави документа“, заяви тя.

Какъв ще бъде размерът на минималната заплата?

Дебатът продължи и по въпроса как на практика новият механизъм ще се отрази върху конкретния размер на минималната работна заплата.

Според приетите текстове размерът ѝ ще се определя всяка година до 15 август, но част от депутатите поискаха повече яснота как новите критерии ще се отразяват върху конкретната сума.

Айтен Сабри от ДПС постави въпроса за реалната стойност на минималното възнаграждение при новите правила.

„Но каква е стойността на минималната работна заплата? Това е въпросът, който поставихме вчера. Имаме долна и горна граница. Въпросът е какво можем да си позволим с тези средства“, заяви Сабри.

От „Възраждане“ прогнозираха, че новият механизъм ще доведе до по-ниска минимална заплата спрямо досегашните очаквания.

„Стойността на минималната работна заплата ще бъде по-малка, отколкото се предвиждаше да бъде“, заяви Георги Георгиев.

Критики към начина на изчисление прозвучаха и от „Прогресивна България“.

Милена Недева заяви, че формацията не приема начина, по който е изготвена формулата, и посочи конкретните стойности, обсъждани в парламентарната комисия.

„Не приемаме начина, по който се изчислява самата формула. Рамката също беше казана на комисия – от 620 до 672 евро и 80 цента“, каза Недева.

С окончателното приемане на промените парламентът въвежда нова рамка за определяне на минималната работна заплата, която ще обвързва размера ѝ с показатели, свързани с покупателната способност, равнището на възнагражденията, ръста на заплатите и производителността на труда. Конкретният механизъм за изчисление предстои да бъде регламентиран с наредба на Министерския съвет, а методиката за издръжката на живот – разработена и утвърдена от Националния статистически институт.