Абсолютен скандал с горите! Одит на Сметната палата разкри 14 години без инвентаризация, скрити проходи от ИАГ и заеми между ЮЦДП и ЮЗДП.
-
- май 22, 2025
Дванадесет години след влизането на законовото изискване за провеждане на национална инвентаризация, от министъра на земеделието и храните са предприети действия за създаване на организация за изработване на методика за извършване на национална инвентаризация на горските територии. Към месец август 2024 г. не е спазено изискването за извършване на национална инвентаризация и не са планирани средства за нейното извършване!
По данни от годишния отчетен доклад на Изпълнителна агенция по горите за 2023 г. площта на сертифицираните държавни горски територии, стопанисвани от държавните предприятия е 2 336 868,86 ха, равняващи се на 81 на сто от общата стопанисвана от тях територия в страната и са издадени 28 сертификата на организации териториални поделения на държавните предприятия, стопанистващи държавните горски територии. Съгласно Закона за горите един от основните принципи на горско планиране е въвеждане на единна информационна система за горските територии и дейностите в тях. Информационната осигуреност на процеса по управление на горите е база за взимане на управленски решения от отговорните органи. Осигуряването на публичност и прозрачност е предпоставка за информираност на гражданите и бизнеса като потребители на ресурсите в горските територии.
От Изпълнителна агенция по горите не е изградена и не се поддържа единна информационна система за горските територии и за дейностите в тях, която да съдържа точно нормативно определената информация, да се базира на географска информационна система и да се публикува на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите, съгласно нормативните изисквания, с което се нарушава Закона за горите и се намаляват възможностите за информираност на обществото. Изградената от Агенцията „информационна платформа“ достъпна на интернет страницата не съдържа в пълнота нормативните изискванията за съдържание на информационна система, базирана на географска информационна система.
Съгласно ЗГ, средствата на фонд „Инвестиции в горите“ се разходват с решение на министъра на земеделието и храните за залесяване, закупуване на горски територии, проектиране и строителство на горски пътища и транспортна техническа инфраструктура, проектиране и изграждане на технико-укрепителни съоръжения, както и за изпълнение на проекти, съфинансирани от европейски програми. За периода 2021 г. – 2023 г. по решения и заповеди на министъра на земеделието и храните на 6-те ДП са определени средства за разходване от фонд „Инвестиции в горите“ общо в размер на 126 560 068 лв., от които 71 на сто са за проектиране и строителство на горски пътища и транспортна техническа инфраструктура, проектиране и изграждане на технико-укрепителни съоръжения, 25 на сто за залесяване и 4 на сто за закупуване на имоти.
За същият период отчетените средства от държавните предприятия, разходвани от ФИГ са общо в размер на 94 247 094 лв. Наблюдава се увеличение с 16 на сто през 2023 г. на разходваните средства от фонда спрямо 2021 г. Най-много средства са разходвани от ЮЦДП, а най-малко от СЗДП, което се дължи на различния размер на средства за фонда, формирани от съответното ДП.
За осъществяване на текущ контрол по изпълнението на решенията за разходване на средствата с указания от 14.06.2018 г. на министъра на земеделието и храните до държавните предприятия са въведени две отчетни форми за представяне на ежемесечен отчет за изразходваните средства от ФИГ за проектиране и строителство, както и за дейности по залесяване. С указания от 31.01.2023 г. са въведени нови отчетни форми, на които се променя периода на отчитане от ежемесечен в годишен отчет, което възпрепятства и затруднява осъществяването на текущ контрол от МЗХ .
За периода 2021 г. – 2023 г. на шестте ДП в МЗХ от министъра на земеделието и храните са одобрени годишните отчети за дейността. От годишните отчети за дейността на ЮЦДП за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. е видно, че от ФИГ на ЮЦДП са предоставени заемни средства на ЮИДП и ЮЗДП.
Министърът на земеделието и храните е орган на управление на ДП351, упражняващ правата на собственост на държавата в ДП и упражнява контрол върху дейността им. Отговорното административно звено дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“ (ТДДП) в МЗХ подпомага министъра на земеделието и храните при осъществяване на правомощията му в ДП. Дирекцията извършва анализ на годишния доклад за дейността на ДП и подготвя становища до министъра във връзка с одобрението му, съгласно вътрешните правила. Липсват приложени от отговорната дирекция ТДДП в МЗХ придружаващи анализи и становища към годишните доклади на СЦДП предоставени на министъра на земеделието и храните за одобрение, от които да е видно че средствата от ФИГ са предсотавени и се разходват законосъобразно. От министъра на земеделието и храните без забележки са одобрени годишните доклади за дейността на ЮЦДП с отчетените предоставени заемни средства на ЮЗДП и ЮИДП, обезпечени със запис на заповед.
