Топ Преся представя! Проф. д-р Румен Пандев. Когато хирургът мисли като родолюбец!

Има лекари, които изграждат кариера. Има и такива, които изграждат школа, стандарт и доверие. Румен Пандев принадлежи към вторите. И не е случайно, че неговият път започва от Гоце Делчев, град с памет, характер и силно чувство за дълг. Роден в югозападна България, в среда, в която думата отговорност има тежест, проф. Пандев носи този код през цялата си професионална биография. Той не говори за родолюбие. Той го практикува. В хирургията. В обучението. В отношението към пациента. В отказа да прави компромиси със стандарта, дори когато системата го подтиква.

Проф. Пандев е сред водещите европейски специалисти по ендокринна хирургия. Работи в една от най-сложните и рискови области на медицината, операциите на щитовидната и паращитовидните жлези, ендокринните тумори, онкологичните случаи, при които грешката не е опция. Над три десетилетия опит. Хиляди операции. Стотици научни публикации. Международни сертификации. Европейско признание. Това са сухите факти. По-важното е друго.

Той въвежда в България методи, които дълго време звучат като бъдеще. Еднодневна тиреоидна хирургия. Минимално инвазивни техники. Модел на работа, при който пациентът не е номер, а партньор в процеса. Този подход не е просто медицински. Той е цивилизационен. Такъв, какъвто се очаква в Берлин, Виена или Париж. И какъвто проф. Пандев налага в София.

Журналистическият поглед не може да подмине още един факт. Въпреки международните покани и възможности, проф. Пандев остава в България. Избира да лекува тук. Да обучава млади лекари тук. Да вдига летвата тук. Това решение не е сантимент. Това е позиция. Гоце Делчев не присъства в биографията му като географска бележка. Присъства като вътрешен ориентир. Като морална мярка. Като напомняне, че знанието има смисъл само когато се връща обратно към обществото, което го е създало. В този смисъл проф. Пандев е представител на рядка категория български интелектуалци, световно подготвени и дълбоко свързани с корена си.

В епоха на шумни титли и празни експертности, той работи тихо. В операционната. В аудиторията. В научните форуми. Там, където резултатите не се измерват с лайкове, а с човешки животи. За европейска публика проф. д-р Румен Пандев е пример за това как периферията ражда център. За читателите на Топ Преса той е доказателство, че от Гоце Делчев могат да излязат фигури със значение далеч отвъд националните граници. Без да губят себе си. Без да забравят откъде са тръгнали.

Разговор за хирургията, България и отговорността да останеш

Когато разговаряш с Румен Пандев, първото впечатление не е за титла. Не е и за авторитет, който тежи. Впечатлението е за човек, който мисли бавно, говори ясно и мери думите си така, както мери движенията си в операционната. Без излишно. Без показност. С ясна цел.

На въпроса какво е за него хирургията, той не отговаря с техника или статистика. Отговаря с отношение. Казва, че хирургията е морален договор. Между лекаря и пациента. Между знанието и доверието. Между риска и отговорността да го поемеш сам. В тези думи няма поза. Има дългогодишен опит. Има и ясно съзнание, че всяко решение в операционната остава с пациента за цял живот.

Проф. Пандев говори за медицината като за система, която не се оправя с лозунги. Оправя се със стандарт. С обучение. С постоянство. Казва, че истинската реформа не е в законите, а в навиците. В това как учиш младия лекар да мисли. Как го учиш да не бърза. Как му показваш, че понякога най-доброто решение е да не режеш. Тази позиция звучи почти контракултурно в свят, обсебен от бързи резултати. Но именно тя го прави европейски лекар в пълния смисъл на думата.

Разговорът неизбежно стига до България. До избора да остане. Проф. Пандев не драматизира този избор. Той го приема като логичен. Казва, че ако всички, които могат, си тръгнат, държавата остава без гръбнак. И добавя нещо важно. Че истинският патриотизъм не е в говоренето, а в ежедневната работа. В това да държиш ниво, дори когато никой не те гледа. В това да отказваш компромис, дори когато е по-удобно да го направиш.

Когато споменава Гоце Делчев, тонът му се променя. Не става сантиментален. Става по-тих. Градът за него не е просто място на раждане. Той е отправна точка. Там се учиш на простите неща. Да си точен. Да си коректен. Да не се взимаш прекалено насериозно. Той вярва, че точно тези качества са го предпазили от професионално високомерие. И че лекар, който губи връзка с хората, рано или късно губи и ръката си. В разговора за младите лекари проф. Пандев е директен. Казва, че талант има. Проблемът е в търпението. В желанието да минеш целия път. Да сгрешиш под надзор. Да учиш от по-добрите. Той настоява, че хирургията не търпи бърза слава. Търпи само дългосрочна отдаденост. И че неговата мисия вече не е само да оперира, а да предаде този начин на мислене нататък.

Попитан как иска да бъде запомнен, проф. Пандев не говори за постижения. Казва, че би му стигнало, ако пациентите му живеят спокойно. Ако учениците му са по-добри от него. Ако България започне да вярва повече в собствените си специалисти. Това не е скромност. Това е ясна йерархия на ценностите.

В европейски контекст проф. д-р Румен Пандев е пример за експерт, който не изнася таланта си, а го вгражда. В български контекст той е рядка фигура на професионалист, който не крещи, но променя средата. За Топ Преса този очерк е не просто портрет. Той е напомняне, че голямата Европа започва от малки градове като Гоце Делчев. И от хора, които избират да носят знанието си обратно у дома.