Топ Преса по моста на историята и четите на Яворов и Гоце Делчев в село Голешово!
-
- март 3, 2025
Чудесата на България нямат край! Колкото повече опознаваш родината, толкова повече я обикваш с всичките й красоти и феноменални природни забележителности. Вероятно смятате, че сте видели всичко, заслужаващо внимание в родината и търсите нови изживявания в чужбина?! Трябва да ви кажем, че има много не толкова известни, но пък уникални местенца в България, които трябва да бъдат посетени. Едно от тях е село Голешово.
Село Голешово нашумя през 2009 година, когато станаха ясни победителите в конкурса „Моят край е най“. Китното селце, намиращо се в Югозападна България, има богата история и предлага спиращи дъха природни забележителности. Уникалната архитектура представлява интерес и за най-изтъкнатите родни археолози. Има данни, че на територията на селището е имало живот още през новокаменната епоха. Местното население разпространява интересни легенди за първите заселници. Според мнозина, селото е потънало в забвение, но пък е едно от многото села в област Благоевград, известно със своя силен патриотичен дух, което крие не една и две исторически забележителности.
Историческа забележителност например е запазената Хаджисимеонова плевня, в която през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с група четници води продължително сражение. Плевнята е превърната в музей, но днес стои занемарена. Има изградени 2 черкви – „Св. Димитър”, построена през 1833 г. и „Рождество Богородично”, построена през 1853 г.
Историческите събития, които имат най-пряко значение върху формирането на своеобразна селищна идентичност и са актуални в колективната памет на селото са от периода Освобождението и събитията, свързани с борбите за освобождение на този край след Берлинския конгрес от 1878 г. Селото участва в борбите за политическо освобождение и национално обединение.
В землището на Голешово се събират революционните чети на Стоян Карастоилов от с. Старчища, Кочо Лютата от с. Левуново и Стойко от село Цапарево, които са все дейни организатори и боеви водачи в Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879 г.).
През лятото на 1879 г. двамата братя от селото Димитър и Георги Фасулкови стават войводи на местната чета. На 30 септември 1879 г. заедно с четата на Коста Кукуто те се сражават в района на местността Беловските пехци. Ударите на османската антибългарска политика се стоварват върху уважаваните селски първенци. В Сяр и Демир Хисар през 1880 г. са затворени Стою Хаджиилиев, Хаджи Симон, Анастас Чаков, Димитър Тумбалов и др.
В селото е изграден комитет на ВМОРО (1897 г.) и от тук излиза учителят Стою Хаджиев, възпитаник на екзархийското педагогическо училище в град Сяр и околийски войвода в Демирхисарско.
Голешово влиза трайно в българския революционен със сражение на Гергьовден 1903 г., което води обградения поет Пейо Яворов от плевнята на Хаджисимонов заедно с банскалиите Йонко Вапцаров, Лазар Колчагов, Радон Тодев, Александър Китанов от джумайското село Лешко и др.
Още по-интересни и ценни за българската история обаче, са няколко старинни каменни моста на селската рекичка в селото.
Именно Мраморският, един от осемте моста, построени в село Голешево, е мост легенда. Изграден през 1848 г. от местни майстори, камъните за него са дялани и возени с мулета и магарета от три километра разстояние. Измъквайки се невредима от обкръжението в Хаджисимеоновата плевня, именно по този мост е минала през 1903 г. четата на Пейо Яворов на път за село Бельово.
Сред четниците на Гоце Делчев пък е записано името на Иван Атанасов от с. Голешово, а Иван Захов, Г. Папарков и Иван Татарев са предани куриери в ръководения от Яне Сандански Серски революционен окръг. В името на бленувания освободителен идеал и за общ политически живот с българската държава през 1912 – 1913 г. воюват Ангел Гюров, Атанас Мечкаров, Костадин Плачков, Георги Козарев, Стою Вълчев, Ангелуш Хаджиев, Костадин Царев, Атанас Бунгалов, Атанас Соколов и др. В селото е изграден комитет на ВМОРО (1897 г.) и от тук излиза учителят Стою Хаджиев, възпитаник на екзархийското педагогическо училище в град Сяр и околийски войвода в Демирхисарско.
