ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДНЕ…. БЕЗХАБЕРИЕТО НА „МАЛКИЯ ПЛЕВНЕЛИЕВ“: КАК АНДРЕЙ ГЮРОВ ПРЕДАДЕ ПИРИНСКО И ГО ОБРЕЧЕ НА ИНФРАСТРУКТУРНА СМЪРТ

Докато родният му край тъне в кал, разруха и неплатени сметки, бившият служебен премиер се задоволи с ролята на безличен бюрократ, оставяйки Благоевград и Гоце Делчев на милостта на бюджетния дефицит.

Историята рядко се повтаря като фарс, но в Пиринския край тя се повтаря като национално предателство. Днес, когато Андрей Гюров предава щафетата на „Дондуков“ 2, в родния му Благоевград и съседните общини не бият камбани за благодарност, а се носи тежкият дъх на задаващ се фалит. Местните хора, известни със своята прямота и чепатост, отдавна са му лепнали етикета „Малкия Плевнелиев“. Паралелът е толкова болезнен, колкото и точен – точно както Росен Плевнелиев, докато заемаше най-високите постове в държавата, забрави откъде е тръгнал и не заби един пирон в родния си град, така и Гюров се превърна в поредната софийска номенклатура, за която Пиринско е само географско понятие в предизборните листовки. Срамът и позорът днес не са просто думи, а реални цифри, които крещят от финансовите отчети: рекордният дефицит от 4,1 милиарда евро за 2025 година е присъдата, която „големият експерт“ Гюров подписа за своите съграждани.

Истината за задкулисните игри и политическата импотентност лъсна в целия си блясък, оставяйки региона в центъра на безпрецедентна икономическа криза, която заплашва да парализира развитието му за десетилетия напред. Въпреки че пое кормилото на държавата като служебен премиер едва в края на февруари 2026 г., Гюров имаше всички лостове и цялата власт на „експерт“, за да коригира финансовия произвол и да подаде ръка на Пиринско. Вместо да използва тези два месеца, за да размрази жизненоважни обекти, той наблюдаваше безучастно как държавата затъва в ликвиден вакуум. В Благоевград ситуацията е достигнала точка на пълно замръзване – от договорените 58 обекта, едва 14 са получили някакво символично, милостиво подхвърлено финансиране. Къде беше Гюров, когато ВиК мрежата на улица „Христо Чернопеев“ оставаше с мизерните 228 199 евро при договорени над 1,4 милиона? Къде беше този „макроикономически корифей“, когато за улица „Христо Смирненски“ се отпускаха жълти стотинки, а улица „Антим I“ беше буквално отписана от инвестиционния план на държавата? Това не е просто лошо управление, това е съзнателно абдикиране от отговорност пред хората, които направиха Гюров политик и му дадоха мандат да управлява.

Прогнозите на водещи икономисти са по-черни от небето над Пирин по време на буря – при настоящото набъбване на дефицита, държавата ще бъде принудена да прибегне до драстично орязване на капиталовите разходи още в началото на 2026 година. Това означава само едно: обявените на национално ниво 1,198 милиарда евро за общински проекти ще останат само на хартия. До края на 2025 г. са преведени едва половината от тези пари, а за Пиринско остават само трохите. В Гоце Делчев картината е не по-малко тревожна – 22 проекта висят на косъм, а ключови съоръжения като моста над Градска река са оставени на произвола на съдбата без одобрение. За улиците в Господинци и Лъжница парите са в „режим на очакване“, което в превод от чиновнически език означава „никога“. Ето това е наследството на Андрей Гюров – инфраструктурен разпад, маскиран като краткотрайно „експертно“ управление.

Ликвидният вакуум, създаден и затвърден по негово време, изсмуква оборотен капитал от местния бизнес и обрича регионалните фирми на фалит. В Благоевград 25 проекта чакат финансиране, включително ключови артерии като „Катина и Никола Хайдукови“, за която са нужни близо 2,5 милиона евро. Когато бизнесът не получава заработеното, когато строителите стоят без работа, а техниката ръждясва, социалното напрежение расте. Но за Гюров и неговия кръг това са само „статистически отклонения“ в общата макроикономическа рамка. В Сандански ситуацията е критична, защото министерството дори не е благоволило да започне плащания по две трети от проектите. Южната дъга, ВиК в Катунци, новият пазар с паркинг – всичко това са застинали паметници на едно управление, което се провали в най-елементарното си задължение: да осигури нормална жизнена среда за гражданите си.

