На борсите цени падат, а търговски вериги ги вдигат: Минахме и Германия по цени на основни храни
Българите плащат най-високи цени за някои основни хранителни продукти в целия Европейски съюз, въпреки че страната произвежда излишък от част от тях. Сравнение на цените в шест европейски държави – Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния – направено от КНСБ показва тревожни резултати за България.
Според наблюдението на синдикалната организация върху 20 основни хранителни продукта и горива, пет от стоките са най-скъпи именно в България. Това са брашно, ориз, прясно мляко, олио и закуски (като баничка).
Брашното в България струва средно 1,07 евро за килограм, при 0,89 евро във Франция, 0,85 евро в Нидерландия и 0,72 евро в Испания. Цената на ориза у нас е 2,69 евро за килограм – над тази в Германия (2,49 евро), Румъния (1,92 евро) и Испания (1,88 евро). С прясното мляко (1,82 евро) и олиото (2,01 евро за литър) страната отново е на първо място по скъпотия. Закуските като баничка струват средно 1,33 евро, докато във Франция и Германия са по 1 евро.
Пет от двадесетте наблюдавани храни – или 25% – са най-скъпи в България. Интересен парадокс е, че страната е един от основните производители и износители на пшеница и слънчоглед – основните суровини за брашно и олио. Въпреки това цените за крайния потребител са най-високи в ЕС. Ситуацията с млякото е различна – родното производство не покрива търсенето, но и там има сериозни пазарни проблеми, посочени в анализ на Комисията за защита на конкуренцията.
Потребителската кошница на КНСБ, включваща 20 храни плюс гориво, струва у нас 57,15 евро, докато минималната заплата в България е 551 евро. Това означава, че с нея могат да се купят едва 9,6 кошници.
За сравнение:
- В Румъния минималната заплата е 797 евро, а цената на кошницата е 48,24 евро – възможни са 16,5 кошници.
- В Хърватия – минимална заплата 970 евро, кошница 57,45 евро – 16,9 кошници.
- Във Франция – минимална заплата 1802 евро, кошница 68,75 евро – 26,2 кошници.
- В Германия – минимална заплата 2161 евро, кошница 72,14 евро – 30 кошници.
- В Нидерландия – минимална заплата 2249 евро, кошница 67,32 евро – 33,4 кошници.
Изводът е ясен – по цени вече догонихме развитите европейски икономики, но по доходи оставаме драстично назад.
Допълнително, анализът на КНСБ разкрива, че надценките, налагани от търговците върху борсовите цени, са огромни – между 23% и 71%. През септември най-голямата надценка е отчетена при доматите – от 2,16 лв. на едро до 3,69 лв. в магазина (+71%). Сиренето е второ с надценка от 65% (от 11,92 лв. на едро до 19,69 лв. на дребно), следвано от картофите с почти 60%.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров определи евентуално повишение на ДДС като „неприемливо“. Той подчерта, че подобна мярка би ударила най-силно хората с ниски доходи. Димитров предупреди, че без промени в законодателството, дефицитът за 2026 г. ще достигне 8,1% от БВП, или над 18 млрд. лв. въпросът е как да бъде съставен бюджетът, без да се замразяват пенсии и заплати.
Според КНСБ е наложително да се увеличат пенсиите по „швейцарското правило“, а замразяване на бюджетни заплати би било пагубно. От синдиката предложиха алтернатива – вместо да се повишават ДДС и данъците върху доходите, да се увеличат данък печалба (от 10% на 15%) и данък върху дивидентите (от 5% на 15%). „Мантрата, че ще обложим сивата икономика и ще вземем милиарди – не работи“, заяви Димитров.
Относно политическата ситуация, той беше категоричен, че предсрочни избори няма да помогнат. Служебно правителство не би могло да състави устойчив и изпълним бюджет.
Друг парадокс, установен от КНСБ, е, че в малките магазини цените често са по-ниски от тези в големите търговски вериги, въпреки че последните имат по-силни позиции за договаряне. От 17 наблюдавани храни, 10 са по-евтини в малките търговски обекти. Например:
- Сирене: 18,35 лв./кг в малките, 21 лв. в големите (−12,7%);
- Кренвирши: 12,09 лв./кг в малките, с 9,3% по-евтино;
- Цяло охладено пиле: 8,22 лв./кг в малките, с 6,1% по-евтино;
- Брашно: 5% по-евтино в малките магазини;
- Яйца: с 5,4% по-евтини в малките търговци.
Изключение са лимоните, които са близо 7% по-скъпи в малките обекти.
Данните показват и неясни ценови движения – когато брашното поевтинява на борсата, в големите вериги цената му се повишава (+5,8%), докато в малките магазини спада (−4,2%). Подобна е ситуацията и при ориза и сиренето. През септември, например:
- Оризът: −5,9% в малките магазини, +7,6% в големите;
- Сиренето: −5% в малките, +5,3% в големите;
- Ябълките са единственото изключение – поскъпват навсякъде.
В големите търговски вериги през септември 9 от 17 основни храни поскъпват, а 8 поевтиняват. Но тенденцията е очевидна – движението на цените в малките магазини и в големите вериги често е противоположно, без логично обяснение.
Изводът: макар България да е производител на ключови суровини, крайният потребител плаща повече от гражданите в далеч по-развити държави. Надценките, слабият контрол и липсата на ефективна пазарна регулация допринасят за влошаващия се стандарт на живот.
Икономическият парадокс на България продължава – цените гоним с Германия, но заплатите са под тези в Румъния.
Be the first to leave a review.









