Ковачевица: Българският Холивуд и епосът на „Мера според мера“
И днес стръмната калдъръмена улица пази спомена от стъпките на четниците. Там се снима сцена как четата на Гоце Делчев навлиза в селото, пеейки революционна песен.
Разположено насред живописните Родопи, село Ковачевица отдавна е известно като „българския Холивуд“, и то с пълно право. С 29 заснети игрални филма, това скрито съкровище се е превърнало в емблематично място за българското кино. Една от най-значимите творби, почти изцяло заснета тук, е класиката „Мера според мера“.
„Мера според мера“: Една автентична историческа драма
Създаден през 1981 г. от режисьора Георги Дюлгеров по сценарий, написан съвместно с Руси Чанев, и по романа „Литургия за Илинден“ на Свобода Бъчварова, „Мера според мера“ е монументален 3-сериен драматичен филм. Заглавието му е вдъхновено от стихотворението „Ден денувам“ на Пейо Яворов.
Филмът е първата българска продукция, която пресъздава борбата на македонските българи и епохата на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. С изпреварващ Холивуд подход, Дюлгеров използва силен македонски диалект за максимална автентичност, похват, който години по-късно е възприет и в холивудски продукции като „Страстите Христови“ и „Апокалипто“.
„Мера според мера“ се отличава с изключителния си мащаб: * 110 актьори * 800 епизодични роли * 19 000 статисти За да постигнат максимална реалистичност, кинаджиите използват автентични местни носии, изкупени от жителите на Ковачевица. Дори чешмата на площада, която трябвало да бъде бутафорна, е построена като истинска и до днес стои като спомен от снимките преди повече от 40 години. Стари фотографии свидетелстват за незабравимото време, прекарано от екипа в селото.
Филмът проследява съдбата на Дилбер Танас – обикновен чобанин, който се превръща в мислещ човек и сподвижник на видни войводи. Неговият прототип е Дилбер Илия, а самият Танас е събирателен образ на поборника за освобождение на Македония. Ролята на Танас е изиграна от Руси Чанев, който е и съавтор на сценария.
„Мера според мера“ преплита историческите събития с човешки драми и политически игри, показвайки как изначалната идеалистична борба постепенно променя своето значение. Във филма участват и реални исторически личности като Апостол войвода, Христо Чернопеев, Яне Сандански, Пейо Яворов, Гоце Делчев и Георги Мучитан.
Легендарни моменти и трагедии
Една от най-тъжните страници в историята на филма е последната роля на великия Григор Вачков, чиято смърт изпреварва края на снимките. Общата дължина на използваната филмова лента за всички серии е около 11 000 метра.
Поради своята епичност и мащаб, филмът е заснет като трисериен игрален филм, но съществува и различен седемсериен телевизионен вариант от 1988 година.
„Мера според мера“ не просто разказва историята на едно въстание, а е метафора на общата ни история, пресъздавайки я по изключително увлекателен и дълбок начин, което го прави вечна класика в българското кино.
Няма ковачовлия, който е бил в селото по време на снимките и да не се е докоснал до магията на създаването на този филм, като роли имали и живеещи в съседното Горно Дряново.
И за да не умират подобни филми между архива и смачканото копие в мрежите, е нужно да се дигитализират сега, както каза и самият Дюлгеров – днес, веднага, докато авторите им са още сред нас и могат да участват в този процес. По света подобно технологично „спасяване“ на старите ленти струва милиони и се подкрепя и промотира от мощни организации като фондацията на Скорсезе. У нас държавата все още не се е загрижила особено за киноархива си (макар че за това отдавна се говори). Но все пак класиката „Мера споредъ мера“ е сред спасените – дано това спомогне за срещата й с нови поколения зрители.
Be the first to leave a review.