Пазителят на Термопилите в Прасинадас!Историята на Михалис – човекът, който не се отказва
-
- май 20, 2025
В сърцето на планинската префектура Драма, там където природата е величествена и сурова, а хората – малко, Михалис стои като истински пазител на своя дом. От години той и неговото семейство са се посветили на селото Прасинадас, избирайки да останат и да пазят традициите, макар населението да брои едва 17 души. Михалис не само охранява известните Термопили, но и поддържа отворено традиционното кафене AKRITAI – радост и надежда за местните и гостите.
Животът им минава в труд и отдаденост – семейството се занимава с дърводобив, а детето на Михалис всеки ден изминава 40 км с такси до училище „Паранещи“. Пред кафенето има табела: „Ако сме затворени, обадете ни се и ще дойдем веднага.“ Това е повече от послание – това е символ на безграничната отговорност към хората и мястото.
Михалис олицетворява силата на човешкия дух, любовта към земята си и непримиримата връзка с родното. За него думата „дом“ има специален смисъл – тя е мисия, битка и устой. Решихме да се срещнем с този необикновен човек, за да ни разкаже за живота си, за щастието и трудностите по планинските пътеки на Прасинадас.
Интервю с Михалис – Пазителят на село Прасинадас
– Г-н Михалис, как решихте да останете и живеете със семейството си в Прасинадас, въпреки всички трудности?
– Истината е, че любовта към бащината земя е по-силна от всичко. Не можех да си представя живота си другаде. Тук съм роден, тук ме дърпа сърцето. Исках и моето дете да расте тук, сред планината, с чистия въздух и истинските традиции.
– Какво ви дава работата в планината и поддържането на кафенето?
– Работата в гората ме свързва с природата – дърветата, мирисът на дърво, трудът със собствените ръце. А кафенето е нашата врата към останалите – тук всички сме си близки. Дори когато няма много хора, знаем, че някой ще дойде, ще си поговорим, ще изпием кафе… Понякога е трудно, но тези моменти ни крепят.
– Детето ви изминава доста път до училище. Как се справяте с това?
– Не е лесно, признавам. Всеки ден пътува по 40 км до Паранещи и обратно. Но образованието е важно. Подкрепяме го, както можем. Трудно е и за него, но така се калява и учи на стойност.
– Има ли моменти, когато сте искали да се откажете?
– Имал съм, разбира се… Особено зимата, когато снегът затрупа всичко и достъпът става труден. Но винаги си напомням защо сме тук. Това място има нужда от нас. А и ние имаме нужда от него.
– Какво бихте казали на младите хора, които напускат селата и тръгват към градовете?
– Разбирам ги, всеки търси перспектива. Но бих им казал – опитайте първо да разберете колко е ценен домът ви. И ако можете, пазете го. Малките места имат голямо сърце.
– Какво е вашето послание към останалите хора, които четат тази история?
– Да пазим корените си и да не се отказваме лесно от тях. Там, където има любов и труд, и животът има смисъл.
„Топ Преса“ – Истории, които вдъхновяват!
Be the first to leave a review.
