Командирът на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев: Винаги работя в екип

Генерал-майор Андрей Боцев е роден на 26 ноем­ври 1959 г. в град Гоце Дел­чев, област Благоевград. През 1981 г. завършва ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново. После­дователно е бил командир на взвод, рота, мотострел- кови полк, бронетанкова бригада, планинска бри­гада. През 2010-2011 г. е заместник-началник на Су­хопътните войски, а след това е началник на щаба на СВ. От 30 юни 2014 г. е командир на Сухопътните войски.

– Г-н генерал-майор, как се чувствате като командир на Сухопътните войски (СВ)?

– За мен е въпрос на чест, че нашите ръководители са ми гласували огромното дове­рие да ми предоставят длъж­ността командир на СВ. Това е огромна чест и доверие. Така че ние в щаба сме за­дължени да дадем всичко от себе си, за да оправдаем това доверие. Мисля, че няма про­блем, защото съм преминал през всички нива в службата. Двайсет и седем години съм бил в строя – командир на во­енно формирование. Така че доста неща съм видял. Смея да твърдя, че имам известен опит. С генерал Нейко Ненов, преди това с генерал Стефан Василев работихме в екип. Така че сме добре запозна­ти със задачите, които сме планирали и с целите, които сме си поставили в СВ. Много извършихме до момента, но и много още пред­ стои да из­вършим. Аз също пред­почитам екипната ра­бота. Никога не взимам решенията сам, вина­ ги работя в екип. С хора­та от щаба и с част от ко­мандирите от пет годи­ни съм тук в щаба – началник-щаб на СВ. Хората ми са обучени, профе­сионалисти, лоялни, знаещи, можещи. Убеден съм, че ус­пехите ще бъдат постигнати. Основно ще работим за пови­шаване на бойната готовност във войските и да надграж­даме цели над целите. Постоянно ще се стремим да при­добиваме нови способности, за да може успешно да из­пълняваме задачите в трите мисии, в които основен играч, ако мога така да кажа, са СВ.

– През миналата година се завърна последният контингент от Афганистан. Подготвяме ли се за следваща опе­рация?

• Завърна се предпослед­ният контингент, защото по­следният замина. В момента при нас предстои да подгот­вим един екип от съветници, в който по-голямата част от участващите са от СВ. Ще про­дължим с един екип, който ще обучава афганистанската армия. Другият тим, който е по-високо ниво – корпусно, ще се определя евентуал­но от Щаба на отбраната за обучение на корпусно ниво. Така че, досега нашата мисия е една група от инструктори, които да обучават афганис­танската армия.
• На какво ниво е справяне­то с последствията от навод­ненията?
• СВ имат опит. Ние има­ме 64 модула, от които 62 са свързани с тези събития. Първо – във всяка област и всяка община се организира,

съгласно закона, кризисен щаб. На всички тези места, в кризисните щабове, участва командирът на областно ниво и заместник-командирът или началник-щабът – на общинско ниво. Има под­готвени планове, стиковани с местните струк­тури. Друг е въпросът за техните познания и дали умеят да ни използват. По всяко време, когато са поискали или е имало нужда от помощ, ние ви­наги сме се включвали. Имаме много знаещи, можещи хора. Специа­лизирана техника също имаме, най-различни ви­дове екипировки. Мно­го неща можем, но тези, които искат да ни полз­ват, трябва да са запоз­нати и да знаят какво да искат от нас. През лятото участвахме с 50 човека по по­чистване на дерета и оврази в Добрич, със специализирана техника, с отводнителни пом­пи, с моторни триони. Така че каквото е поискано от нас – ние се включваме. Мисля, че нашите хора се справят мно­го добре.

• СВ като цяло нуждаят ли се от допълнително набиране на войници?
• По принцип се нуждаят от допълнително набиране, за­щото сме с около 10 процен­та под мирновременния щат. 2013 година, знаете, направи­хме два конкурса с общо 675 военнослужещи. Последното набиране на кадрови войни­ци беше през декември 2013 г. Все още ни трябват бойци, имаме свободни места. Иска­хме да направим един конкурс в началото на 2014 г., но пора­ди липса на финансови сред­ства ни беше отказано.