Топ Преса: Истинската история. Голямата тайна на Рилската обител

Първите четири века от съществуването й са обвити в такъв непрогледен мрак, сякаш изобщо я е нямало

Иван Петрински

Тази тайна е съвсем истинска. Тя нито е укривана, нито е зорко пазена, само старателно е отглеждана. Днес не разполагаме с каквото и да било, даже счупено, излиняло или съвсем микроскопично, веществено свидетелство за Рилската обител преди написването на Рилската грамота на цар Иван Шишман през 1378 г. Отсъства каквото и да е споменаване в писмените извори преди края на ХII в., като и след това сведенията са изключително легендарни или напълно фантастични, без стойност при историческо изследване. При тези обстоятелства сътворяването на история на обителта преди ХIV в. изглежда абсолютно невъзможно. Пълното отсъствие на каквито и да е сведения за Рилската обител е толкова набиващо се на очи, сякаш изобщо я е нямало.

На непредубедения изследвач веднага стават любопитни всички, а те не са малко, писани истории на Рилската обител в частта им от Х в. до началото на ХIV в. Малкото съществени сведения обичайно се заливат в богато многостранично пустословие, общи разсъждения за голямото значение, лирични отклонения за силата на духа, кръжене около разглеждания въпрос или подмяната му с „живот след смъртта на св. Иван Рилски”, страдания за „унищожителната сила на времето”, което „не пожалило изворите за историята на обителта до ХIV в.” (Р. Радкова, 2000), заклинания от вида „съществуването на обителта трябва да е продължило” (Ив. Дуйчев, 1947), задълбочен преглед на международната обстановка, неизменно тежкото положение на народа и сведенията за нивото на река Дунав. И с право. Исторически сведения няма никакви, още по-малко археологически. Тогава как да си обясним това упорство, с криво разбран патриотизъм или с прекомерна набожност?! Или „с карай да върви”…

Началото

Пространното житие на св. Иван Рилски от патриарх Евтимий подсказва, че може би Рилската обител е построена едновременно с възстановяването на българската държава при цар Иван Асен Стари. Или най-малко оттогава са първите големи сгради на обителта.
Наистина е странно, че при цялото това патриотично рвение, не са използвани най-достъпните средства за добиване на достъпни достоверни сведения за ранната история на Рилската обител. Три, цифром и словом, са археологическите кампании за теренни проучвания в тази насока. Вярно, провеждането на археологически проучвания в планината е трудно, но цели десетилетия съществуваше национален музей в рамките на обителския комплекс, там целогодишно работеше и щатен археолог. Въпреки това не бе разрешено да се направи най-логичното и в същото време най-достъпното – археологическото проучване на широкия обителски двор например, без да се засягат съществуващите сгради. Предложенията за изграждане на временни леки, даже отопляеми, постройки в двора, бяха евтин и достъпен начин за целогодишна работа, която днес вече щеше да е дала категорични резултати. Сега вече няма възможност да се работи по този начин.

Все пак спасително археологическо проучване бе правено в югозападния ъгъл на двора и под западното крило на Рилската обител в периода 1977-1981 г. (разкопки на Г. Джингов; Г. Джингов, 1990). Изключително тежки, провлачени безкрайно във времето поради липсата на работна ръка, тези разкопки все пак дадоха интересни резултати. Разкритите зидове се отнасят, както като градеж, така и като подемен материал, след втората половина на ХV в. и са важни следи от съществуването на обителта до големия пожар през първата половина на ХIХ в.

Вторият интересен резултат е за равнището на днешния обителски двор – намерените части от зидове са на дълбочина до 4.50 м под настилката. След малко ще стане ясно защо е важна тази силна денивелация.

Още едни, този път редовни, няколкогодишни разкопки през 80-те години на миналия век се правят в местността Черней, нагоре по Рилска река (разкопки на Ив. Сотиров и С. Устинов). Там бе разкриван метох на Рилската обител, съществувал след ХVI в., не се намери неговите сгради да се отнасят по друг някакъв начин към централния обителски комплекс.

Проучване в приземния етаж на Хрельовата кула (разкопки на С. Устинов през 1990-1991 г.; Сл. Николова, С. Устинов, 2006) показва наличие на дълбок кладенец в основата на кулата, съществувал още преди нейното изграждане и затрупан след пожара през 1833 г. Изключително тежките разкопки, до 7.70 м дълбочина, също не дават никакви данни за времето преди първата четвърт на ХIV в., всички материали са по-късни.

