ТЕМА С ВИСОК ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС!Мусала или Свети Иван Рилски?Турско-арабският произход на името Мусала вади очите на НАЦИОНАЛИСТИТЕ
-
- декември 25, 2024
Турско-арабският произход на името Мусала вади очите на НАЦИОНАЛИСТИТЕ повече от 10 години, а темата за прекръстването на най-високия връх в България от години е тема която от едни се осъжда остро а други я приветстват.
Връх Мусала е най-високият в България и на Балканския полуостров, но неговото наименование е чуждо, неразбираемо и неуместно както за доста от българските граждани, така и за определящата се за националистическа партия „Атака“.
Историческата наука до момента не може да назове първоначалното име на върха отпреди османското завоевание, за да бъде възстановено то. В подножието на върха се намира Рилската света обител, крепост на българщината, посветена на вечния небесен закрилник и застъпник на българския народ Свети Иван Рилски. Затова, няма нищо по-естествено от това върхът да бъде преименуван с неговото име, отсичат доста от българите.
Произход на името Мусала
Легендата за връх Мусала разказва, че името Мусала произлиза от арабското “мусалла”, което означава “молитвено място”, място близо до Аллах, “връх за молитва” или “място за молитва“.
Днешното име на върха става популярно по време на Османското владичество. Предполага се, че името е от арабски произход: “мусалла” означава “дадена му е воля да властвува, предоставена му е власт”, “господствуващ, властвуващ, доминиращ”. Тази дума е заета от арабски в афгански език “господствуващ” и в персийски – “мосаллет” означава “владеещ”.
Оригиналната арабска форма е “мусаллат”, а върхът се нарича Мусала. Трудно е да се каже дали трайното “т” отпада при изговор от само себе си. Местното турско население край Рила нарича върха “мусалла”, което означава “място за молитва, молителница”, образувана от арабския глагол “салла” (моля се), която като религиозен термин се е запазила в съвременния турски език.
Народният поет Иван Вазов също дава своето тълкуване на името. В своя пътепис “Мусала” той пише следното за произхода на името на върха.
Първоначално Вазов смята, че идва от Муса (Моисей) и Аллах (Бог), но след проверка в турско-френския речник на Сани Бей, Вазов установява две значения на думата Мусала:
* публично място, където се мялот през лятото
* камък, върху който се поставя ковчега с мъртвия, докато се молят преди да го заровят.
Връх Сталин
От 1950 до 1962 г. върхът носи името Сталин. След преминаване на времената на култа към личността на съветския вожд, върхът отново възвръща старото си име Мусала. През 2009 г. британският “Гардиън” прави интересна грешка. Публикува статия, в която се казва, че български, македонски и турски са основните езици в България, а най-високият връх в страната е връх Сталин – 2925 м.
Опит за смяна на името на “Свети Иван Рилски”
Темата за прекръстването на най-високия връх в България от години е тема която от едни се осъжда остро а други я приветстват.
Най-високият връх у нас – Мусала, да носи името на Свети Иван Рилски, последно предложиха през 2021г. от НФСБ.
С тази идея, лансирана преди това от Волен Сидеров, излязоха Валери Симеонов, Борис Ячев и Христиан Митев.
Преди 3 години в предложението си към президента, народните представители припомниха, че от годините на турското робство на територията на България са останали множество турско-арабски топоними, но процесът по преименуването им у нас не е доведен до край.
Още през 2017г. управителят на Софийска област Илиян Тодоров („Атака“)също бе изпратил писмо до президента Румен Радев с предложение връх Мусала да бъде прекръстен на Св. Иван Рилски.
Същото преди него поиска и лидерът на партията Волен Сидеров до предишния президент Росен Плевнелиев, но отново бе посрещат с отказ.
Смяната на турско-арабските имена с български винаги са се ползвали с подкрепата на българските граждани през годините, подчертаха тогава Симеонов и колегите му от НФСБ.
По думите им именно президентът на Република България, предвид правомощието, което му дава Конституцията в чл. 98, т. 13 да наименува обекти с национално значение и населени места, би трябвало да бъде инициатор и да е водещ фактор за продължаване на започнатото от дедите ни преименуване на останалите турско-арабски наименования.
НФСБ поставят този въпрос още на 31 май 2017г., но през август на същата година получават отрицателен отговор. Повторно на 05 март 2020г. сезират президента, но не получават отговор. Аргументите за отказа са евентуалните трудности, свързани с промяната на географски, топографски, кадастрални и други карти.
Тогава от НФСБ обаче припомнха на президента Радев, че като общински съветници в Бургас те прокарват решение за промяна на всички турско-арабски топоними на местности, въпреки аргументите „против“, които са аналогични на президентските.
Практиката показва, че новите звучни български наименования са приети радушно от обществеността на града и не предизвикват никакви проблеми, свързани с отразяване на промените в кадастъра или с упражняване на правото на собственост.
„В случая с преименуването на връх Мусала такива проблеми не съществуват и смяната на името не би предизвикала каквито и да било съпътстващи проблеми още повече, че става въпрос за изключителна държавна собственост съгласно чл. 18 от Конституцията на Република България“, посочиха тогава Валери Симеонов и колегите му Борис Ячев и Христиан Митев.
Турско-арабският произход на името Мусала вади очите на „Атака“ повече от 10 години.
„Мисля, че няма по-подходящо име за най-високия връх освен на този, който всъщност е приел това име“, коментира с години председателят на „Атака“ Волен Сидеров.
Според националистите днешното име на върха е насилствено наложено по време на Османското владичество. И следователно трябва да бъде сменено с българско.
„Това е част от идентичността ни. Ако ние си режем корена, то ние, българите като нация, приличаме на сирачета, на изгубени деца, които не знаят кои са родителите им. А знаете, че това нанася травма за цял живот“, добавя още Сидеров.
Be the first to leave a review.
