ПОТРЕСАВАЩО РАЗКРИТИЕ В ТОП ПРЕСА! ЗЛАТНИЯТ ДЪЖД НА ПРОМЯНАТА: КАК МИЛИАРДИТЕ ЗА СЕЛОТО ПОТЪНАХА В СОФИЙСКИЯ АСФАЛТ

Докато чиновниците на Иван Христанов и Андрей Гюров бързаха да „отворят“ данните в последния си работен ден, статистиката разкри предвещавана, но шокираща картина: „Стратегическото“ земеделие на ПП-ДБ се оказа софийски проект, в който тротоарното право и общинският ПР тежат повече от родното производство, а младите фермери са просто статисти в бюджетната масовка.

Когато в последния възможен момент, буквално преди да предадат ключовете от министерствата, служебните управленци решиха да осветлят разпределението на земеделските субсидии, те вероятно са се надявали на аплодисменти за своята прозрачност. Но цифрите, подредени в новия модул на Държавен фонд „Земеделие“, не разказват история за реформи, а за едно арогантно и лишено от икономическа логика изкривяване на публичния ресурс. Под вещото ръководство на политически фигури като Иван Христанов и в контекста на управлението, доминирано от ПП-ДБ, земеделската политика на България окончателно се превърна в придатък на градското инженерство. Най-яркият и скандален пример в тази нова реалност е фактът, че „шампионът“ по усвоени средства за земеделие не е Плевен, Добрич или Сливен, а Столична община. С близо 17 милиона евро, концентрирани в София – крепостта на „Промяната“ и управлението на Васил Терзиев, държавата на практика признава, че приоритетът не е производството на храна, а облагородяването на периферни градски зони под паравана на „селските райони“.

Този абсурд, при който софийските тротоари се финансират с пари, предназначени за модернизация на ферми, е върховната точка на една порочна философия. Експертите от Института за пазарна икономика и Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) от години алармират, че българското земеделие страда от хронична липса на добавена стойност именно заради подобни изкривявания. Вместо парите да отиват в интензивните сектори, те потъват в „бетон и плочки“. Когато София води класацията, докато общини като Челопеч и Антон остават с нула, ние не говорим за пазарна икономика, а за административен произвол. Това е директно заиграване с ресурса в полза на общини с висок административен капацитет и политическа свързаност, оставяйки истинския гръбнак на земеделието в провинцията да се бори с бюрократични недомислици. Това е криза на приоритетите, при която политическото оцеляване на градските елити се купува с бъдещето на хранителната сигурност.

Разглеждайки структурата на плащанията, виждаме една плашеща непропорционалност. Над 400 милиона евро са излети в „основни услуги и инфраструктура“. В превод на обикновен език това означава, че земеделското министерство се е превърнало в паралелно министерство на регионалното развитие. Докато Христанов и Гюров чертаеха светлото бъдеще на прозрачността, те допуснаха инфраструктурните проекти да изсмучат жизнените сили на сектора. Напояването, което е въпрос на оцеляване за българския производител в условията на климатична катастрофа, получава едва една четвърт от сумата за общински градинки. Това не е просто лошо управление, това е стратегическа недалновидност, граничеща с национален саботаж. Ако инвестициите в хидромелиорации не са водещ приоритет, всяко следващо лято ще откриваме, че „прозрачността“ не може да напои засъхналата земя.

Още по-цинична е статистиката за младите фермери. При бюджет от над 8 милиарда евро за програмния период, заделянето на символични суми за стартиращи стопани е нищо повече от прах в очите на Брюксел. Младите хора, които трябваше да бъдат знамето на „Промяната“ в сектора, са оставени на опашката след големите общини и утвърдените латифундисти. С едва 38 милиона евро за начална подкрепа, държавата ясно казва на следващото поколение: „Земеделието не е за вас, то е за тези, които могат да попълват 500 страници общински проекти“. Тази липса на фокус върху човешкия капитал гарантира, че след десет години няма да има кой да управлява дори и тези малко на брой модернизирани стопанства. Политическото говорене за „малките и средните производители“ се разбива в стената на сухите цифри, които показват, че парите следват политическото влияние, а не икономическия потенциал.

Не на последно място, самото пускане на данните в „12 без 5“ издава гузна съвест. Истинската прозрачност не се прави с модули, пуснати часове преди предаването на властта, които при това са „непълни“ и липсват исторически данни за най-проблемните периоди. Това е опит за ПР изпиране на едно управление, което обещаваше да премахне модела на „нашите хора“, но на практика го преоблече в нови, градски дрехи. Липсата на информация за свързаните лица и крайните бенефициенти в новия портал означава, че ние виждаме само върха на айсберга. Виждаме фирмата Х или общината Y, но не виждаме политическите кукловоди зад тях. Зад фасадата на дигитализацията се крие същият стар стремеж към контрол над финансовия поток, насочен към „правилните“ географски и политически ширини. Докато софийското управление на Терзиев се хвали с европейски облик, българското село продължава да бъде донор за градски комфорт, маскиран като аграрна реформа. Това е разгром за автентичното земеделие и триумф на чиновническия лобизъм, който един ден ще плащаме скъпо на щандовете в магазините.

СТРАТЕГИЧЕСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ: ЦИФРИТЕ НА АБСУРДА (2023-2025)

Кирил ГОСПОДИНОВ

ПЛОЧКИ ЗА ЯДЕНЕ

от Кирил ГОСПОДИНОВ

В тази държава всичко е за последно. За последно се краде, за последно се лъже и за последно се пускат някакви данни, колкото да не кажете, че не сме ви казали. В деня, в който си тръгват – „хората на Промяната“, онези с умните очи и хубавите костюми – решиха да ни пуснат един сайт. Вижте, казват, колко сме честни. Гледайте къде отиват милиардите.

И ние гледаме. И какво да видим? София – столицата на европейската култура, градът на жълтите павета и на хората, които мислят, че доматите растат в хладилните витрини на „Била“ – София е най-големият фермер в държавата. Сериозно ли?

Васил Терзиев и компания ще управляват 17 милиона евро за земеделие. Какво ще сеете в „Лозенец“, бе, момчета? Какво ще жънете на жълтите павета? Или може би ще доите ИТ сектора?

Истината е проста и гадна, както винаги. Тези пари не са за земеделие. Те са за плочки. За бордюри. За тротоарчета, по които да минават хипстърите с тротинетките. Понеже е много важно в София да има нов асфалт с парите на селяните, които по същото време умират от суша.

Христанов и Гюров ни показват „прозрачност“. Но това не е прозрачност, това е наглост в таблици. Докато вие се чудите защо хлябът е три лева, а българският домат е мит като Златното руно, вашите милиарди – онези от Брюксел – се изливат в софийските общини. А в Челопеч и Антон нямат и един лев. Там явно не са от нашите. Там не гласуват „правилно“, там не знаят какво е стартъп и не пият лате с овесено мляко.

Напояването? Забравете. Младите фермери? Има там някакви трохи, колкото да не умрат от глад, докато попълват поредната папка с документи, дебела колкото „Война и мир“. Важното е София да е добре. Важното е администрацията да усвоява.

Това е моделът. Те го наричат „европейско земеделие“. Аз го наричам геноцид над българското село, опакован в лъскав уебсайт. Ще ядем плочки. Ще дъвчем асфалт. И ще си светим с прозрачност.

Честито на печелившите. Другите – купувайте си турски домати и мълчете. Нали за това гласувахте?