Със сигурност най-важното сведение за живота на това място, преди преместването на Рилската обител тук, дължим на археолога Сергей Устинов. Той наблюдавал прокарването на захранващ кабел в двора на обителта. В тесния изкоп е забелязана част от зид с дължина около метър и дебелина 0.80-1.00 м. Зидът вървял в посока северозапад-югоизток, бил е навярно ограден и носел всички белези на строителството през Второто българско царство.

Засега все още не могат да се осъществят проучвания на мястото, където почти сигурно ще бъдат открити сградите на обителта. Вече имаше случай да се подчертае, че нито мястото, нито конкретно археологическите основания е добре да се обсъждат публично преди началото на проучванията от съображения за сигурност, може би все някога тези разкопки ще започнат.

Оскъдните досегашни сведения за мястото, на което днес е разположена Рилската обител, ни водят единствено към извод, който е твърде различен от общоприетото. Точно в тази посока са и малкото писмени сведения. Еднометровият зид, наблюдаван в изкоп за кабел, и неговата посока не дават възможност да разглеждаме сградите тук – Хрельова кула, църква „Св. Богородица Осеновица” и тази част от ограден зид като обителски комплекс. Почти сигурно, доколкото могат да се изграждат „сигурни” хипотези при толкова оскъден материал, всички тези сгради са част от извънстоличното имение на кесаря Хрельо Драговол от първата половина на ХIV в. Те нямат нищо общо с Рилската обител, освен близостта си до нея – само няколко километра. Такива извънградски имения са характерни за Византия и за другите балкански държави точно през ХIV в.

Очертаването на оградния зид на Хрельовото имение е направено на приложения тук примерен план, като са отчетени сведенията, с които разполагаме, за денивелацията на терена през ХIV в. – сградите са разположени на една издигната тераса, която по-късно, след ХV в., постепенно е разширявана за сметка на значителни насипи.

Разположено на пътя от средновековния Стоб към Рилската обител, имението на кесаря Хрельо Драговол просъществува кратко, двайсетина години само. Без археологически проучвания е трудно да се уточни категорично времето на преместването на обителта на мястото на старото имение, но това в никакъв случай не е станало преди 1378 г. и издаването на Рилската грамота на цар Иван Шишман, а най-вероятно при възстановяването на обителта през втората половина на ХV в.

Извори

„Когато Бог благоволи да възобнови българската държава, която беше разорена от гръцкото насилие… той въздигна мощта на българското царство при преблагочестивия цар [Иван] Асен [Стари], който при светото кръщение биде наречен Иван… Той поправи хубаво всички паднали крепости, а разорените обнови. Когато пък стигна до Средец… изпрати писмо до своя патриарх господин Василий…: „Като открих честните мощи на преподобния отец Иван, жител на Рилската пустиня… от радост ми се стори, като че летя из въздуха…”

…[В шествието, което следва мощите до Търновград], вървейки отподир, беше и игуменът на обителта на преподобния заедно с всички иноци, които бяха под негова власт…”

Из житие на Иван Рилски от патриарх Евтимий, ХIV в. „При владичеството на превисокия господин Стефан Душан господин протосеваст [титлата кесар е получена 5 години по-късно] Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на божията майка, наричана Осеновица, в годината 6843 [=1335], индикт 5.”

Надпис, изграден от вградени в каменната зидария червени тухли на южната фасада на Хрельовата кула, 1335 г.

Превод на Ив. Дуйчев.

„† [Гроб сега те съдържа] мъртъв, кесарю, който вчера говореше ясно с нас. О, страшно чудо. [О, преславна гледка.] Ти, великоименити, който се яви като някое слънце, доблестен мъж в добродетелите, сега [лежиш умрял в малкия гроб. Ох, ох, как пребиваваш] безгласен и обезобразен, без взор, съвсем без дух! От едното и другото страда поради твоята смърт, [кесарю, достоен за необичайна възхвала], кесарицата, твоята съпруга, която ридае и страда, плаче горко, [цяла обзета от печал], като не те вижда тебе, сладкия, пред себе си. Като гледате това, братя, нагледно, [усърдно отдайте внимание към] онзи, който лежи [тук и който] бе [толкова велик] в едно и друго, а [сега] е стеснен [в малък гроб], подражавайте във всичко този добър негов живот. В годината 6851 [=1342], индикт [11], месец декември, 27 ден, почина славният кесар Стефан Хрельо Драговол в монашески образ [Харитон, ктитор на този храм].”

Надгробен надпис на кесаря Стефан Хрельо от църквата в извънградското му имение в Рила, 27 декември 1342 г., Музей на Рилската обител

Превод на Ив. Дуйчев.

