Последният златар в Родопите
-
- май 18, 2025
В малкото родопско селце Широка лъка улиците още ухаят на дърва, а поезията на планината шепне във всяка стъпка. В самия център, сред старинни къщи със слънчеви капаци, едно малко ателие стои непокътнато от времето. Това е работилницата на бай Христо – последният златар в селото.Когато прекрачиш прага, посреща те тишината, разрязвана само от тихия звън на метал. Бай Христо – скромен човек с ръце като корени от дърво – работи в полусенките, приведен над своето „златно“ бюро.
Традиция по наследство
Златарският занаят е в рода на бай Христо повече от сто години. Дядо му и прадядо му са изработвали обредни предмети за селото – венчални халки, сребърни пафти, кръстове за местната църква.
„Татко ми казваше, че златото не търпи лъжа. Трябва сърце и истина да му даваш,“ казва бай Христо и приглажда бялата си коса.
Денят на майстора
Денят му започва преди изгрева. Първо отива до реката – „за да станат ръцете чисти за работа“. После приготвя инструментите: чукчета, пили, стария духан за разпалване на огъня. Винаги започва с най-спешните поръчки – някоя халка за младоженци или пафта за празник.
„Най-голямата ми радост е, когато видя очите на клиента да блеснат, щом си вземе поръчката,“ разказва той с топла усмивка.
Изкуство и магия в детайла
Всяко изделие преминава по няколко пъти през ръцете на бай Христо – първо оформление, после украса. Родопските мотиви – слънце, пауново перо, кръст – сякаш оживяват под малкия му чук. Работи с ръчни техники, непознати за повечето млади днес.
„Всичко тук е ръчна работа. Може и машинно, ама то не е толкова живо и истинско,“ споделя майсторът.
Бъдещето на занаята
Младите все по-рядко проявяват интерес. Бай Христо мечтае да предаде занаята на внука си, но момчето учи и работи в града. „Боли ме да гледам, как златото остана без хора,“ признава той. Въпреки това не губи надежда – вярва, че занаятът ще оцелее, стига да има поне един пазител.
Послание към младите
„Светът се мени, но човек без корен е нищо. Моите корени са тук – в Родопите, в огъня и златото. Никога не забравяйте откъде тръгвате,“ казва бай Христо и отново се връща към работата си, уверен че духът на Родопите ще живее още дълго в ръцете му.
Be the first to leave a review.