Не е ясно обаче за какво точно са използвани тези заеми!
Това е само малка част от скандалните „пропуски“ в управлението на горите от страна на МЗХ и ИАГ която Сметната палата оповести, след изнесен одитен доклад за извършен одит „Опазване, възстановяване и устойчиво управление на горите” за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., който е публикуван тук: https://www.bulnao.government.bg/bg/documents/15104/05.2025.OD_GORI_-_i-net_-_3.pdf
Одитираните организации са Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите (ИАГ).
Вече 14 години след влизане в сила на Закона за горите, все още не е проведена национална инвентаризация, сочи справка на Асоциация на българските села (АБС).
България разполага с близо 4 милиона хектара гори, които заемат над 35% от територията й. От 2021 г. размерът на опожарените горски площи се увеличава, но за превенция не са поискани повече пари, нито пък се изпълняват предвидените противопожарни мерки. Националната стратегия за управлението на горския сектор е изтекла през 2020 г., няма и актуален национален план. Това създава риск за устойчивото развитие, което е основен фактор в борбата срещу изменението на климата. Липсата на ефективно планиране на областно ниво пък възпрепятства провеждането на регионалната политика за развитие на горското стопанство, пълноценното възмездно ползване, наред с дейностите по опазване на горите от пожари.
Липса на актуализирани стратегически документи
В Стратегията на ЕС за горите до 2030 г., приета през юли 2021 г., се посочва, че горите имат ключова роля в борбата срещу променящия се климат и загубата на биологичното разнообразие. Целта на стратегическия документ е да се помогне за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 на сто до 2030 г. Стратегията предвижда и конкретни мерки за повишаване на качеството и количеството на горите в ЕС, включително и чрез засаждане на 3 милиарда дървета до 2030 г., както и научноизследователска инициатива за иновации в сектора. За всички държави-членки се подчертава необходимостта от стратегическо планиране за горите чрез надежден мониторинг, прозрачно управление и обмен на информация в рамките на ЕС.
От МЗХ и ИАГ не са предприети своевременни действия за приемане на национална стратегия и на стратегически план за развитие на горския сектор и горските територии продължават да се управляват с национални стратегически документи, в които не са отразени промените на приоритетите и специфичните цели на ЕС. Още преди 4 г. е изтекло действието на предишната Националната стратегия за развитие на горския сектор в България за периода 2013 – 2020 г.
Липсата на национална стратегия и план за развитие се отразява и върху областното и териториално ниво на планиране. От 2011 г. до август 2024 г. са предприети действия за изработването само на 7 областни плана от 28 области на страната, което създава риск за ефективното управление на горските територии.
По отношение на третото ниво на планиране – горскостопански планове и програми, Сметната палата установява, че за всички териториални поделения на държавните предприятия (ДП) има утвърден горскостопански план, план за дейностите по опазване на горските територии от пожари и план за ловностопански дейности.
По данни на ИАГ за горските територии – собственост на физически, юридически лица и религиозни организации, са разработени и утвърдени близо 38 хил. броя горскостопански планове (ГСП) за управление и програми, които покриват само 30 на сто от площта на горите частна собственост (131,8 хил. ха). За горските територии – общинска собственост (441,3 ха), са разработени и утвърдени ГСП и програми за 155 от общо 265 броя, които покриват 87 на сто от площта.
Не е извършена национална инвентаризация
Според Закона за горите, приет през 2011 г., на инвентаризация подлежат всички горски територии независимо от тяхната собственост. Национална инвентаризация на горските територии се извършва с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на земеделието и храните. Дванадесет години след приемането на законовото изискване се установява, че са предприети действия за създаване на организация за изработване на методика за извършване на национална инвентаризация, но към август 2024 г. тя не е извършена и не са планирани средства за това.
Създаден е механизъм за сертифициране
За целите на устойчивото управление на горите в ЗГ е предвидена възможност за доброволна сертификация от независими недържавни сертифициращи органи. Сертификацията е по международни норми и показва, че стопанисването на горските територии се осъществява по отговорен начин, балансиращ екологичните, икономическите и социалните ползи. По данни на ИАГ за 2023 г., площта на сертифицираните горски територии, стопанисвани от държавните предприятия, е 2,3 млн. ха (81 на сто).
