Наследниците на Вапцаров „доят“ общината с 1,3 млн. лв.?

Ралица ВАСИЛЕВА

Десетилетната съ­дебна сага за къща­та-музей на Никола Вапцаров в Банско е пред сериозен обрат – наследниците на по­ета се опитват не само да придобият собстве­ността върху родния му дом, но и да изтръскат общината със сериозни суми под фор­мата на „пропуснати ползи“. Родата, предвождана от сина и внука на Борис Вапцаров (брат на Никола), се е впуснала в истинска „битка“ за …1.3 млн. лева. За толкова претендират наследниците към държавата и общината с мотива, че те са ползвали къщата като… музей. Като оставим настрана комен­тара на морала на тези хора (част от членовете на извест­ната фамилия са се отказали да участват в това погазване на паметта на именития си родственик), ще се спрем само на фактите.

Наскоро в архивите на Раз­ложкия съд е открит документ, който по всяка вероятност ще попари мераците им да се до­копат до имота в центъра на града и да забравят завинаги за милионните си претенции. Нотариално заверена от брата на Никола Вапцаров – Борис, декларация от 5 септември 1974-а е напът да преобърне на 180 градуса съдебните спо­рове за собствеността на къ­щата-музей.

В документа буквално пише: “Другарю съдия, Декларирам, че доброволно се отказвам от наследствения имот, намиращ се на площад “Никола Вапца­ров” 9, оставен от покойната ми майка Елена Вапцарова, починала на 29 март 1969 го­дина“.

Според адвокатката на къ­щата-музей Красимира Дойчи­нова (която се занимава с този казус почти четвърт век) вече се подготвя иск за отмяна на решението на Върховния съд, с което на въпросните наслед­ници е признато правото на една четвърт идеални части от музейния комплекс. Със съ­действието на областната уп­рава на Благоевград ще бъдат предприети всички необходи­ми действия, за да може дър­жавата да си върне това, което на практика е построила. Пред Топ ПРЕСА Дойчинова каза, че ако съдът установи безспор­ността на този документ, то ходът на съдебния процес, ще претърпи пълен обрат.

В тази връзка трябва да се припомни, че още от докумен­тите по „отчужда­ването“ на имота става ясно, че за незначителната част от напълно новоизградения музеен комплекс фамилията е била обезщетена по тогавашните закони. Нещо повече, говори се, че по това време тогаваш­ният Комитет за наука и изку­ство е съставил документ за пълното откупуване на имота от майката на Никола Вапца­ров – Елена, брат му Борис, от сестра му Райна и съпругата му Бойка срещу доста солидна за времето си сума като ком­пенсация за предоставения за музей имот. След това къщата на практика е препостроена с държавни пари, а до нея (на общински терен) е изграден самият музей. Той се помеща­ва на 430 кв. метра. Точно тези данни за изкупуването обаче са се изпарили от архивите – странно защо и как…?!

Въпреки липсата на ориги­нали обаче, ако съдим от пис­мото от 24 декември 1952-ра (с което Топ ПРЕСА разполага) на тогавашния Комитет за наука, изкуство и култура, категорич­но става дума „за откупуване“ на имота на фамилията на цена 19 648 лева.

Но именно липсата на част от всички документи (в ориги­нал) е дала основание за рес­титуционните претенции на на­следниците на поета. Те са се възползвали от възможността да върнат същата тази сума на държавата и да заведат съдеб­ната си претенция. Тук обаче идва моментът да направим прост финансов анализ на цяла­та история около „придобивка­та“ на държавата, която е имала за цел единствено да съхрани за историята името на поета.

Плащането към собствени­ците на имота е станало на два пъти. Първо през 1952-ра те са получили над 19 хил. лв. (по документи 19 648 лв.), а втори­ят транш е дошъл през 1982 го­дина. Според кмета на Банско Георги Икономов, става дума за още 7-8 хил. лева. Така че общо обезщетението, което е получила фамилията, е стигна­ло 26-27 хил. лева.

Същата тази сума тя е вър­нала на държавата на 7 януари 1990 година. И точно тук е

КЛЮЧЪТ ОТ БАРАКАТА

По данни на Българската на­родна банка към тази дата кур­сът на лева към щатския долар е 1681.4219 лв. за 1 щ. долар. С други думи, претендентите за имота в центъра на града са платили за него …16.05 щ. до­лара!!!

Далеч не така стоят неща­та, когато държавата се е разплащала с тях. По данни на националната статистика средната месечна заплата за страната ни през 1952-ра е била 539 лева. Или тогава фа­милията е получила обезщете­ние за имота си от 36.5 средни месечни заплати. Пак според националната статистика – през 1982-ра (по време на вто­рото плащане) средната ме­сечна заплата е била 85 лева. С други думи, вторият транш за имота се равнява на близо 100 работни заплати.

