ЕКСПЕРТЕН СКАНДАЛ! САМО В toppresa.com! Екзекуция на оригиналността: Анета Стоянова от РУО-Благоевград превърна матурата в административен капан

Провеждането на Държавните зрелостни изпити в България отдавна е престанало да бъде просто тест за грамотност и зрелост, превръщайки се в годишен фестивал на административното недоверие. Последните новини от Благоевград, където старши експертът в Регионалното управление на образованието Анета Стоянова събра директорите на местните училища, за да им съобщи новите правила на играта, само потвърждават тази тенденция. Основният акцент в нейното експозе падна върху новото допълнение в Наредба № 11, по-конкретно чл. 101, ал. 9, според което изпитни работи ще бъдат анулирани при установяване на идентични отговори на задачи, изискващи създаването на собствен текст. На пръв поглед това изглежда като легитимен опит за борба с преписването, но под повърхността се крие опасен правен субективизъм и дълбоко неразбиране на съвременното образование. Когато държавата реши да наказва учениците за това, че мислят или поне пишат еднакво, тя всъщност признава, че ги е обучила по калъп, от който сега се опитва да ги извади чрез административни репресии.

Проблемът започва още с дефиницията на понятието „идентичност“, което в контекста на българското образование е натоварено с огромен субективизъм. Източници от Института за пазарна икономика и експерти по образователни политики, с които често се консултира независимата преса, от години алармират, че българското училище функционира на принципа на репродукцията, а не на креативността. Учениците биват насърчавани да запаметяват готови тезиси, клишета и структури, които след това да възпроизвеждат механично. Когато двама зрелостници, подготвяни от един и същи учител или посещавали един и същи популярен курс за подготовка, използват едни и същи аргументи за „Под игото“ или една и съща терминологична дефиниция по география, те реално изпълняват точно това, което системата е изисквала от тях в продължение на години. Да ги наказваш с анулиране на изпита за това, че са били „прекалено добри“ в репродуцирането на преподадения материал, е не просто парадоксално, а етично несъстоятелно. Това превръща матурата в лотария, в която успехът зависи не от знанията, а от това дали съседът ти по чин не е научил същата разработка от същия „жълт“ помагал.

Липсата на ясна методология за определяне на процента съвпадение, който води до анулиране, отваря вратата за административен произвол. В правния свят съществува презумпция за невинност, но тук тя е заменена от презумпция за плагиатство. Ако комисията реши, че два текста си приличат твърде много, тежестта на доказателството пада върху ученика, който няма как да докаже, че „идентичността“ е плод на общообразователния стандарт, а не на нерегламентирана комуникация. Този подход игнорира факта, че задачите с отворен отговор често са толкова тясно дефинирани, че вариациите в правилния отговор са силно ограничени. Така експертите от РУО и Министерството на образованието де факто влизат в ролята на литературоведи и детективи едновременно, без да притежават необходимия инструментариум за обективен анализ. Резултатът ще бъде вълна от обжалвания и съдебни дела, които ще блокират системата месеци след приключване на изпитната сесия.

Още по-тревожно е признанието на самото управление в Благоевград за невъзможността да се справи с вътрешните пропуски. Ивайло Златанов и Анета Стоянова открито споделят пред директорите, че имат проблеми с квесторите – хора, които трябва да гарантират сигурността, но чиито специалности не са коректно отразени в националната информационна система НЕИСПУО. Това е колосален провал на администрацията. Ако държавата не може да подреди собствената си база данни и да гарантира, че квестор по география няма да пази на изпит по география, тя губи всякакво морално право да изисква от учениците „абсолютна оригиналност“. Този хаос показва, че фокусът е изместен: вместо да се работи върху превенцията и техническото обезпечаване на залите, енергията се насочва към постфактум санкции, които са по-лесни за изпълнение, но не решават проблема с качеството на изпита.

Друг аспект на този непрофесионализъм е пренебрежителното отношение към технологичните рискове. Обявеният „стрес-тест“ за електронните изпити по Информатика и ИТ само десет дни преди матурите е закъсняла мярка, която прилича повече на успокояване на духовете, отколкото на реална проверка. В условия на цифрово неравенство, където не всяко училище в Пиринско разполага с адекватен хардуер и стабилна свързаност, форсирането на изцяло електронна среда без хартиено дублиране е хазарт с бъдещето на децата. Ако системата се срине, ще бъдат ли анулирани и тези резултати заради „техническа идентификация“? Администрацията изглежда заслепена от желанието за иновации, докато базовите елементи на доверието между изпитващ и изпитван са напълно разрушени.

Особено циничен е коментарът на експертите относно матурите по професия. Признанието, че ученици със слаби резултати по БЕЛ получават отлични оценки на защитите на дипломни проекти, е публично признание за съществуването на двойни стандарти и корупционен риск вътре в самата система. Вместо да реформира начина, по който професионалните гимназии оценяват своите възпитаници, държавата се фокусира върху „идентичните изречения“ в есетата. Това е класически пример за отклоняване на вниманието – гонят се учениците за сходни думи, докато институционализираното „надуване“ на оценки в професионалните паралелки остава ненаказано. Тази диспропорция показва, че министерството се интересува повече от формата на контрола, отколкото от съдържанието на образованието.

Отпадането на малкия бял плик за идентификация е още един детайл, който издава желанието за административно удобство за сметка на анонимността. Всяко нарушение на херметичността на личните данни по време на изпитния процес е предпоставка за манипулация. Когато идентификацията остава на самия материал, рискът проверяващият да разбере чия работа оценява, се увеличава експоненциално, независимо от последващото кодиране. В една малка област като Благоевград, където личните и професионални връзки са силно преплетени, това е сериозна заплаха за обективността.

В заключение, новите мерки, представени от РУО Благоевград, не са нищо повече от „димна завеса“, целяща да прикрие неспособността на системата да създаде мислещи и независими личности. Когато училището произвежда конвейерни кадри, е лицемерно да се изисква от тях да не бъдат „идентични“. Наказването на сходството в отговорите е признание, че стандартът на преподаване е толкова тесен и догматичен, че не позволява нищо друго освен плагиатство на официалната истина. Вместо да преследва зрелостниците като престъпници, образователната администрация трябва да се вгледа в собствените си регистри, в подготовката на квесторите си и в качеството на задачите, които поставя. Защото най-голямата идентичност в случая не е между две изпитни работи, а между безсилието на чиновниците и провалите на една остаряла изпитна система.