Село Жижево: Живата памет на една вековна история и непоколебим дух в Родопите
-
- юли 15, 2025
Разположено в живописната община Сатовча, област Благоевград, село Жижево (вариант на името Жѝжово, старо паралелно име Държилово, Держилово) е скрито съкровище в Югозападна България, което носи със себе си дълбока и богата история. От най-ранните си корени в късната бронзова епоха до днес, Жижево е свидетелство за устойчивостта и духа на хората, които са го наричали дом.
В миналото Жижево е било богато и развито селище, истински търговски център в региона. До началото на Първата световна война селото е кипяло от живот, с много магазини и пет кафенета, които са събирали местните и пътуващите. Според местната легенда, името „Жижево“ произлиза от диалектната дума „жиже“, означаваща „пече“. В Мървашко се „жежат-жижат“ дървета в ями за направата на въглища; вероятно затова огромните брезови масиви около селото са били почти напълно изсечени в миналото, а не защото са изкоренявани, за да се сеят иглолистни дървета върху тях.
Географското положение на Жижево е било от ключово значение за неговото развитие. През Жижево е минавал пазарският път за град Драма, а всеки петък в селото се е провеждал оживен пазар, на който са се стичали хора от Неврокопско и Пещерско. Жижево е известно с доброто си грозде, а когато настъпвала беритбата, край селото се е провеждал панаир, превръщайки се в празник на реколтата и общността. Но след клането от 1912 година и прокарването на границата, селото позападнало.
Исторически Превратности и Непоколебимост
В османски документи селото се среща под името Жижива (на османски турски: شــيــش ﻭﻩ).
През XIX век Жижево е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Държилово (Derjilovo) е посочено като село в Неврокопска каза с 60 домакинства и 140 жители помаци. Според Стефан Веркович към края на XIX век Вердженица (Держилово) има помашко мъжко население 210 души, което живее в 60 къщи.
През 1899 година селото има население 500 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Жижево (Жижово, Държилово) е помашко селище. В него има 60 къщи, в които живеят 503 помаци.
През 1920 година село Жижево наброява 223 жители. Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Жижево е било съответно 239, 234, 289 и 225 души, а през 1965 година в селото живеят 266 души.
Административни Промени и Устойчивост
Поглед към Жижево разкрива сложна административна история. До 1912 година село Жижево попада в Чечката нахия на Осмаската империя. След Балканската война попада в Неврокопската околия на Княжество България, като не е известно дали е спадало към някоя община. От данните от преброяването през 1920 година става ясно, че към тази дата Жижево влиза в състава на община Кочан. От преброяването през 1934 година става ясно, че по това време Жижево се числи вече към община Сатовча.
Не е ясно кога Жижево е присъединено към община Слащен, но с указ 33 на Президиума на Народното събрание от 22 януари 1951 г. то се отделя от нея и се присъединява към възстановената през 1949 година община Кочан.
През 1958 година Кочанска община е закрита с решение на Благоевградски окръжен народен съвет, с което село Жижево минава към община Сатовча. По силата на указ 959 на Президиума на Народното събрание от 23.12.1965 г. община Кочан е възстановена, като в състава ѝ влиза и Жижево. Кочанската община е закрита за пореден път с указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22.12.1978 г., с което Жижево отново е присъединено към община Сатовча.
Тези чести административни промени показват динамиката на времето, но не успяват да сломят духа на общността.
Изпитания и Възстановяване на Духа
Преди Коледа през 1912 година четата на Хаджи Мървак пристига в Жижево, заедно с представители на БПЦ. Селото е покръстено, след което е поискан откуп в размер на 452 лири, в замяна на който жижевци можели да се върнат към исляма. Но в ръководството на БПЦ се разбрало за откупа, настанал скандал, а Хаджи Мървак се върнал, за да изколи всички мъже, с изключение на тези, на които им предстояла военна служба. Мъжете са били събрани в една къща, от пода на втория етаж, на която е била изкъртена една дъска, а до отвора поставен пън. На пъна са поставяни мъжете, удряни с нож по врата и спускани в отвора. След касапницата къщата е била залята с газ и запалена. Спасяват се само двама души – воденичарят, който бил на воденицата си по това време и един човек, който не бил ударен достатъчно силно по врата и само изпаднал в безсъзнание. Той също бил хвърлен в отвора от горния етаж на къщата, но успял да изпълзи през канала на септичната яма преди къщата да бъде запалена. Междувременно жените и децата били затворени в друга къща, където те „празнували“ Коледа.
Ето как генерал Вълков описва събитията, свидетелствайки за тревожните събития, но и за възстановяването на надеждата: „Покрай печални някои случаи и произшествия, в които сочат замесени високи църковни сановници, отбелязаха ни и следните установени факти: 1. Неврокопското село Джиджево (Жижево) било покръстено преди Коледа. След малко отишла там чета, придружавана от един свещеник и предложила на новите християни да си откупят старата вяра. Така и станало: четата получила 452 лири и си отишла и помаците добили позволение да се върнат в мусулманството. Малко след това избухва бунт последствие тая мерзка търговия и девет села биват опожарени и населението наказано. 2. Свещеник Димитър Костадинов из село Сатовча вземал по 15 лири за покръстване. Толкоз взел за погребението на новопокръстено дете, но не го опял, а той щял да му чете молитва в дома си, кога намерил време.“
След началото на Междусъюзническа война ислямът в Жижево е възстановен. Правителството на Васил Радославов дава право на помаците да изповядват каквато религия искат. Кабинетът на Александър Стамболийски допълнително облекчава помаците, макар че можело да се направи още. До повторно насилствено покръстване не се стига, от каквото се опасявало населението, но то било крайно изплашено, притиснато от хайдутите, забравено от властта и потънало в мизерия. Хората вече не издържат и започват да мислят за бягство в Турция през Гърция. Охраната по границата е затегната.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан, Бръшлян и Жишево, Любча, Марулево, Усина и Црънча живеят 2416 помаци.
Намаляване на Населението и Трайна Идентичност
На 8 май 1934 година министърът на войната изпраща съобщение до Министерството на вътрешните работи: „На 11 май н.г. през нощта са избягали неизвестно где 6 помашки семейства (16 души) от с. Кочан и Жижево. Един от бегълците разправял, че през февруари т. г. в с. Копривлен е ходил един търговец грък от Драмско, дошъл в България с паспорт, който убеждавал помаците да се изселят, като казвал, че в Гърция и Турция било много добре и че избягалите помаци били подпомагани с пари, храна и земя.“
За разлика от неопожарените села, населението на Жижево е намаляло, вместо да се увеличи в периода 1900 – 2007 година. Към 1900 година, то е наброявало 503 души, а към 2007 то е 367 души. За сравнение Кочан, в което няма клане, е имало население съответно 773 и 3072 души към същите години или близо 300% увеличение, докато Жижево намалява с приблизително 25%. В даден момент от историята Жижево е било едно от най-големите села в околието.
Жижево е не просто географско място, а жива памет за миналото, което ни учи на издръжливост, адаптация и силата на общността пред лицето на изпитанията. Въпреки всички трудности и предизвикателства, то продължава да бъде част от богатия гоблен на българската история и култура, запазвайки своята уникалност и дух.
Be the first to leave a review.