Голешово влиза трайно в българския революционен със сражение на Гергьовден 1903 г., което води обградения поет Пейо Яворов от плевнята на Хаджисимонов заедно с банскалиите Йонко Вапцаров, Лазар Колчагов, Радон Тодев, Александър Китанов от джумайското село Лешко и др. Сред четниците на Гоце Делчев е записано името на Иван Атанасов от с. Голешово, а Иван Захов, Г. Папарков и Иван Татарев са предани куриери в ръководения от Яне Сандански Серски революционен окръг. В името на бленувания освободителен идеал и за общ политически живот с българската държава през 1912 – 1913 г. воюват Ангел Гюров, Атанас Мечкаров, Костадин Плачков, Георги Козарев, Стою Вълчев, Ангелуш Хаджиев, Костадин Царев, Атанас Бунгалов, Атанас Соколов и др. До 1934 г. възстановената ВМРО в селото установява безпартиен режим под девиза „Всичко за Македония“.
През 1925 г. бившите войници от селото с успех преминат границата. Важен исторически фрагмент, заемащ важно място в самооценките на жителите на селото и изграждащ еталон на висока нравственост е фактът, че след 9 септември 1944 г. в Голешово не се стига до убийствата на политически противници и невинни хора без съд и присъда.
Общо 49 души участват във военния разгром на хитлеристка Германия, 17 от тях са наградени с ордени и медали за боеви заслуги. Възприемчивите към новото голешовалии създават потребителна кооперация с показателното име Солидарност – 1945 г. С държавна помощ и вдъхновен доброволен труд за 3 години е построено новото училище 1946 – 1949 г. През 1952 г. селото е електрифицирано, а шест години по-късно в планинския район е положено началото на ТКЗС. Независимо от първоначалните колективни успехи, радостната детска глъчка в училището е осъдена да съхне.
Липсващата далновидна държавническа политика към съдбата на високопланинските населени места, вековно натрупваните негативи в общуването между човека и природата, както и естествено променящата се ценностна система на младите поколения, водят до постепенно обезлюдяване на село Голешово.
Goleshovo 20180907 Vystanovka
Но двухилядолетната християнска цивилизация, която осветява богатия поселищен живот, многобройните земляци и техните потомци, разпръснати по цяла България, Европа и света, са сигурно доказателство, че името и споменът за село Голешово, ще бъдат живи и през следващия век.
През 1903 г. Яворов пише за Голешово в книгата си „Хайдушки копнения“, следното:
„Ние осъмнахме край Голешово, дето вече не можехме да влезем, и слънцето изгряваше, когато повихме нагоре край реката, към гористата височина. Не подир много аз се любувах оттам на угледните 250 български къщици, разстлани като върху длан. А околоселският венец от голи и обрасли висоти, прекъснат на северозапад, позволяваше да се видят букет Пирински върхове, сякаш нарисувани върху кристала на утринното небе.“
В планината има малка пещера – Капе, в която през 1903 г. са отсядали четниците на Гоце Делчев.
Голешово е родното място на Стойо Хаджиев – участник в Македоно-Одринското освободително движение срещу турците поробители, съратник на Яне Сандански. В центъра на селото е издигнат паметник в негова чест.
Северозападно от Голешово в местността „Врися“ има останки от селище от новокаменната епоха, съществувало и през античността, Средновековието и османския период. В местността „Краище“, югоизточно от Голешово, е открито селище от късния период на Бронзовата епоха. Близо до него, в местността „Езерища“, е открит античен некропол с гробове от каменни плочи.
Северозападно от селото в местностите „Солището“ и „Перинарски лъки“ е открито поселение от късния период на Желязната епоха. Следи от антично селище и некропол от периода III – IV в. са намерени в местността „Мъшиник“, южно от селото. Останки от антични селища има в местностите „Тучидол“, „Бъза“ и „Черешар“.
Останки от късната античност има в местността „Пазлак“ – некропол, и в „Градището“ – крепост. Югозападно от Голешово, в местността “Селище“, са открити останки от средновековно селище, съществувало и през османския период. На Голешовска река в селото са запазени четири каменни моста от края на XVIII и нач. на XIX в.
Be the first to leave a review.
