Елка Божикова: Младите хора са с огромен потенциал, но ние, възрастните имаме проблем
-
- май 14, 2025
Всеки ден 700 ученици от 5-ти до 12-ти клас и 50 учители прекрачват прага на това училище. Без преувеличение и с гордост – може би най-модерното като сграда и база в цяла България. В петък, на 16 май, ПМГ „Яне Сандански“ в град Гоце Делчев отбелязва своите 105 години, една достолепна възраст на нашата гимназия, както с обич я наричат поколения неврокопчани. Празничен е поводът за това интервю с директора на училището Елка Божикова.
Колко години Ви свързват с ПМГ „Яне Сандански“, госпожо Божикова?
Общо като учител и директор – 33 години. А преди това – ученическите ми години, които са нещо незабравимо. Завърших гимназията в далечната 1981-ва и имам най-добрите приятелства и спомени от учителите ми точно от това училище. Дори все още сънувам някои от тях. И сънят ми е свързан с положителни емоции и това, което съм изпитвала по време на часове по физика, химия, география, с незбравими учители като покойната Юлия Тотина, с уважаваната от мен госпожа Гудева и т.н. – много, много незабравими имена.
Това са учителите от ученическите Ви спомени, а кои са учителите и ръководителите, които са Ваш пример?
Има емблематични имена, които се свързват с нашата гимназия и аз доста често отварям архивите на училището и чета материали, които са оставили незабравими имена като Иван Бухлев, моята директорка Йорданка Пандева. Това са личности, оставили много светла диря в историята на училището, които направиха така че гимназията да я има и днес. Аз оценявам, че стъпих на една много сериозна, твърда почва, за да доизградя гимназията в този й вид. Иван Бухлев и Йорданка Пандева са личности, които са изиграли голяма роля в моето развитие като директор.
Кой беше най-трудния Ви момент като директор на най-старото училище в Гоце Делчев?
Те са много. Обаче сега си мисля, че един от най-трудните беше в началото. Може би съм една от малкото директори, която се подготвях за конкурса шест месеца преди това в София. Мислех, че знам всичко по отношение на организация и управление на образованието. Да – знаех много, но на хартия. И когато дойдох първите дни в гимназията, застанах и си казах: „Добре – знам толкова много неща, но сега накъде. От къде да започна?“. Това беше един от най-трудните моменти, защото човек трябва като лидер да очертава пътя, по който трябва да се развива едно училище. А за това ти трябва много добър екип. Трябваше да убедя и себе си, и хората около мен, че пътя, който чертая, е успешния. Имала съм и други тежки моменти, свързани с това, да променим гимназията. През 2016 г. бях на една специализация в САЩ и се върнах заредена с много идеи, които смятах, че ще доведат до качествена промяна в нашето училище. Тогава създадох първата професионална училищна общност от десет учители, с които трябваше да поставим началото на нов начин на преподаване и работа. Е, тогава беше ужасно трудно. Трудно затова, че самите те трябваше да променят подхода си, методиката си, трудно в това да ги убедя, че има смисъл в това, което правим. И след две години имахме много последователи. Това беше един от големите ми успехи, защото трудно се променят хората. А учителите трябва да се променят. Днес живеем във време, в което всичко, или почти всичко в училище зависи от учителя. Той трябва да направи така в класната стая, че ученикът, който е на „ти“ с технологиите трябва да забрави за тях и да бъде мотивиран отвътре от новия тип учител. Тук си спомням думите на Петко Славейков, който казва, че учителите държат в ръцете си бъдещето. А пък аз мога да продължа и да кажа, че бъдещето е в класните стаи. И в тези класни стаи, този който моделира младия човек е учителят. Това беше едно от най-големите предизвикателства, да тръгна към промяна на учителите, да работят по нов начин, който да бъде адекватен на променящата се среда.
Казвате класните стаи и се питам защо има огромна разлика в това, как се държат младите хора в училище, в семейството и в обществото. Споделяте ли мнението, че днес младите хора нямат ценности?
Не, не го споделям. И ще Ви кажа защо. Аз смятам, че младите хора са с огромен потенциал, страхотни момичета и момчета, с много креативни идеи, но ние, възрастните имаме проблем. И проблемът е в това, че семейството е онази важна единица, която ни трябва за да обединяваме усилията си. Ще постигнем невероятни резултати само ако вървим рамо до рамо и семейството подкрепя всичко, което се случва в училището. Ценностната система на младите хора се формира в семейството, в училището и се доизгражда в обществото. Средата извън училище променя ученика тотално. Ако е заобиколен от хора с ценностна система в училище, навън и вкъщи, той ще бъде човек със стабилни ценностни опори. Когато това нещо липсва в едно от трите звена, ние много трудно можем да формираме такива ценности, каквито искаме. Аз съм убедена, че ако нещата се развиват така както ги виждам в училище, мисля че младите хора ще бъдат не просто успешни, а добри хора. Ние не искаме да създаваме технократи, искаме да създаваме човеци, а това става с изграждане на ценностна система. Ние правим всичко възможно това да се случва – нашите ученици да бъдат добри хора, добри родители, възпитани и амбициозни и същевременно отговорни, да имат усет към красивото, което ги заобикаля. И идва един момент, когато срещам реализирали се вече млади хора, които си спомнят, че голяма част от всичко, което са днес, са го научили при нас, в гимназията. Така, че заедно с ученето, апелирам във всяко едно училище да върви и възпитанието, но не като назидателен тон или лекция, а като ежедневни примери за това, какво означава да бъдеш добре възпитан. Аз и моите заместници посрещаме всеки един ученик сутрин с поздрав „Добро утро“, на учителски съвет или в час, директорът не използва телефона си и ред други малки примери, които никак не са маловажни.
Казахте усет към красивото. Имаме едно от най-красите училища в страната. Средата в гимназията е наистина красива, но какво да очакват в празничния ден на 105-та годишнина, гостите и жителите на Гоце Делчев?
Тази 105 годишнина я свързваме със 100 годишния юбилей на гимназията, който не успяхме да отбележим подобаващо заради пандемията. Започваме на 16 май с откриването на един съвременен СТЕМ център, който ще даде възможност на учениците, заедно с ученето да придобият и практически умения. Всички ние искаме младите хора, когато излязат навън да нямат просто само академични знания, а и да знаят как да ги прилагат в реалния живот. Освен това ще дадем възможност на нашата общественост да се потопи в един запомнящ се, невероятен концерт, който ще има и емоционална част, която ще върне нашите съграждани в годините на ученическия им живот по един различен и нестандартен начин. И смятам, че хората ще излязат от концерта с много емоции и спомени. Ще имаме възможност да се докоснем до изкуството на наши приятели – ученически Биг бенд от Велико Търново. Всички, които няма да са в залата, ще могат да проследят пряко концерта по нашия YOU TUBE канал. И разбира се на тържеството в Дома на културата ще обявим имената на учениците, които са отличени със специални награди. А именно. За постижения в областта на математиката през целия гимназиален етап на обучение на името на легендарната учителка Спаса Фурнаджиева. За постижения в областта на информатиката и информационните технологии на името на ген. Андрей Боцев. Награда на Института “Николай Добрев” в областта на обществените и хуманитарните науки. За високи постижения в областта на природните науки на международни и национални олимпиади на името на акад. Екатерина Титянова. За постижения в областта на хуманитарните науки на името на първия директор на гимназията Илия Балтов.
И нещо, което ще съобщим на концерта е голяма изненада – за голямото признание на гимназията, но нека остане в тайна до самия ден – 16 май!
Be the first to leave a review.
