НЕПОБЕДИМИЯТ ОТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ: ЕМИЛИЯН ПАШОВ ПОКОРИ БУКУРЕЩ И ДОКАЗА, ЧЕ БЪЛГАРСКАТА БОРБА ИМА НОВ ВЛАСТЕЛИН
- април 20, 2026
Когато 14-годишният Емилиян Пашов стъпи в залата в Букурещ за участие в един от най-престижните международни турнири в календара, малцина вярваха, че той ще си тръгне със златото. Причината не беше в липсата на качества, а в чистата биология – Емо се изправи срещу кадети, момчета с две и три години по-големи от него, укрепнали физически и калени в десетки международни битки. Това, което се случи в следващите 48 часа обаче, ще остане в историята като пример за несломим дух и техническо превъзходство. По пътя към финала възпитаникът на Спортното училище „Васил Левски“ буквално прегази представителите на домакините от Румъния и традиционно силната школа на Унгария. Кулминацията на драмата настъпи в последната схватка, където Емилиян отказа да приеме ролята на аутсайдер и свали от трона действащия национален шампион на България при по-големите.
Веднага след награждаването, докато още се опитваше да си поеме дъх със златния медал на гърдите, младият шампион сподели своите емоции. Емо, ти си родом от Гоце Делчев – град, който винаги е раждал корави мъже, но днес ти вдигна флага на България в чужбина. Какво минава през главата ти в този момент? Той се усмихна и погледна медала. В главата ми е моят роден град, сподели Емилиян. Винаги, когато излизам на тепиха, знам кой съм и откъде идвам. Гоце Делчев е моето начало, там са родителите ми, там е коренът ми. Пловдив и Спортното училище ми дадоха дисциплината и професионализма, но силата ми идва от дома. Когато се изправих срещу румънеца в първата среща и видях колко е по-едър от мен, просто си казах: „Аз съм българин и няма да отстъпя нито крачка“.
Интервюто стана още по-дълбоко, когато засегнахме темата за разликата във възрастта. Емилиян разказа как физическото превъзходство на съперниците му първоначално е изглеждало стряскащо – те са по-високи и по-опитни. Но той подчерта, че борбата е преди всичко характер. Когато се изправяш срещу някой, който е с три години по-голям, знаеш, че той разчита на рутината си. Аз разчитах на сърцето си. Виждах как в края на схватката очите им започват да търсят помощ от треньорите, защото не очакваха такъв отпор от по-малък състезател. Българският финал беше най-тежък. Да победиш настоящия шампион при кадетите, докато ти все още си във възраст „момчета“, е доказателство, че няма значение на колко си години, а колко силно желаеш победата.
Пашов не скри, че животът му в Пловдив е низ от саможертви. Режимът в училището е спартански – ранни тренировки, учене и пак тренировки. Липсата на семейството му, което е в Гоце Делчев, е най-голямото изпитание. Понякога вечер ми е трудно, признава той. Липсва ми домът, но знам защо съм тук. Този медал е за всички хора в Гоце Делчев, които вярват в мен, и за моите треньори в „Локомотив“, които ме приеха и ме направиха боец. Когато чух химна, разбрах, че всяка капка пот си е струвала. Аз не се боря просто за медал, боря се за честта на България.
Днес Емилиян Пашов вече е част от националния състав и име, което Европа ще запомнят добре. Неговият триумф в Букурещ е доказателство, че когато съчетаеш македонската упоритост с пловдивската методика на подготовка, резултатът винаги е от най-благородния метал. Гледайки към бъдещето, Емо е категоричен – целта е световния връх. Той тръгна от Гоце Делчев, за да покори света, и това е само началото.
ЖЕЛЕЗНИЯТ ЮМРУК ОТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ: ЕМИЛИЯН ПАШОВ ПОМЕТЕ БАТКОВЦЕТЕ В БУКУРЕЩ И ВЗЕ ЗЛАТОТО С ДЪХ НА КРЪВ И СЛАВА
Възпитаникът на Спортно училище „Васил Левски“ – Пловдив сътвори истинско чудо на тепиха в Румъния, като не остави шанс на съперници с 3 години по-големи от него и детронира действащия шампион на България в горната категория.
Силвия СТОЯНОВА
Един млад лъв, закърмен с коравия дух на Гоце Делчев и шлифован в залите на пловдивския „Локомотив“, изправи на крака международната публика в Букурещ. На 17-ти и 18-ти април румънската столица стана свидетел на спортен феномен – 14-годишният Емилиян Пашов, който все още е във възрастова група „момчета“, доброволно избра да се хвърли в „глутницата на вълците“ при кадетите. Там, където съперниците му са с по 2-3 години по-големи, по-силни физически и с много по-голям международен опит, Емо не просто се бори – той доминира.
