Между глината и сърцето: Айлин Ахмед и нейните живи съдове
Айлин Ахмед е керамик с дългогодишен опит, известна със своите оригинални авторски съдове и артистични фигури, изработени от глина и порцелан. Родена и израснала с любов към занаятите, Айлин превръща всеки ден в творческа авантюра, като умело съчетава традиционни техники и собствено въображение. Работата ѝ се отличава с финес, внимание към детайла и неподправена емоционалност. Тя създава функционални и красиви произведения за ежедневието, които говорят за топлина, уют и човечност.
– Айлин, представи се накратко за читателите на Toп Преса.
Как започна твоят път към керамиката?
– Здравейте! Аз съм Айлин Ахмед и вече повече от две десетилетия животът ми преминава между глината и порцелана. Спомням си още като дете колко много обичах да копая с ръце пръстта в двора на баба ми… Може би още тогава усещах някаква магия в земята. С времето тази игра стана съдба – завърших художествено училище, после и специализации, но истинската ми школа беше работата в ателието, онази тишина, когато само ръцете ти говорят с материала.
– Какво те вдъхновява най-силно в твоята работа?
– Животът – в цялата му прозаичност и красота. Обикновените неща – слънцето върху масата, парата на чайника, песента на детето от улицата. Случвало ми се е едно докосване, или нечий разказ, да ме накара да измисля нова форма, нов съд. Обичам да усещам глината, тя е нещо много земно, много истинско – и всяка фигура, всеки съд, после тръгва в живота и носи частица светлина.
– С какви материали работиш и защо харесваш точно тях?
– Глина и порцелан. Глината е като стар приятел – позволява ти да грешиш, да мислиш, да рисуваш… С нея правя по-скулптурни неща, по-големи форми или просто следвам ръката си. Порцеланът – той е „друг свят“ – иска дисциплина, чистота на идеята. От порцелан изработвам съдове за ежедневието – чаши, чинии, купички. Надявам се, че хората усещат любовта и старанието ми всеки път, когато се докоснат до тях.
– Твоите произведения носят много топлина и уют. Какво искаш да почувства човекът, когато използва твоя чаша, или гледа твоя фигура?
– Искам да се усмихне… или поне да усети, че е сред нещо истинско, направено с любов. Вярвам, че ръчно изработеното носи енергия. За мен работата ми не е просто труд – това е разговор с всеки, който вземе нещо мое. Да му е приятно, да му е уютно – значи съм успяла.
– Имаш ли любимо творение или някакъв незабравим момент от ателието?
– Може би най-милите ми са онези чаши, които не сполучиха както исках, но които моите приятели обикнаха най-много! А онова, което никога няма да забравя, е когато видя човек, който не си тръгва от изложба, докато не докосне с ръка съда. Това значи, че сме се срещнали – пък било то и без думи.
– Какво би казала на младите хора, които искат да се занимават с изкуство, с керамика?
– Да не се страхуват да почнат – дори и ако нямат нищо. Истинската работа идва с любов, с търпение и – да, с много грешки. Глината прощава и учи. И не забравяйте – най-красивите неща стават, когато сте влюбени в това, което правите!
– За финал: къде могат да видят хората твоята работа и как могат да се свържат с теб?
– В интернет – имам страници и албуми, често участвам в изложби и базари. Всеки, който иска да погледне, да купи, или просто да си поговорим за керамика, ще ме намери. Обичам когато непознати се превръщат в приятели покрай едно парченце глина.
Айлин Ахмед – жена, която носи огъня на занаята в ръцете си. Съдовете й са още едно потвърждение, че хубавото е в малките, ръчно направени неща, които карат деня да започне с усмивка.
Be the first to leave a review.