Сигурно сте пътували в Западните Родопи. Сигурно сте виждали и стотиците чешми с изписани върху тях имена и най-вероятно сте се питали: Защо? Отговорът ще разберете сега.

Родопският завет: Как една вековна традиция превръща скръбта в безсмъртна памет

Сигурно сте пътували в Западните Родопи. Сигурно сте виждали и стотиците чешми с изписани върху тях имена и най-вероятно сте се питали: Защо? Отговорът ще разберете сега.

 

Това е вековна традиция сред жителите на община Сатовча и съседните Сърница и Доспат. Тя не е била прекъсвана никога. Чрез нея хората са запазвали спомена за починал близък или роднина. И продължават да го правят.


Към този момент в община Сатовча вече има изградени над 1 000 чешми. И техният брой продължава да се увеличава.

Общинският кмет Арбен Мименов споделя, че това е стар обичай сред местното население. Когато един човек си отиде от този свят, неговото семейство веднага започва да му строи чешма.

По този начин децата увековечават паметта на своите родители и печелят „себап“ (възнаграждение за изпълнено добро дело)“ –

допълва Мименов.

 

 

 

 

 

 

Водните съоръжения нямат собственик. Дори хората, които са ги построили не могат да претендират за собственост. Защото те са направени за всички.

Ако си решил да излезеш на разходка, излет или на пикник в планината, можеш да го направиш без разрешение около някоя от чешмите. Стига да идеш там първи. По този начин я запазваш за цял ден.

Покрай голяма част от тях има беседки, които са обзаведени с навеси и пейки за отдих. Съществува и традиция да се правят празненства при чешмите през уикенда.

Според учителя по история и краевед Кирил Караколев, в миналото край красивите градежи младите момчета и момичета са си правили срещи. Такава е и историята за едно от най-старите такива в района – Крачиловата чешма в село Кочан. Тя е най-старата чешма в общината е тази в местността „Комитски бунар“ край село Плетена. Тя била използвана за срещи на видния деец на ВМРО Иван (Ванче) Михайлов и жена му Менча Кърничева с местните жители.

Интересен факт е, че

64 от чешмите в района на Сатовча са направени от един и същи човек – Асан Дзайнепов.

Местите разказват, че той не оставал свободен от ангажименти. Едва приключил работа и започвал да издига нови и нови чешми. За съжаление починал преди десетина години.

„Да изградиш чешма не е лесно“ – казват хората, които имат опит в строежа им. Един от тях е Юсеин Узунов от село Крибул. Той е направил много от чешмите в родното си село. Споделя, че първо трябва да се „хване“ водата. След това й се проправя път и се пуска с маркуч до мястото, където ще бъде направен градежът. Водата се каптира, за да не се смеси с т.нар. „дива вода“ (тази от дъждовете и деретата). След това се прави чучур и се загражда останалата част от конструкцията.

Според жителите на Сатовча,

чешма може да се направи и за жив човек. В този случай тя се строи за здраве, късмет и берекет.

Красиви каменни чешми има и на много места в общините Сърница и Доспат. Някои от тях са дори по-луксозни от къщи на бизнесмени. С камини, легла, пейки и т.н. Можеш дори да преспиш там.

Преди няколко години след официално преброяване,

Община Сатовча решава да кандидатства за Книгата за рекордите „Гинес“ с 920 чешми.

Преди заявката на Западнородопската община, е имало записан рекорд от 26 чешми. В най-скоро време комисия от централата в Лондон трябва да дойде на място, за да удостовери новия рекорд.

Всички чудни по своему чешми са заснети, а фотосите са събрани в албуми – по един за всички 14 села в Община Сатовча.

През 2012 година на свое заседание Общински съвет в Сатовча дава зелена светлина на идеята за нов местен празник –

Ден на чешмата и семейството, който се провежда вече пета година в първата събота на месец юли.

Тогава десетки жители и гости на общината се събират около красивите чешми и празнуват с близките и роднините си. Доста местни хора, които работят в чужбина се завръщат специално по това време на годината в родните си села, за да отбележат празника. Край много от чешмите се въртят чевермета под звуците на фолклорна музика. Като на истински празник!

 

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Start typing and press Enter to search