Празничен шум, скрито замърсяване: как фойерверките натоварват въздуха и здравето в Гоце Делчев

Празничните нощи в Гоце Делчев се възприемат като кратък момент на еуфория, светлини и шум. Зад тази картина обаче стои реалност, която рядко влиза в дневния ред. Разследване на Топ Преса, базирано на експертни оценки, публични данни и аналитични допускания, показва, че масовото използване на фойерверки и пиратки има измеримо въздействие върху въздуха, здравето на хората и средата, в която живеят.

Град с около 29 000 души население, в празничните дни често по-гъст заради гости и завръщащи се семейства, влиза в нощта с хиляди индивидуални изстрелвания на пиротехника. При допускане, че около 55 процента от домакинствата използват поне една кутия фойерверки или пиратки, става дума за приблизително между 6 400 и 7 300 кутии, изстреляни в рамките на няколко часа. Това не е символичен обем. Това е масово събитие с ефект, сравним с краткотрайно, но силно индустриално натоварване.

Всяка стандартна кутия фойерверки съдържа между 150 и 400 грама пиротехнически състав. В средния сценарий, който Топ Преса използва в анализа си, това означава около 1 600 до 1 800 килограма активно вещество, изгорено над града за една нощ. При горене този състав отделя фини прахови частици PM2.5, метални соли за цветовете, газове и остатъчни химикали. Оценките показват, че при такъв обем във въздуха могат да попаднат между 50 и 150 килограма фин прах PM2.5 за няколко часа.

Това са частици, които проникват дълбоко в белите дробове и не се задържат във въздуха само минути. При безветрие и температурна инверсия, често срещани в зимни празнични нощи, замърсяването остава ниско над улиците и се вдишва масово. Медицинската практика показва, че именно в първите часове и в дните след такива пикове се увеличават оплакванията от задух, астматични пристъпи, дразнене на очите и горните дихателни пътища, както и сърдечно-съдови проблеми при възрастни и хронично болни хора.

Особено проблемен е съставът на този прах. Оцветителите във фойерверките съдържат съединения на барий, стронций, мед, алуминий и магнезий. Те не изчезват с последния гръм. Част от тях се отлагат по покриви, дворове, балкони, детски площадки и улици. След това се вдигат отново с праха или се отмиват в почвата и канализацията. Това превръща празничното замърсяване в кратък, но повтарящ се екологичен товар.

Шумът е вторият, често подценяван проблем. Фойерверките не създават постоянен фонов шум, а импулсен, резък звук с пикове, които близо до източника могат да надхвърлят 120 децибела. Това ниво е рисково за слуха и силно натоварва нервната система. При масово гърмене в жилищни квартали тези пикове се повтарят десетки пъти в рамките на часове. Реакцията е рязко повишаване на стресовите хормони, ускорен пулс, скок на кръвното налягане и силна тревожност при чувствителни хора, деца и хора с психични разстройства. Домашните любимци и дивите птици реагират още по-драматично. Всяка година се регистрират бягства, травми и смъртни случаи при животни, причинени не от огън, а от паника.

Към това се добавя и третият ефект, инцидентите. Колкото повече пиротехника се използва и колкото по-близо до жилищата, толкова по-голям е рискът от изгаряния, травми на очите, пожари по балкони и сухи площи. Данните от спешните служби в цялата страна показват ясно, че празничните нощи са сред най-натоварените заради пиротехнически инциденти.

Разследването на Топ Преса показва още нещо важно. Този тип замърсяване и шум не са неизбежни. Те са въпрос на организация, регулация и информиран избор. В много европейски градове празничната пиротехника е ограничена до кратък времеви прозорец, определени зони или централизирани общински спектакли. Така ефектът е концентриран, контролируем и значително по-безопасен.

В Гоце Делчев, както и в много български градове, празнуването остава изцяло индивидуално и неконтролирано. Резултатът е една нощ на шум и светлина, последвана от дни на дразнещ въздух, стрес и следи, които остават по-дълго, отколкото трае самият празник. Въпросът не е дали хората трябва да празнуват. Въпросът е дали цената за това трябва да се плаща от всички, включително от най-уязвимите. Данните показват, че дори при среден сценарий, ефектът върху въздуха и здравето е реален и измерим. Остава да се реши дали ще продължи да бъде игнориран или ще стане част от зрелия обществен разговор, който един модерен град е длъжен да води.