Колко струва спокойствието. И по-важното, как изглежда то. С печат, подпис и карта в мащаб 1 към 5000. Или с укрепена стена, почистен преливник и реална защита за хората надолу по течението. Това не е философски въпрос. Това е въпрос за близо 4 милиона лева публични пари и за 87 язовира в България. Държавата е обявила обществена поръчка за обследване и изготвяне на техническа документация на 87 язовира, разпределени в четири обособени позиции. Възложителят е Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. На хартия всичко е подредено. Наредби. Закони. Методика. Таблици. Реално обаче става дума за една от най-чувствителните зони на публичния риск в страната.

Цената на поръчката е първият ясен факт. Максималната прогнозна стойност е 4 118 500 лева без ДДС. Реално планираната за възлагане сума е 3 975 500 лева без ДДС. С включен ДДС държавата ще плати между 4,77 и 4,94 милиона лева. Средно около 45 хиляди лева на язовир. Това не са пари за ремонт. Не са пари за укрепване. Не са пари за нови съоръжения. Това са пари за обследвания, технически паспорти, кадастрални проекти и карти на заливни зони.

Какво точно купува държавата срещу тези пари. Техническата спецификация е впечатляваща. Изискват се сондажи в земнонасипни стени, стандартни пенетрационни опити, лабораторни анализи, инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания. Изискват се подводни огледи за големите язовири. Геодезическо и хидрографско заснемане с подметрова точност. Хидравлично моделиране на аварийни сценарии при разрушаване на язовирна стена. Карти на заливни зони с време за пристигане на вълната, дълбочини, скорости и конкретно изброени засегнати имоти и инфраструктура.

Това не е административна услуга. Това е тежка инженерна работа, която по пазарни стандарти струва сериозно. И тук идва първият голям въпрос. Реалистичен ли е бюджетът за всичко това. Или още в самото начало е заложено, че част от дейностите ще бъдат изпълнени формално.

Отговорът започва да се очертава в методиката за избор на изпълнител. Тя е напълно законна. И точно в това е проблемът. Шейсет процента от оценката се дават за „качество на организацията на персонала“. Четиридесет процента за цена. Качеството обаче не се измерва с брой реално обследвани язовири. Не се измерва с доказан опит в аварийни ситуации. Не се измерва с конкретни изпълнени проекти със сходна сложност. Качеството се измерва с текст.

Участниците пишат концепции. Описват мерки. Обясняват как ще реагират, ако им напусне експерт. Как ще следят промените в законодателството. Как ще комуникират вътре в екипа. Какъв софтуер ще използват. Всичко това звучи добре. Всичко това носи точки. И всичко това може да бъде написано от отличен автор на оферти, без задължително зад него да стои реален инженерен капацитет.

Оценката е изцяло експертна. Няма измерими прагове. Няма автоматични точки. Няма обективна скала. Комисията може да даде 100 точки на едно предложение и 60 на друго и това да бъде напълно защитимо. Формално. Законно. Практически необжалваемо. Това създава риск не просто от субективност, а от предварително предвидим резултат.

Ценовият показател допълва картината. Най-ниската цена получава максималните 100 точки. Няма вградена защита срещу необичайно ниски оферти. При такава тежка техническа спецификация това стимулира агресивно подбиване. А подбиването при критична инфраструктура води до компромиси. По-малко сондажи. По-малко лабораторни тестове. По-малко време на терен. Повече шаблони. Повече копирани текстове. По-малко реална информация.

Рискът не спира дотук. Възложителят си запазва правото да не възложи услугите в пълен обем. Да отпаднат язовири. Да се промени нормативната рамка. Плащането се извършва след приключване на всички язовири по дадена обособена позиция. Логистиката, достъпът до обектите, временната организация на движението, възстановяването на настилки, кадастралните процедури са изцяло за сметка на изпълнителя. Това е икономически натиск, който изтласква сериозните компании и оставя онези, които са готови да режат разходи там, където не се вижда.

Особено показателен е кадастърът. При разминаване в границите на язовира изпълнителят е длъжен да изработи проект за изменение, да го входира, да отстранява забележки и да води процедурата до край. Само част от таксите се възстановяват. Всичко останало е време, ресурс и риск. Това не е инженерна дейност. Това е административна битка, често продължаваща с месеци, без гаранция за срок.

Най-чувствителната част са картите на заливни зони. Те не са просто чертежи. Те са основата на аварийните планове. Те определят кои населени места се евакуират първи. Колко време има за реакция. Кои пътища остават проходими. При лошо изпълнение тези карти не просто са безполезни. Те са опасни. Защото създават фалшиво чувство за сигурност. А фалшивата сигурност убива.

И тук идва въпросът, който стои над всички останали. Как държавата гарантира, че срещу близо 4 милиона лева ще получи реално обследване на терен, а не добре подредени папки. Как гарантира, че язовирите ще станат по-безопасни, а не просто по-добре описани.

Най-неудобният въпрос е следният. Ако утре има авария, какво ще бъде показано. Сондажни дневници. Реални модели. Данни от терена. Или технически паспорт с подпис и печат, който доказва само едно. Че някой е изпълнил поръчката по документи. Това вече не е просто обществена поръчка. Това е въпрос на обществена сигурност. На институционална отговорност. На контрол. Въпрос, който логично следва да бъде в полезрението и на прокуратурата, когато става дума за милиони публични средства и потенциален риск за човешки живот.

