СЪХРАНЯВАНЕ НА НАРОДНИТЕ ТРАДИЦИИ

Крум Дамянов преподава на свой ученик

Не бях  виждала Крум Дамянов повече от 10 години, откакто завърши средното си образование. Знам, че като ученик свиреше на гайда и не отказваше да разнообрази с изпълненията си училищните тържества. Беше мълчалив, не привличаше вниманието върху себе си.

Такъв го видях и сега – сериозен, уравновесен и скромен. А какъв път е изминал през тези десет години! Завършил е Богословския факултет на Софийската духовна семинария, след това – бижутерско училище в Гърция. И сега, когато заема определена длъжност в Неврокопската митрополия, не само че продължава да свири на гайда, но обучава и ученици на този инструмент. При това се е научил сам да изработва гайди, кавали, зурни, пищялки.

Интересът му към гайдата е свързан със село Лъки – родното място на баща му. Марга Попова – уредничка на музея в селото, организирала децата и заедно ходели на фолклорния събор „Пирин пее“. Там се изявявал и Ангел Чолаков от Гайтаниново. Та от него „прихванал“ гайдарството. През ваканциите отивал пеш през баира в Гайтаниново, за да види чичо си Ангел и да чуе гайдата му.

В продължение на четири години посещавал Школата по гайда към читалището в Гоце Делчев с ръководител Петър Карамфилов. Явявал се  на националния фолклорен конкурс „Орфеево изворче“ и на събора „Пирин пее“, откъдето се връщал с грамоти. А сега заедно с бившия си учител обучава малки гайдарчета.

Почти всяка година свири с напреднали свои ученици на фестивал в Гърция – в Трикала и Матиас. Миналата година са били и на фестивала в Елешница.

Крум Дамянов е тясно свързан с реализирането на инициативата на Негово Високопреосвещенство блаженопочившия Неврокопски митрополит Натанаил за  организиране на курсове по фолклорни народни инструменти и фолклорно пеене към Митрополията. И не само като преподавател по гайда, но и като майстор, изработващ народни инструменти.

Започнал да прави гайди още като ученик в Неврокопска професионална гимназия „Д. Талев“. Стругарството усвоил от преподавателя в училището Йордан Стоилов и то му помогнало много. Най-напред направил гайда, след това – кавал.  Докато следвал в София, помагал на майстор в  изработването на гайди. Според него те се правят по-трудно от кавалите, защото имат повече части. Започва се с обработването на ярешки кожи, и то хубаво одрани, ненарязани. Кожите се насоляват, изсушават, щавят и връзват. Тънкости има и при изработването на гайдуницата и ручилото.

„За нашия край – казва Крум Дамянов, е характерна джура /висока/ гайда, а за Родопите – каба гайдата. Преди в града ни гайди е правел Георги Зърнев, но той вече не се занимава с това. Сега аз изпълнявам тези поръчки.“ А средствата за гайдите, с които се обучават децата, се отпускат от Митрополията.

Добре, че има млади хора като Крум Дамянов, които не само държат на народните традиции, но ги  предават на следващите поколения. Благодарение на тях се запазва националното, българското.

                                                                                     Юлия Баймакова