След като прегази представителите на домакините и коравите унгарци, Пашов се изправи на финал срещу най-тежкото препятствие – действащия шампион на България при кадетите. Сблъсък, в който логиката сочеше победа за по-големия, но сърцето на момчето от Гоце Делчев имаше друг план. След триумфа и златния медал, Емилиян Пашов даде първото си голямо емоционално интервю.
Емо, честито злато! Ти си само на 14, а победи момчета, които вече приличат на мъже. Какво е усещането да стъпиш на най-високото стъпало, когато всички залози бяха срещу теб?
– Благодаря! Усещането е неописуемо. Когато излязох на тепиха в Букурещ, не виждах колко големи са те на ръст или колко мускули имат. Виждах само препятствие пред себе си. Знаех, че в Гоце Делчев семейството ми ме гледа, знаех, че в Пловдив моите треньори и съученици вярват в мен. Не можех да ги разочаровам. Да, те са по-големи, по-силни, но аз имах една мисъл в главата: „Аз съм от Гоце Делчев, ние не се предаваме никога!“.
Мнозина се питаха защо изобщо се пускаш при кадетите, където рискът от контузии е по-голям заради физическата разлика. Имаше ли момент, в който се поколеба?
– Никога. За да бъдеш най-добрият, трябва да се бориш с най-добрите. Страхът е за тези, които не знаят защо са в залата. Аз знам – искам да прославя България. В Спортното училище „Васил Левски“ ни учат на дисциплина, която не признава оправдания с възрастта. Когато хванах унгареца и усетих силата му, просто си казах: „Добре, ти си по-силен, но аз съм по-издръжлив и по-хитър“. Борбата е умствена игра.
Финалът беше драматичен – срещу българския шампион при кадетите. Как се бориш срещу „свой“, който при това е лидер в по-горната категория?
– Това беше най-трудният ми момент. Той е страхотен борец, уважавам го, но на тепиха няма приятели, няма съотборници. Има само двама души и една цел. Гледах го в очите и видях, че той е притеснен. Той имаше какво да губи – титлата си от по-малък. А аз нямах какво да губя, имах само да печеля. Моят непримирим дух беше моето скрито оръжие. Когато съдията вдигна моята ръка, изкрещях от радост, защото доказах, че трудът в залата на „Локомотив“ Пловдив се отплаща със злато.
Ти си родом от Гоце Делчев, но учиш и тренираш в Пловдив. На кого посвещаваш този медал?
– Посвещавам го на родителите си в Гоце Делчев, които са моята опора. Те ме научиха да бъда мъж преди да стана борец. Но този медал е и за Пловдив – градът, който ме прие и ме шлифова. Спортното училище е моят втори дом. Треньорите ми там са хората, които ме изстискват до последно, за да мога днес да стоя тук със златото. Вече съм част от националния отбор и това е огромна отговорност. Когато облечеш трибагреника, ти вече не си просто Емо, ти си България.
Какво следва оттук нататък за „златното момче“?
– Работа и пак работа. Златото от Букурещ вече е в историята. Сега гледам напред. Искам светът да научи за Гоце Делчев и Пловдив чрез моите победи. Няма да спра, докато не чуя химна на най-големите световни подиуми. Борбата е моят живот и аз тепърва започвам да побеждавам!
С този успех Емилиян Пашов не просто спечели медал, той изпрати ясно послание към световната борба: в България расте нов титан, за когото границите на възможното не съществуват. Градът под тепетата и родният му Гоце Делчев имат пълното основание да се гордеят – тяхното момче вече е мъж на тепиха.
Емилиян Пашов е един от най-обещаващите млади състезатели в българската класическа борба – талант, който вече уверено заявява присъствието си както на националната, така и на международната сцена. Роден на 25 февруари 2011 г. в Гоце Делчев – регион с дълбоки традиции в борбата – той поема по спортния път още в ранна възраст и бързо се отличава със своята физическа мощ, дисциплина и състезателен характер. Развитието му продължава в една от най-силните школи в страната – СК „Локомотив“ Пловдив, както и в Спортно училище „Васил Левски“, където усъвършенства техниката си и изгражда стабилна основа за бъдещи върхови постижения.
В спортната си визитка Пашов вече може да се похвали с впечатляващи успехи, сред които четири републикански титли и златен медал от международен турнир в Букурещ, където се налага над състезатели от утвърдени борцови школи, включително представители на Румъния и Унгария. Отличава се с уверен стил, силна игра както в стойка, така и в партер, както и с психическа устойчивост в решаващите моменти. С тези качества и с постоянството, което демонстрира, Емилиян Пашов се очертава като едно от имената, които имат потенциала да продължат славните традиции на българската борба на европейско и световно ниво.
