Монументално наследство: Паметникът на Дядото — пазител на Благоевград
-
- май 8, 2025
Място на почит и протест: Защо монументът на Димитър Благоев продължава да буди страсти?
В сърцето на Благоевград, на площад „Георги Измирлиев“, неподвижно стои един от най-разпознаваемите монументи в града — паметникът на Димитър Благоев, наричан от поколения благоевградчани с обич „Дядото“. Разположен между сградата на Общината и театъра „Н. Вапцаров“, той е дело на скулптора Борис Гондов и е открит тържествено през 1971 година, символ на една вече бурно спорена, но неотменна част от нашата история.
Кой е Дядото?
Димитър Благоев Николов е роден през 1856 г. в с. Загоричани. Философ и политик, той е човекът, поставил началото на организираното социалистическо движение в България и на Балканите като цяло. Основател е на първата социалдемократическа партия на полуострова — Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), чийто дух и мисия дълго след смъртта му са носели идеалите за социална справедливост и равенство. Известен като „Дядото“, той остава символ на последователност и вярност към кауза, независимо дали я възприемаме днес с възторг или скептицизъм.
Паметникът — между уважението и оскверняването
Като всяка улична икона на миналото и този монумент неведнъж е изпитвал на гърба си ветровете на времето и обществените нагласи. Обект на поклонение от едни, за други той е реликва от отминал строй, нежелан и дори дразнещ. С времето многократно става жертва на вандалски прояви и политически протести. За някои той е „стожер на комунизма“ – за други човешки и исторически символ на Благоевград.
Преди време тоталната липса на уважение към поколенията бе демонстрирана от местния „демократ“ Калоян Ханджийски, който се изгаври с паметника, боядисвайки го демонстративно в червено — акт, който възмути много жители на града, но и разпали пореден дебат за това, какво трябва да бъде мястото на монументите и историческата памет днес.
Към тази моментна епизодика можем само да добавим: паметникът на Дядото вероятно ще надживее всеки временно нашумял „антииконик“, всяка мода на идеологическо унищожение и дори цяла поредица шумни „реформатори“, защото подобни символи чертаят, добре или зле, генеалогията на нашите земи.
Дядото — страж на духа на града
Въпреки всичко, от онзи далечен 1971 г. до днес, Димитър Благоев продължава да бди над центъра на Благоевград. Тих, каменен, но много по-жив от някои днешни „реформатори“, той стои като малък духовен фар за онези, които предпочитат да мислят със собствените си глави, а не да следват поредната конюнктура.
Паметникът на Дядото не е само свидетел на историята, а и символ на вечния спор между минало, настояще и бъдеще. И така трябва да бъде! Истинската история не може да се боядиса нито в червено, нито в черно; тя трябва да се уважава, когато е истинска. И като оставим идеологическата мъгла настрани – Дядото си остава пазител на града и ще бъде тук дълго след всяка временна злоба на деня.
Be the first to leave a review.