През януари 1999-а обаче когато наследниците връщат същите тези суми, средната го­дишна заплата е 183 368 лева. Простата сметка показва, че семейството се е разплатило за „дължимото“ към държава­та с 0.14 от една средногодиш­на заплата…?!

Затова пък сега то

ПРЕТЕНДИРА ЗА 1.3 МЛН.ЛЕВА…?!

Тези пари били за „пропус­нати ползи“. Да се чуди човек, каква точно полза може да има от един музей, чиято издръжка се финансира от държавата, ако той работи като такъв, а не бъде превърнат в… кръчма на­пример.

Потърсихме мнението на кмета на Банско Георги Иконо­мов по спора. Пред Топ ПРЕСА той беше доста лаконичен, но не пропусна да подчертае, че той отдавна не се занимава с юридическите и техническите подробности, свързани с дела­та, които се водят и до днес. За него той е по-скоро морален.

„Не може хора, чиито деди са преотстъпили един имот, за да може в него да бъде изградена къщата-музей на техния про­чут родственик, но за този си „жест“ са били доволно обез­щетени, днес да се опитват да спекулират с наследственото си „право“. И да правят опити да измъкнат от държавата и общината милиони левове“ – категоричен е Икономов. Убе­ден съм, казва той, че техните предци биха се обърнали в гро­ба, ако знаеха как ги „просла­вят“ техните наследници.

Хората в планинския град отдавна се възмущават от из­цепките на фамилията. Иници­ативен комитет е предприел подписка за спасяването на къщата-музей от наследници­те. Стотици граждани са по­дписали документа. Към тях са се присъединили и техни съ­граждани, които от години жи­веят в чужбина, но милеят за историята на родния си край. А коментарите за случващото се в никакъв случай не са при­ятни. От „цял живот лапаха на гърба на поета, а след 10 но­ември решиха да лапат и от държавата“ до „разбойникът не пази ни род, ни родина“…

Директорката на къщата-му­зей Светла Баракова също раз­каза пред Топ ПРЕСА, че обще­ството в града е изключително негативно настроено към всич­ките тези циркове, които, мине не мине месец,

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПОЕТА РАЗИ­ГРАВАТ

Нека припомним, че малко преди Великден (и то на Вели­ки четвъртък) Никола и Светла Вапцарови и синовете им Бо­рис и Никола се бяха настани­ли в двора на музея и отказаха да си тръгнат, когато работно­то време на комплекса свър­ши. Наложи се да бъдат изве­дени с полиция за нарушаване на обществения ред. Тогава те опищяха орталъка, че били из­гонени от собствения им имот, за който… имали „документи“.

Сега обаче, след като наяве излезе декларацията на Борис Вапцаров, може да се окаже, че Върховният административен съд трябва да ревизира реше­нието си от 1998-а., когато при­съди частта от родната къща на поета на наследниците на брат му Борис. Тогава делото е било председателствано от съдия Румяна Бакалова. Ре­шението е под № 6210 и е от 28 декември 1998 година. От тогава до сега обаче наслед­ниците така и не успяват да влязат във владение, тъй като очевидно част от документите им продължават да не отгова­рят на законовите изисквания за т.нар. въвод. Опитите им да „омайват“ градоначалниците през този период с обещания за „съвместна дейност“ удрят на камък. Нито предишният, нито сегашния кмет на града са били склонни да се хванат на тяхното „хоро“.

И до днес кметът Икономов категорично отказва да се за­нимава с техните претенции. И е абсолютно прав – докато делата, които те водят срещу общината като съсобственик на имота, не приключат, всяко негово действие би било в раз­рез със закона.

В същото време мераклиите да се облажат с пари и с апе­титен имот (построен с народ­ни пари) в центъра на Банско странно защо пропускат да изпълняват задълженията си като граждани и от години не плащат данъците си и за други техни имоти. Според кмета на града

ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ФАМИЛИЯТА КЪМ ОБЩИНАТА НАБЛИЖАВАТ СУМАТА ОТ 170 ХИЛ. ЛЕВА

Да не говорим, че освен обезщетенията, които са по­лучили за тази къща, същата тази фамилия години наред е била доволно обгрижвана от предишната власт. Освен с постове (като посланически назначения) за членовете на семейството през 1982-ра об­щината преотстъпва право на строеж на Майя и Никола (племенника) Вапцарови, вър­ху който те построяват хотел „Шато Вапцаров“. Сделката за този имот окончателно е фина­лизирана през 2003-а, когато те го изкупуват за смешната сума от 2467 лева.

Но както се казва: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. И дали сега за пореден път паметта на поета няма да бъде употребена за лична изгода от наследни­ците на ИМЕТО е въпрос както на магистратско решение, така и на съвест.