ГЕНЕРАЛСКИ ШАХ И МАТ: Румен Радев превзе парламента и удря дългогодишните кметове през кръста!

Политическото земетресение, което Румен Радев предизвика с напускането на „Дондуков“ 2 и триумфалната победа на неговата „Прогресивна България“, е на път да се превърне в цунами за местните власти в страната. Според източници от най-близкия кръг на новото парламентарно мнозинство, в момента се оформя законодателен пакет, който ще промени радикално облика на българските общини. Основният стълб в тази реформа е въвеждането на стриктно ограничение: кметовете ще имат право на не повече от два мандата по четири години. С този ход Радев не просто копира успешния модел на мандатност, но и директно атакува „гръбнака“ на политическите си опоненти. Информация от структурите на партията сочи, че това е едно от първите решения, които ще бъдат гласувани в пакет с неотложни антикризисни мерки, целящи да стабилизират държавата след изборната треска.

Погледнато през очите на безпристрастния политически анализатор, това решение е колкото радикално, толкова и необходимо за здравето на демократичния процес. Основното предимство на мандатността е пресичането на „местния феодализъм“ – термин, който през последните две десетилетия се превърна в синоним на българското самоуправление. Когато един кмет управлява 12, 16 или 20 години, той неминуемо обгръща общината с мрежа от лоялности, които задушават всяка свободна инициатива. Бизнесът започва да зависи от благоволението на градоначалника, а администрацията се превръща в партиен щаб. Ограничението до два мандата ще действа като естествен вентил, който ще изпуска напрежението и ще гарантира, че никой не може да се почувства по-голям от закона или от интересите на съгражданите си. Това е мощен импулс за обновяване на кадрите, който ще принуди партиите да излязат от зоната си на комфорт и да предлагат реални идеи, а не просто изпитани изборни машини.

От друга страна, експертната общност не крие и своите опасения относно недостатъците на подобна рязка промяна. Управлението на общината не е само политика, то е сложна технократска дейност, която изисква приемственост. Един от големите минуси на задължителната ротация е рискът от прекъсване на дългосрочни стратегически проекти, особено в сферата на инфраструктурата и екологията, където цикълът на планиране и изпълнение често надхвърля осем години. Съществува и реалната опасност от „феномена на последния мандат“ – ситуация, в която кметът, знаейки, че няма право на повече власт, може да се поддаде на изкушението да работи повече за личния си интерес, отколкото за общественото благо, тъй като вече не носи изборна отговорност пред гражданите за бъдещето си.

Неформалните разговори в кулоарите на парламента обаче сочат, че истинската мишена на този закон е ГЕРБ. Не е тайна за никого, че партията на Бойко Борисов дължи дълголетието си именно на мрежата от опитни и силни кметове, които са се окопали в бастионите си. Удряйки по тяхната мандатност, Радев практически разформирова армията на своя основен политически опонент. Този ход е стратегическо майсторство – той се опакова в целофана на „демократичната реформа“, но същевременно е смъртоносно оръжие за преразпределение на влиянието в страната. „Прогресивна България“ залага на всичко или нищо, вярвайки, че разбиването на старите зависимости е единственият път към реална модернизация на държавата.

В заключение, проектът за мандатност на местната власт е исторически залог. Ако той бъде приложен успешно, България може да сложи край на епохата на местните дерибеи и да започне да гради по-прозрачно и динамично самоуправление. Ако обаче се превърне в обикновен инструмент за партийна саморазправа, рискуваме да заменим едни „вечни“ кметове с нови, които ще се чувстват като временни наематели в общината, бързащи да консумират властта, преди законът да ги е отстранил. Едно е сигурно – Румен Радев влезе в парламента с гръм и трясък, и нищо в държавата вече няма да бъде същото. Статуквото е под обсада, а краят на местните феодали изглежда по-близо от всякога.