Масонството и християнството

Тайнствени символи са разпръснати из българските храмове – звезди, луни, слънца, чук, пергел, отвес, шестолъчна звезда, око в триъгълник… Това, което стряска непросветения и обединява тези необичайни за късната християнска канонична символика знаци, е значението им емблематично и за редица тайни общества и братства. България – една от най-тайнствените и забулени в мистерии страна в света! Няма друг народ в древността с толкова голямо значение за  развитието на духовно и цивилизационно развитие на Земята, поставил основополагащите жалони на световната цивилизация. До която и част на историята й да се докоснеш, с изумление откриваш вековно скривани от човечеството и народа й знаци и символи за знания на вселената и космоса, същността на живота и целта на човешкото съществувание.

Стенописите в Рилския манастир са дело на големите майстори-зографи в нашата културна история – Захари Зограф, Станислав Доспевски и др. Ясно се вижда изображението на двете светила, в дясно на Слънцето и вляво това на Луната. В астрологията, както и в християнството, а и в повечето древни религии Слънцето символизира Духа, Бога. То олицетворява представата ни за неговото могъщество, сила и величие, възможността за живот. Без слънчевата светлина и топлина животът не би съществувал. Езотеричното християнство приема, че Слънчевият дух (Логосът) е изразен от Христос и това е  Божественото Съзнание, което управлява живота в Слънчевата система. Духът това е Божественото начало в нас, в чиито потенциал е заложено развитието на Космичния човек. Този Слънчев Дух, преминавайки през различните зодиакални знаци, се разгръща по различен начин. Другото светило – Луната, в ранното християнство символизира човешката Душа. Тя приема и отразява енергиите, излъчени от Слънцето. Слънцето е активният, мъжки принцип – Ян, отдаващ енергия, а Луната – пасивният, женски принцип – Ин, приемащ енергията. Чрез непрекъснатото взаимно проникване на тези два основни принципа се осъществява и животът във Вселената. Задачата на другите планети е да подпомагат този процес. Император Константин Велики по време на управлението си забранява християнските гонения. Той се старае да обедини и укрепи позициите си във Византия и да запази доверието на обществото в себе си. Поради тази цел той прави Неделя (ден на слънцето) като сборен празник и на езичниците и за християните, за обединение и помирение. При масонството Слънцето и Луната са разположени на по-високо ниво спрямо Храма и колоните, допълвайки космическия смисъл и принципите, заложени в тях. Слънчевите и Лунните цикли управляват живота на земята, с преобладаващо значение на слънчевата символика, понеже инициациите във франкмасонството са с мъжка полярност.

Астрологията и християнството

Стенописите на входа на църквата в Рилския манастир са дело на големите майстори-зографи в нашата културна история – Захари Зограф, Станислав Доспевски и др.
Ясно се вижда изображението на двете светила, в дясно на Слънцето и вляво това на Луната.
В астрологията, както и в християнството, а и в повечето древни религии Слънцето символизира Духа, Бога. То олицетворява представата ни за неговото могъщество, сила и величие, възможността за живот. Без слънчевата светлина и топлина животът не би съществувал.
Езотеричното християнство приема, че Слънчевият дух /Логосът / е изразен от Христос, и това е Божественото Съзнание, което управлява живота в Слънчевата система. Духът това е Божественото начало в нас, в чиито потенциал е заложено развитието на Космичния човек. Този Слънчев Дух, преминавайки през различните зодиакални знаци се разгръща по различен начин.

Другото светило, Луната в ранното християнство символизира човешката Душа. Тя приема и отразява енергиите, излъчени от Слънцето.

Слънцето е активният, мъжки принцип – Ян, отдаващ енергия, а Луната – пасивният, женски принцип – Ин, приемащ енергията. Чрез непрекъснатото взаимно проникване на тези два основни принципа се осъществява и животът във Вселената. Задачата на другите планети е да подпомагат този процес.

На тавана точно пред входа за църквата ясно се вижда как художникът, който определено е бил наясно с окултните закони, движещи Вселената, е изобразил в средата Христос, отдясно нему е Слънцето, отляво – Луната. Около Христос е изобразен зодиакалния кръг с дванадесетте зодиакални знака, а непосредствено под тях са поставени и дванадесетте Апостоли, като всеки е нарисуван под един от знаците, всеки владее и развива дадения зодиакален знак.

Като древна наука, астрологията е тясно преплетена с религията (religare – от гръцки – свързвам се отново) и е дадена на човека да го подпомага в търсене на пътя за сливането му отново с Божествената същност откъдето е произлязъл. Науката за движението и въздействието на планетите върху живота на човека е изучавана от всички древни народи и религии.