В документацията е заложено и ограничение, което остава извън публичния фокус – един участник може да бъде избран за изпълнител на максимум две от четирите обособени позиции. Формално това се представя като антимонополна мярка, но на практика означава, че до половината от поръчката може да бъде концентрирана в един икономически субект или в свързани помежду си участници. Плащането по всяка позиция се извършва едва след приключване на обследванията на всички язовири в съответната обособена позиция, което създава силен финансов натиск върху изпълнителя и обективно стимулира бързина и формално „покриване“ на изискванията, вместо задълбочена и скъпа теренна работа.

 Методиката за оценка допълнително изостря този риск. По показател П1 „качество“ се присъждат до 100 точки, разпределени в три групи – 20 точки за мерки при напускане на персонал и промени в законодателството, 40 точки за вътрешен контрол на качеството и още 40 точки за контрол на сроковете. Ако участникът не предложи тези мерки, той не се отстранява, а просто получава нула точки. С други думи, качеството не е минимално изискване за допустимост, а състезание по добре формулирани управленски обещания. Ценовият показател работи по формула, при която най-ниската цена автоматично получава 100 точки, което при липса на ефективни защитни механизми срещу необичайно ниски оферти превръща дъмпинга в реална стратегия за победа.

Експертният екип на www.toppresa.com, включващ инженери, юристи и специалисти по обществени поръчки, обръща внимание, че тази комбинация от субективна оценка, ценови натиск и изключително тежка техническа спецификация създава системна предпоставка за формално изпълнение. В документацията е включен санкционен филтър чрез декларация по Регламент (ЕС) № 833/2014 относно руско участие, но липсват аналогично строги и проверими гаранции за реален инженерен капацитет и действително извършване на всички изискуеми дейности на терен. При такъв модел държавата рискува да получи технически паспорти и карти на заливни зони, които са юридически изрядни, но практически непроверими като реална основа за аварийна готовност и защита на населението.

От юридическа гледна точка описаната обществена поръчка не показва очевидно формално нарушение на Закона за обществените поръчки. Документацията е структурирана, методиката е обявена предварително, критериите са публични, а възложителят е използвал допустим по закон критерий „оптимално съотношение качество цена“. Именно тук обаче възниква първият сериозен правен въпрос. Когато при обществена поръчка с висок обществен риск и критична инфраструктура качественият показател е изцяло субективен и несвързан с доказуем професионален опит, законността формално е налице, но се поражда съмнение за заобикаляне на целта на закона. Целта на ЗОП не е просто провеждане на процедура, а ефективно, икономично и отговорно разходване на публични средства в защита на обществения интерес. При такъв дисбаланс между тежестта на техническите изисквания и начина на оценяване възниква хипотеза за злоупотреба с оперативна самостоятелност, която по своята същност подлежи на прокурорска проверка.

Втората линия на правен риск е свързана с последиците. Ако при изпълнение се докаже, че част от изисканите дейности не са извършени реално, но са приети формално, ще бъде налице основание за разследване за безстопанственост по смисъла на Наказателния кодекс. Това важи както за изпълнителя, така и за длъжностните лица, приели работата. Особено чувствителни са картите на заливни зони и обследванията, които имат пряко значение за живота и здравето на гражданите. В такъв контекст наличието на технически паспорт с подпис не освобождава от отговорност, ако е доказуемо, че документът не отразява реалното състояние. Именно тук общественият интерес надхвърля административната законосъобразност и влиза в сферата на наказателното право, където въпросът вече не е дали процедурата е проведена правилно, а дали публичните средства са използвани по начин, който не застрашава сигурността на хората.

ЩЕ УСПЕЕ ЛИ ТОП ПРЕСА ДА СПРЕ ПОРЪЧКАТА?

От името на информационна агенция www.toppresa.com подадохме сигнал и той сигналът е до Комисията за защита на конкуренцията, като компетентен орган по контрол върху процедурите по Закона за обществените поръчки, с копие до Прокуратурата на Република България и Агенцията за държавна финансова инспекция. Основанието е наличието на сериозни съмнения за заобикаляне целта на ЗОП чрез субективна методика за оценка при разходване на близо 4 млн. лв. публични средства за критична инфраструктура, което поставя под риск обществения интерес и безопасността на гражданите. Сигналът не твърди извършено престъпление, а настоява за временно спиране на процедурата и проверка за законосъобразност, целесъобразност и реално съответствие между изискванията към изпълнението и начина на избор на изпълнител. Целта е институционален контрол преди поемане на необратими ангажименти, които при формално изпълнение могат да доведат до безстопанствено разходване на публичен ресурс и фалшиво чувство за сигурност.

Този анализ е изготвен с участието на информационна агенция www.toppresa.com. Разследващият екип на Топ Преса ще продължи да следи процедурата. Защото когато държавата плаща милиони за хартия, някой трябва да пита дали стените ще издържат. И дали цената на спокойствието няма да се окаже по-висока от всичко, което днес изглежда спестено.