Поуките от трагедиите остават нечути: Новата драма на родния път Балдево – Огняново доказа това!
-
- март 20, 2025
Младостта мисли, че е безсмъртна. Асфалтът знае, че не е.
Само три дни. Толкова време измина от черния четвъртък, когато три млади живота угаснаха на пътя за Ново Лески. Сълзите още не са изсъхнали, цветята на импровизирания мемориал още не са увехнали, а вчера, сякаш в жесток танц на съдбата, нова драма се разигра на неврокопските пътища.
16:10 часа. Слънчев мартенски следобед. Пътят между Балдево и Огняново – познат маршрут, който местните знаят като дланта си. Мощно БМВ, зад волана – 25-годишен младеж от Сатовча. До него – непълнолетно момиче от Огняново. Познатата формула на потенциалната трагедия: младост, скорост, безразсъдство.
Резултатът? Поредният смачкан автомобил встрани от пътя. Поредните линейки с включени сирени. Поредните родители, получили онова обаждане, от което всеки настръхва: „Детето ви е претърпяло катастрофа…“
Момичето е в болница с тежки травми – контузия на главата, счупени ребра, опасност за живота. Водачът – с по-леки наранявания, но дали осъзнава, че е на косъм от това да съсипе не само своя живот, но и живота на невръстната си спътница?
Да, пробите за алкохол и наркотици са отрицателни. Но това прави ли случилото се по-малко престъпно? Трезвото безразсъдство не е ли още по-страшно от пияното?
„Несъобразена скорост“ – така гласи официалният полицейски доклад. Колко пъти сме чували тези думи? Колко още некролози трябва да носят този подпис?
Преди три дни погребахме трима младежи. Вчера за малко да добавим още две имена към черната статистика. А утре? Какво ще се случи утре?
Джигитът на пътя отдавна не е просто досаден стереотип – той е убиец. Убиец, въоръжен с кон сили под капака и погрешното убеждение, че законите на физиката не важат за него. Убиец, който не се спира нито от кръстове край пътя, нито от сълзите на близките.
Нужни са драконовски мерки. Защото когато разумът мълчи, законът трябва да крещи. Когато младостта си въобразява, че е безсмъртна, системата трябва да ѝ напомни, че не е.
Конфискация на автомобили. Реални затворни присъди. Доживотно отнемане на книжки. Звучи крайно? А погребението на 20-годишно момче не е ли крайност? А майка, която ще прекара следващите месеци до болничното легло на детето си – това нормално ли е?
Пътят не прощава. Не прави компромиси. Не дава втори шанс. И докато не разберем това, докато всеки млад шофьор не осъзнае, че воланът не е играчка, а оръжие, ще продължаваме да броим кръстовете край асфалта.
А те стават все повече. Все по-млади. Все по-безсмислени.
И все по-непростими.
Be the first to leave a review.