Не е въведена единна информационна система
Одиторите на Сметната палата са установили, че е нарушен един от основните принципи на горското планиране, определен в ЗГ – въвеждане на единна информационна система за горските територии и дейностите в тях, която да е база за взимане на управленски решения и предпоставка за информираност на гражданите и бизнеса като потребители на горските ресурси. Достъпната на интернет страницата на ИАГ информационна платформа не отговаря в пълнота на нормативните изисквания.
Неосигурен достатъчен финансов ресурс за опазване от пожари
По една от бюджетните програми, с която се финансират политиките за управление на горите – „Планиране, опазване от посегателства, пожари и лесозащита“, не се предвиждат и разходват средства за противопожарни мероприятия, а само за инвентаризация и изработване на областните планове, както и за ведомствени разходи за издръжка.
Същевременно заради климатичните изменения е отчетена тенденция за увеличаване на риска от пожари. По данни на ИАГ през 2021 г. при 349 броя пожари са изгорели над 3 хил. ха (0,08 на сто от горската площ), през 2022-а броят на пожарите е 516, изпепелени са над 8 хил. ха (0,21%). През 2023 г. при 448 броя пожари са изгорели над 6,3 хил. ха (0,15 на сто), а само до 31 юли 2024 г. са регистрирани 347 пожара, които са унищожили двойно повече площи – над 12,7 хил. ха (0,32% от горите).
От ИАГ отчитат, че предвидените противопожарни мерки не се изпълняват в пълен обем поради недостиг на финансови средства.
Още през 2020 г., след анализ на резултатите от проверки за изпълнение на противопожарни мерки и мероприятия, са дадени указания на директорите на ДП за включване във финансовите планове на необходимите финансови средства за изпълнение в пълен обем на предвидените противопожарни мероприятия. Но за периода 2021-2023 г. от ИАГ се отчита отново липсата на предвидени средства за противопожарни мероприятия във финансовите планове на някои от държавните горски и ловни стопанства, както и непредприети действия по изпълнението на мерките в срок.
В програмния бюджет на МЗХ за 2024 г. и в бюджетната прогноза за 2025 – 2026 г. планираните средства по тази програма не са увеличени и са толкова, колкото са залагани от 2021 г. насам – около 5 млн. лв. Това не гарантира осъществяване на достатъчно дейности по планиране, опазване от посегателства, пожари и лесозащита в горските територии, констатират одиторите.
Неизпълнена инвестиционна програма
За одитирания период общият размер на изразходвания финансов ресурс за управление на горите е в размер на 188 млн. лв., от който европейското финансиране е 43 на сто (81 млн. лева), а бюджетното финансиране – близо 107 млн. лв. По програмите на ЕС 2021-2027 г. все още няма усвоени средства, което води до неосъществени инвестиции и дейности в горските територии.
От ИАГ не са направени анализ и оценка на необходимите инвестиции, които да се предложат за включване в инвестиционната програма на МЗХ за горскостопански дейности.
За периода 2021-2023 г. за държавните предприятия са разходвани над 94 млн. лв. от фонд „Инвестиции в горите“. Средствата са за проектиране и строителство на горски пътища и транспортна техническа инфраструктура, технико-укрепителни съоръжения, залесяване и закупуване на имоти.
Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони 2023- 2027 г. предвижда финансиране за горите и горското стопанство от 240 млн. лв. за всички собственици и стопани на горски територии. От първоначално предвидените средства за горски интервенции и еко схеми, до края на месец август 2024 г. няма усвоени средства!
Пропуски в контрола при управлението на горите
Извършените проверки от компетентните органи за одитирания период са общо 1,7 млн., от които осъществените съвместно с МВР са близо 46 хил. Резултатите от съвместните проверки с органите за пожарна безопасност отчитат недостатъчно изпълнение на противопожарните мерки и мероприятия.
Недостатъчно ефективна е и административнонаказателна дейност заради ниската степен на издадени и влезли в сила наказателни постановления по съставените актове за административни нарушения, като това пречи за постигането на възпиращ ефект за нарушителите.
От МЗХ и ИАГ не е осигурена проследимост дали са изпълнени плановете за залесяване, тъй като в годишните доклади няма данни за планираните площи за залесяване. Предвидените лесозащитни мероприятия са под 50 на сто от регистрираните в информационната система здравословни проблеми в горите.
Сметната палата дава 9 препоръки към министъра на земеделието и храните и 13 препоръки към изпълнителния директор на ИАГ, които трябва да уведомят председателя на Сметната палата за изпълнението им до 30.06.2026 г.
Be the first to leave a review.
