СКАНДАЛЪТ В 3 ОУ „ДИМИТЪР ТАЛЕВ“: ДИРЕКТОРЪТ ЧОЛАКОВ ПРАВИ „ЧОРАПЕНА ДИПЛОМАЦИЯ“, ДОКАТО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ГУБЯТ НЕРВИ!

Благоевград е в шок, а образователната система е на колене! Един инцидент от 17 март, умело крит под килима (или под чорапите) в продължение на месеци, най-после изригна с цялата си грозота. ВИЖ ТУК ЦЕЛИЯТ СЛУЧАЙ . Случаят с учителя по музика Веселин Колев и неговия ученик не е просто битов скандал в класната стая – той е диагноза за управлението на 3 ОУ „Димитър Талев“. Директорът Васил Чолаков, вместо да влезе в ролята на обективен администратор, се превърна в личен адвокат на агресията. Но докато той бяга от неудобните въпроси на местната преса, „Топ Преса“ няма да замълчи.

В опит да изпревари събитията и да замаже напрежението от организираната подписка на родителите, Васил Чолаков избра национален ежедневник, за да излее своята „болка“. Пред „България Днес“ той заяви директно: „Учителят е жестоко провокиран.“ Според неговата интерпретация на събитията, ученикът бил със свалени маратонки от началото на часа, а в кулминацията на „спектакъла“ насочил крака си към учителя с думите: „Вижте, че чорапите ми не миришат“. Чолаков е категоричен, че нито една медия не е видяла записа, на който се виждало как учителят е поставен в „изключително унизителна ситуация“. Директорът стига и по-далеч, размахвайки картотеката на детето – 40 забележки, преместване от друго училище, „проблемен“ характер. Според Чолаков, вината е изцяло в семейството и липсата на „първите седем години“.

Първото, което прави впечатление, е гузната избирателност на директора. Г-н Чолаков, защо не поканихте „Топ Преса“ и регионалните журналисти да изгледаме този „митичен“ запис? Може би защото ние не спираме да отразяваме скандалите около Вашето училище и знаем как да задаваме въпроси, които не са по сценарий? ПРИМЕР ВИЖТЕ ТУК  Журналистически е недопустимо един директор да се крие зад софийски медии, за да громи собствените си ученици. Вашето поведение е опит за медийна манипулация – подхвърляте версията за „миришещите чорапи“, за да отклоните вниманието от основния въпрос: Какво направи учителят? Защото, г-н Директор, журналистиката не е да повтаряш думите на началника, а да провериш какво крие той. Вие използвате личните данни и дисциплинарното досие на едно дете като щит за професионалната некомпетентност на своя подчинен. Това не е защита на авторитета на учителя, това е паническо бягство от отговорност. Вашето мълчание пред регионалните медии е признание, че се страхувате от истината, която ние, тук на място, познаваме отлично.

Нека погледнем фактите, които г-н Директорът удобно „пропуска“ в своя емоционален монолог. Твърдението, че „нито една медия не е гледала записа“, е нож с две остриета. Щом записът е толкова категоричен, защо той не беше предоставен на разследващите органи още на 18 март? Защо се цитират кадри едва сега, когато родителите организираха подписка? Юридически и журналистически тук мирише не на чорапи, а на лошо скалъпен сценарий. Провокацията в правото никога не е била и няма да бъде основание за изключване на вината при проявено насилие. Професионалният стандарт е ясен: учителят е възрастният в стаята, той е обученият педагог. Ако Вие, г-н Чолаков, приемате, че „унижението“ оправдава физическата саморазправа, значи Вие легитимирате правото на по-силния в една образователна институция. Това не е педагогика, това е джунгла!

Юридическите Ви аргументи са не само слаби – те са опасен прецедент. Дори ученикът да е стоял на главата си, това не дава на учителя право на физическа агресия. Ако е имало докосване, дърпане или удар – това е престъпление по НК и дисциплинарно нарушение по Кодекса на труда. Излизането пред национална медия и обявяването на „40 забележки“ е грубо нарушение на конфиденциалността и GDPR. Вие де факто поставихте клеймо върху едно дете, преди институциите да са се произнесли. Това е директна покана за дело срещу училището за уронване на престиж. Ако детето има 40 забележки и е „толкова проблемо“, къде бяхте Вие като директор до 17 март? Къде са докладите до социалните служби, къде е работата на училищния психолог? Юридически Вие признавате административна небрежност – знаели сте за проблема и не сте го решили, докато не се е стигнало до скандал. Прехвърлянето на топката към „първите седем години“ е институционално бягство от задължението Ви да гарантирате безопасна среда тук и сега.

Колко трогателно! Директорът на училището се е превърнал в експерт по миризмата на памучни изделия. Г-н Чолаков, може би следващия път трябва да включите в учебния план дисциплината „Дегустация на чорапи“ или „Синхронно събуване на маратонки“? Удивително е как един „жестоко провокиран“ учител по музика не е успял да канализира енергията на ученика в някоя симфония, а е предпочел да стане главен герой в екшън филм. Ако 40 забележки не са Ви стигнали, за да разберете, че в училището Ви има проблем, може би на 41-вата трябва да Ви подарят един чифт нови очила? Или може би тапи за уши, за да не чувате как се руши авторитетът на институцията, която управлявате със замах на средновековен феодал, за когото поданиците (учениците) са винаги виновни по рождение. Вие не просто защитавате колега – Вие „бетонирате“ провала на собствената си система, в която наказанията са по-важни от превенцията.

Ние от „Топ Преса“ заявяваме ясно: И Веселин Колев, и Васил Чолаков нямат място в образователната система! Защо учителят? Защото професионалистът не се „продава“ на детски провокации. Ако един педагог не може да овладее час по музика без да се стига до скандали, които изискват намесата на прокуратурата, той е объркал професията. Учителят трябва да бъде стожер на спокойствието, а не участник в махленска свада. Защо директорът? Защото лидерът поема отговорност, а не се крие зад гърба на подчинените си или зад софийски медии. Защото г-н Чолаков доказа, че за него по-важно е да „защити честта на мундира“, отколкото да защити истината и сигурността на децата. Училище, в което директорът обвинява семейството, за да прикрие собствената си административна немощ и закъснели реакции, е училище без бъдеще. Господа, събуйте се и си тръгвайте. Образованието не е за хора с тънки нерви и дебели административни зависимости!