Имам една мечта за Благоевград
-
- ноември 2, 2025
Имам една мечта за Благоевград. Да доживея деня, в който политиците в този град ще спорят не кой да вземе повече, а кой да даде повече. Да видя битка не за поредната обществена поръчка, а за обществена кауза. Да има война за нова болница, не за нов директор. Да има конфликт кой пръв ще открие детска градина, а не кой ще я закрие за „ремонт“.
Представете си колко различен би бил градът, ако политическите лагери се съревновават кой ще направи повече за хората, вместо кой ще унижи повече другия. Ако се хвалят с резултати, а не с тролове. Ако зад анонимните страници, които днес бълват омраза, стояха не комплексирани партийни чиновници, а идеи, които вдъхновяват. Благоевград има славна история. Тук, в старата Горна Джумая, са се пресичали пътищата на търговци, учители, духовници. Градът е бил естествен център на Разложко, Петричко, Санданско. Избран за областен център не заради партийна услуга, а защото е бил средище на образование, култура и просвета. Оттук тръгнаха хора като проф. Асен Златаров, тук израстваха университети, театри, вестници. Благоевград беше пулсът на Югозапада.
Днес този пулс е неравен. Вместо университетска столица, градът заприлича на разменна площадка за търговски интереси и евтини политически битки. Вместо просветени лидери, виждаме дребни търгаши в костюми, които се борят не за идеи, а за порции. Виждаме кандидати за власт, чиято единствена кауза е да си спасят бизнеса. И после — да мълчат, когато градът се топи.
Някога Благоевград кипеше. Вечер по „Трети март“ и „Яне Сандански“ имаше хора, кафенетата бяха пълни, бизнесите растяха. Сега виждам празни витрини и отчаяни усмивки. Младите бягат, а старите се примиряват. Това не е онзи Благоевград, в който вярвахме. Ние от „Топ Преса“ не живеем в Благоевград, но ни четат над 21 000 души от града. Всеки ден. Пишем за истината, не за партиите. И вярваме, че Благоевград заслужава повече. Затова говоря с болка, но и с надежда.
Мечтая политиците тук да започнат война за идеи. Да спорят кой ще отвори нова институция за образование, кой ще привлече инвестиция, кой ще възроди центъра, кой ще върне хората. Мечтая за онази стара Горна Джумая, в която хората не деляха града си, а го строяха.
Докато не изберем лидери, които мислят като стопани, няма да имаме бъдеще. Докато в Благоевград се влиза във властта, за да се спасява частен бизнес, няма да има обществена полза. Докато тролове и анонимници определят дневния ред, културата ще мълчи. Благоевград беше град на духа. Може пак да бъде. Но първо трябва да изгоним страха и посредствеността. Да изискваме. Да мислим. Да избираме. Да мечтаем.
Историята на Благоевград (някогашна Горна Джумая) дава блестящ пример как дори ожесточени политически битки могат да създадат, а не да разрушават. И този пример не е мит — той е записан в архивите и в съзнанието на старите благоевградчани. След Освобождението и особено след Балканските войни градът е бил разделен — между русофили и русофоби, между старите чорбаджии и младите интелигенти, между селото и града. И все пак, въпреки тези разделения, точно тогава са се изграждали училища, мостове, обществени сгради.
В началото на XX век, докато в София текат партийни интриги, Горна Джумая създава първите си модерни училища с дарения от местните търговци и с подкрепата на кметството, въпреки че в съвета тогава бушуват остри политически спорове. Едните настоявали за ново училище, другите — за болница. След месеци препирни, се стига до компромис: изграждат и двете. Така през 1921 г. отваря врати Девическата гимназия, а малко по-късно и първото градско здравно заведение.
В годините след Втората световна война, в началото на социалистическия период, между местните партийни ръководители също е имало напрежение — но съревнование в строителството. Всеки искал да остави нещо след себе си. Единият настоявал за читалище, другият — за нова гимназия. Третият — за благоустрояване на реката. От този „спор“ се родиха емблеми: читалище „Никола Вапцаров“, новият център, студентският град, театърът, които превърнаха Благоевград в културно сърце на Югозапада. Това беше град, в който политическата енергия се превръщаше в строителен ентусиазъм. Днес обаче виждаме противоположното — енергията се прахосва в интриги и компромати. Вместо да строим, рушим. Вместо да спорим как да направим града по-добър, спорим кой ще го експлоатира по-безнаказано.
Политическата битка някога раждаше резултати, защото имаше кауза. Днес няма кауза, има каса. Тогава в центъра на Горна Джумая се събираха хора, които обсъждаха бъдещето — сега се събират хора, които броят оборота.
И ако тогавашните спорове са оставяли след себе си училища, мостове и читалища, днешните оставят разруха, цинизъм и страх.
Затова е време да си върнем онзи дух — не да се обичаме сляпо, а да се караме градивно. Да спорим за идеи, не за постове. Да се борим не кой ще вземе, а кой ще остави нещо след себе си. Така са го правили нашите предци. И заради тях, Благоевград беше избран за областен център. Защото беше символ на работа, просвета и достойнство. Днес това достойнство спи, но не е мъртво. Нужно е само да се събуди. Имам една мечта за Благоевград — град, в който политическата война се води за доброто на всички. И когато това стане, няма да има нужда да мечтая. Ще живея в този град — дори отдалеч. От уважение и със сърце написано от мен – Веселин Стаменов:
Веселин СТАМЕНОВ
ПИСАТЕЛ И СВОБОДЕН ЖУРНАЛИСТ И ЧАСТ ОТ ТОП ПРЕСА!
Веселин СТАМЕНОВ
Be the first to leave a review.
