Ексклузивно в Топ Преса! Збаравени истини! Икономистът Румен Аврамов за „Възродителния процес“ като катализатор на държавния банкрут и моралната цена на насилието

В историческата памет на България „Възродителният процес“ обикновено се разглежда през призмата на човешките трагедии, насилствената асимилация и потъпканите права. Малцина обаче си дават сметка, че освен морален крах, тази кампания представлява и своеобразен икономически шок, който ускорява разпада на комунистическия режим. Според икономиста и историк Румен Аврамов, автор на монографията „Икономика на „Възродителния процес“, асимилационната политика срещу турското малцинство не е била просто идеологическа авантюра, а факторът, който окончателно дебалансира вече разклатената макроикономическа система на страната. Режимът е приемал това малцинство като „пета колона“ и заплаха за националната сигурност в контекста на Студената война, като е бил готов да плати всяка цена за заличаването на неговата идентичност. Тази параноя води до политики, които почти не оценяват реалните стопански последици, залагайки на изселвания и насилствена културна унификация, подхранвани от дълбоки антитурски настроения.

Масовото прогонване на над 300 000 български граждани през лятото на 1989 г., известно като „Голямата екскурзия“, се превръща в икономическо самоубийство. Този процес не е бил предвиден в първоначалните планове на властта и я заварва напълно неподготвена за мащабите на последвалия хаос. Изтеглянето на огромни парични маси от Държавната спестовна каса подкопава стабилността на банковата система, принуждавайки БНБ да печата пари, което от своя страна отприщва непозната дотогава инфлация. Наличните левове в ръцете на заминаващите раздуват черния валутен пазар, където доларът започва да измества националната валута от циркулация. В същото време загубата на работна сила в ключови райони принуждава предприятията да повишават заплатите или да затварят врати, рушейки догмата за липса на безработица при социализма. Всичко това се случва на фона на прогресираща несъстоятелност по външния дълг, като политическата нестабилност кара западните кредитори да спрат рефинансирането, което води до директна връзка между етническото насилие и обявения по-късно мораториум върху дълга през 1990 г.

Бруталността на този период оставя траен отпечатък и върху стопанската култура на българския преход. „Възродителният процес“ на практика е форма на гражданска война, при която икономиката е поставена на военни релси чрез гражданска мобилизация, принудителни трудови бригади и шпицкоманди. В условията на този държавно дирижиран безпорядък се раждат първите схеми за източване на предприятия „на входа и на изхода“, разширява се сивият сектор, спекулата и корупцията. Правото на силния се настанява трайно в обществените отношения, а посегателствата върху собствеността на изселващите се създават климат на беззаконие. Въпреки че преките разходи за репресивния апарат не изглеждат огромни в годините преди 1989-а, общият стопански ефект от шока в края на десетилетието е смазващ. В крайна сметка цената на асимилацията не може да бъде изчислена само в пари; тя остава като огромен обществен дълг, в който моралната цена на невъздадената справедливост продължава да тежи в историческия баланс на престъплението.