Ново Делчево: Единственият католически фар в Пиринския край- История, общност и вяра
-
- май 9, 2025
Единствената католическа черква в Югозападна България, се намира в Гоцеделчевското село Ново Делчево. Католическата общност се установява в селото след Първата световна война. Състои се от бежанци от няколко села край град Кукуш, които остават под гръцка власт до 1990-та година.
Регистрирани в страната ни са над 100 религии, от които само 4 са масово изповядваните. Най-многобройни в България са източноправославните християни, следвани от мюсюлманите, които са около 10% от населението. Още по-малобройни са протестантите и католиците. В миналото в страната са се изповядвали и други религии, сред които например юдаизъм, но след 1946 година 0% от населението се самоопределя като юдеи.
Най-многобройни у нас са източноправославните християни и мюсюлманите, както вероятно очаквате, а най-малко са католиците. Знаете ли обаче, точно колко са католиците в България и по-специално в Пиринския край?
В контекста на Югозападна България, католическата общност в Ново Делчево е уникален феномен:
В сърцето на Пиринския край, в община Сандански, се намира село Ново Делчево – място, което пази уникална история и е дом на единствената католическа църква в целия регион – величествената „Успение Богородично“. Тази общност е не просто религиозна група, а жив свидетел на човешката устойчивост, вяра и способността да се съхрани идентичност въпреки превратностите на историята.
Историята на католиците в Ново Делчево е дълбоко вкоренена в съдбата на бежанците източнокатолици (униати) от района на Кукуш (днес Килкис в Гърция). След Първата световна война, прогонени от родните си огнища, тези хора намират нов дом в плодородната Санданска долина. Със себе си те носят не само спомените за изгубеното, но и непоклатимата си вяра.
Първите стъпки на общността са скромни – богослуженията се провеждат в една от стаите на местното училище, където вярата е крепяла душите на новозаселилите се хора. През 1928 г. пристига първият униатски свещеник – отец Никола, което е важен момент за консолидирането на общността.
Решимостта на тези хора да имат свой храм е възнаградена през 1929 г., когато започва строежът на църквата „Успение Богородично“. Завършена през 1931 г., църквата бързо се превръща в център на техния духовен и социален живот. Нейното съществуване е символ на тяхната упоритост и триумф на духа над трудностите.
Неразделна част от историята на католическата общност в Ново Делчево е присъствието на манастира на сестрите евхаристинки. От самото основаване на църквата, тези посветени жени се грижат за храма и живота в енорията. Тяхната неуморна служба, отдаденост и духовна подкрепа са безценни за съхраняването на вярата и традициите в общността.
Интересен факт, който говори за духа на толерантност и съжителство в миналото, е, че до 1990 г. църквата „Успение Богородично“ е била място за богослужение както за католици, така и за православни жители на Ново Делчево. Това е свидетелство за силните връзки и взаимното уважение между различните религиозни общности в селото.
Художествената стойност на храма се допълва от иконостасните икони, които са дело на известния преподавател от Художествената академия в София – Здравко Каменаров. Неговите творби придават особена красота и духовност на богослужебното пространство.
Днес, енорийски свещеник на църквата „Успение Богородично“ е отец Петко Вълов, който от 2002 г. насам продължава да води духовния живот на енориашите. Богослуженията се извършват всяка неделя и на църковни празници от 9:00 ч., събирайки вярващи за молитва и общение. Храмовият празник на 15 август (Успение Богородично) е важен момент за общността, когато се стичат хора от близо и далеч, за да почетат Божията Майка и да се срещнат със свои събратя по вяра.
В контекста на Югозападна България, католическата общност в Ново Делчево е уникален феномен.
„Успение Богородично“ е единствената католическа църква в Пиринския край и служи като важен духовен център за малобройната, но силна католическа общност в региона. Тя е символ на тяхната идентичност, тяхната история и тяхната вяра, предавана през поколенията. Посещението на църквата и срещата с местната общност е възможност да се докоснете до една необикновена история, да усетите духа на устойчивост и да станете свидетели на съхраняването на една различна религиозна традиция в този край на България.
В заключение, село Ново Делчево и неговата църква „Успение Богородично“ са много повече от географско място и религиозна сграда. Те са жива история, символ на вяра и единствен по рода си католически оазис в Пиринския край и Югозападна България.
Те представляват важна част от културното и религиозно многообразие на страната ни и заслужават внимание и уважение, защото,
Макар накъсана и непоследователна, католическата следа в българската история е колкото стара, толкова и ярка. Тя започва още от времето на княз Борис и покръстването на българите, минава през епохата на цар Калоян, отбелязва своя връх с дипломатическите мисии на архиепископ Петър Парчевич. Активирането на дейността на Католическата църква по българските земи е свързано и с архиепископ Амброзий и обиколките му след 1565 година. През 1601 година босненският францисканец Петър Солинат става първи софийски епископ със седалище в Чипровци. Двадесет години по-късно пак там отваря врати първото католическо средно училище, а след още 20 години е проведен църковен събор на българските католици, които взимат решението църквите на дубровнишките търговци в страната също са подчинени на Българската кустодия.
В онези години религията се употребявала и за политика и влияние върху масите, поради което не е учудващо, че при преброяване на населението хората са били задължени да посочат не само дали са християни, но и дали са протестанти, източноправославни, католици и т.н. Развитието на католицизма в България продължава до Чипровското въстание.
Жестокото потушение на това въстание прогонва местните католици от чипровско, нанасяйки тежък удар върху католическата църква по българските земи. Следват епохи на възход и падение, гонене и репресии, създаване на нови католически енории в градовете и новообразуваните католически села, издават се католически органи като вестник „Истина“, първият брой от който е издаден на български език на 8 май 1924 година, и така до Чирпанското земетресение, което е следващият тежък удар върху католиците в България и особено върху тези в област Пловдив.
Втората световна война и бомбите, пуснати над София, също са тежък удар за католиците. Те разрушават църквата „Свети Йосиф“ и сградите на католическите колежи в столицата. Новата власт отчуждава имоти на католици и стартира съдебни процеси срещу католически свещеници в България. Всичко това естествено води до намаляване на броя на католиците у нас. Но всъщност колко са католиците в България към настоящия момент, съхранили своята вяра, въпреки трудностите, малка част от които описахме тук, тъй като са множество и не е по силата на една статия да обхване целия път от възход и падение на една религия.
В годините след Освобождението и особено между 1910-та и 2001-ва се наблюдава плавно нарастване на броя на католиците у нас от 32 150 през 1910 г. на 43 811 през 2001 година. Данните от преброяването на населението през 2011 година сочат, че малко под 1% от живеещите в България са се самоопределили като католици. Според данните от последното преброяване на населението процентът също е под един.
Be the first to leave a review.