Разлог, Петрич и Кресна също плащат цената на това безхаберие. В Разлог от обещаните 16 милиона евро са пристигнали едва 10 милиона, оставяйки спортната зала наполовина платена, а централния площад – в състояние на строителна площадка без бъдеще. Най-тежкият системен риск обаче е в Кресна, където за мащабния проект за довеждащ водопровод на стойност близо 14 милиона евро са преведени обидните 76 000 евро. Това е подигравка с нуждите на хората, които ежедневно се сблъскват с безводието, докато техният „земляк“ в София се упражняваше в академично красноречие. В Петрич, въпреки усилията на местната власт, държавата продължава да дължи стотици хиляди за улици като „Тома Митов“. Пиринският край се превръща в паметник на бюджетната несъстоятелност, докато неговите представители в изпълнителната власт се държат като гости в собствената си държава.

Експертните прогнози сочат, че Югозападна България навлиза в период на дълбока „инфраструктурна стагнация“. Ножицата между заявените средства и реално изплатените суми се разтваря все повече, а принудителното приоритизиране ще остави стотици обекти в Благоевград и Гоце Делчев замразени на етап „груб строеж“. Рискът от верижна задлъжнялост е напълно реален и той ще доведе до вълна от фалити на малки и средни местни фирми, които са гръбнакът на икономиката в региона. Липсата на финансиране за жизненоважни обекти спира привличането на всякакви чуждестранни инвестиции – никой сериозен инвеститор няма да дойде там, където пътищата са непроходими, а ВиК мрежата е пред разпад. Логистичната несигурност е воденичен камък на шията на Пиринско, а този камък беше подсилен лично от администрацията, начело на която стоеше Андрей Гюров.

Ако не се намери спешен механизъм за ликвидно обезпечаване на подписаните споразумения, общините в Благоевградска област ще бъдат принудени да обявят финансова несъстоятелност по отношение на инвестиционните си програми. Това не е просто административен проблем, това е присъда за застой, която ще прокуди още хиляди млади хора от региона. Гюров имаше шанса, имаше таланта и дори в краткия си мандат от два месеца можеше да бъде лобист за своя край, да бъде държавник, който разбира, че София не е България. Вместо това, той избра пътя на „малкия Плевнелиев“ – безличие, липса на воля и пълна отчужденост от проблемите на хората, които го познават от дете. Пълен шок и край на една илюзия – това е резултатът от неговото управление. Ефирът може и да прелива от агресия и скандали, но истинският скандал е тихата смърт на българските региони под тежестта на една некомпетентна и безотговорна власт.

Връхната точка на този национален нихилизъм обаче не спря до разбитите улици. Докато местният бизнес в Пиринско се задушава, кабинетът на Гюров намери време и воля, за да подпише скандално 10-годишно споразумение за сигурност с Украйна. В момент на рекорден дефицит и само седмици преди да сдаде поста, „големият експерт“ одобри участие на България с 20 милиона долара в механизъм на НАТО за въоръжаване на Киев. За българските общини пари няма, за водопровода в Кресна са подхвърлени мизерни трохи, но за съвместни проекти за производство на дронове и военна помощ милионите изтичат безконтролно. Пълен шок и невиждан позор е фактът, че един служебен кабинет си позволи да подписва такива дългосрочни ангажименти, които вкарват страната ни в опасен водовъртеж. Още по-гнетящо е сравнението как държавата обсипва с грижи украинските бежанци – мнозина от които вече имат осигурени домове и работа – докато българските данъкоплатци в Струмяни и Якоруда са оставени да газят в кал. Гюров потвърди подкрепата за членство на Украйна навсякъде, но забрави да подкрепи правото на собствените си съграждани да живеят в цивилизована област. Това не е просто евроатлантическа политика, това е цинично предателство към националния интерес. Гюров си отива, но оставя след себе си един регион, превърнат в заложник на чужди интереси, докато собствените му корени изсъхват под тежестта на неговото пренебрежение. Пиринско заслужаваше държавник, а получи само поредния софийски кариерист, който дори за два месеца успя да докаже, че за него родината свършва пред прага на Министерски съвет.