Цветелина Узунова: 10 ноември тепърва ще се състои
-
- октомври 30, 2019
На 10 ноември ще се навършат 30 години от края на социализма и началото на демократичните промени в България. По този повод разговаряме със Цветелина Узунова- журналист, експерт по PR и външна политика.
Г-жо Узунова, на 10 ноември се навършват 30 години от началото на т.нар. преход у нас. Какво си спомняте от този ден през 1989г.?
Бях още студентка във Факултета по журналистика в Софийския университет. Спомням си, че бях в Гоце Делчев да уча на спокойствие за някакъв изпит. Баща ми, по това време заместник- кмет, още по обяд ми каза, че нещо ще става до вечерта на най-високо ниво в София. Но никой не знаеше какво. Новината за свалянето на Тодор Живков беше тотална изненада. Националното радио я съобщи в новините в 18.00. Явно и за Живков е било така, защото на кадрите от пленума на БКП изглежда учуден от това, което се случва. Всъщност още предния ден той подава оставка пред Политбюро на БКП, но вероятно се е надявал присъстващите на пленума на 10 ноември негови съратници да я отхвърлят.
Някои впоследствие нарекоха събитията от онези дни вътрешно-партиен преврат, други – ехо от ставащото по това време в европейски мащаб, предвид падането на Берлинската стена. Трети смятат, че 10 ноември още не е настъпил, защото няма особена промяна в партиите и лицата на власт. Всички са свързани по определен начин. Четвърти го наричат „началото на грабежа”. Всички тълкования са верни. Без подходяща външна среда, надали тук нещо щеше да се промени и да подтикне видни комунисти да застанат срещу партийния си и държавен ръководител, управлявал България 35 години.
В същото време обаче, нашият преход се изроди. За никого не е тайна, че в задкулисието на всички тези събития е зародишът на много партии, политически лица, бизнесмени, които виждаме на сцената от години. По някакъв начин първоизточникът е един и същ. И това отблъсна българите от политиците, защото осъзнаха бутафорията, с която се опитаха да ги приспят и залъжат.
Така че, аз съм от хората, които смятат, че истинската промяна не е настъпила и че „10 ноември” тепърва ще се състои – ако приемем, че тази дата е символ на демократични реформи. Засега тя е по-скоро нарицателно за политически сценарий за запазване на властта в едни и същи среди, преди и след разпада на социалистическия блок.
Но нали оттогава живеем в демокрация?
Да, от една страна това е така. Имаме свободата да говорим, не арестуват никого, ако разкаже виц за политик, както е било преди, няма цензура в изкуството, магазините са пълни, никой не чака с години да си купи кола, беше въведена пазарна икономика… Все белези на демократично общество. Но нищо от това не доведе до по-добър живот на българите и до укрепване на държавността. Фактът, че в голяма част от населението има носталгия към годините и ценностите на социализма, говори много. И това е жалкото. Но какво имаме днес – срамно ниски заплати и надбавки за децата, обидни за възрастните пенсии, лошо здравеопазване, напускащи специалисти, огромни държавни дългове, ширеща се битова престъпност… Да продължавам ли?! Хората не очакваха точно това при „освобождаването” от социализма. Очакваха друго- в рамките на 5-10 години България да стане типична европейска държава, да има висок стандарт на живот, работещи предприятия, добро заплащане. Сравнете очакванията с реалните факти и ще видите пропастта между народа и политиците, които управляваха страната в годините на прехода. А това са съвсем нормални очаквания, напълно изпълними. Вземете, например, Румъния. Тя също премина през подобни катаклизми в политиката. До 2001г. беше много зад нас по редица показатели. Вече обаче отдавна ни е изпреварила. За Чехия, Полша, Унгария да не говорим. Нито една от бившите ни страни- посестрими в социалистическия блок не страдаше от мутренски период, от чалгизация в най-общия смисъл, от тотално разграбване на държавните активи, от такава невиждана мизерия за народа в началото на промените. Спомням си как през 1992-1993 година с приятели обсъждахме дали да емигрираме. И си казвахме- не, няма смисъл. До няколко години тук ще бъде като в цяла Европа. Бяхме убедени в това. И какво стана?!
Тогава каква е равносметката за 10 ноември?
Равносметката за 10 ноември е тъжна. Поради изброените причини. Някак не можем да се зарадваме на тази годишнина. 30 години са много време в човешкия живот. Още поколения бяха принудени да свикнат с мисълта, че тяхното лично благоденствие няма да се състои и че те са поредните, които се надяват поне за децата си. Докога така? Докога ще бъдат жертвани поколения?
Вие как си отговаряте на този въпрос?
Надявам се, че скоро все повече хора ще осъзнаят необходимостта не просто от промяна, а от нова революция в живота ни. Няма кой друг, освен българският народ, който да извоюва и отстоява правата си. А и да накаже справедливо всички, които го лъгаха и грабиха 30 години. Това пробуждане предстои. Както се казва, зад ъгъла е! Няма друг начин. Иначе – последният ще загаси осветлението на границата, както гласи един тъжен виц. Не може Терминал 2 да е решението на проблемите на народа ни. Това говори за безсилието на пост-тоталитарната политическата класа. Мисля, че идва времето, в което същите тези политици няма повече да могат да разчитат на къса памет у българите. Дано този знаков юбилей- 30 години от началото на т.нар. промени, да раздруса малко общественото съзнание и хората да станат по-смели. Защото, ако сами не вземат нещата в ръце, ще минат още 30 и пак ще говорим същите неща. Което ще е много жалко. Но аз, въпреки всичко, оставам оптимист.
Интервюто взе: Георги Делиилиев – Гофи
Be the first to leave a review.
