Голямата лъжа за ски зона Банско

Да развиваме ли зимните си курорти или да ги „зам­разим“ в сегашното им със­тояние? Да се стараем ли да привличаме повече чуж­дестранни туристи или тези приходи не са важни за стра­ната?

Да стимулираме ли инвес­тициите или да им създава­ме всевъзможни спънки? На фона на сякаш безкрайната икономическа криза подоб­ни въпроси звучат почти риторично и отговорите из­глеждат явни. Но… в Бълга­рия, както знаем, икономи­ческата логика и здравият разум не винаги тържеству­ват.

Покрай отчаяните опити на т. нар. зелени да спрат по-нататъшното развитие на ски центъра Банско и да блокират очевидно нужния строеж на втора кабинкова линия, в очи се набива една умело манипулирана леген­да. „Безкористните природозащитници“ умело игнори­рат факта, че в Банско ски зоната се планира изцяло с австрийско ноу-хау и се оп­итват да убедят по-наивните хора, че между Пирин и Ал­пите нямало абсолютно нищо общо.

Тезата им е, че на Алпите можело да се стро­ят лифтове и писти, защото планината е много по-ви­сока и там нямало расти­телност, а само голи скали. Съответно никой не е сякъл дървета.

Докато Пирин е по-ниска планина, има по-богата рас­тителност, затова не може и не трябва да се строят ски съоръжения, за да не се уни­щожават горите.

Подобна трактовка би мо­гла да заблуди само човек, който или никога не е ходил по европейските зимни ку­рорти, или няма интернет.

Да, факт е, че в някои по-високопланински курор­ти в Алпите, където има глетчери (като например Зьолден), ски зоната е изнесена много високо, изцяло отвъд гористия пояс, но във всич­ки останали ски центрове – и в Австрия, и в Швейцария, и в Италия, и във Франция, и в Германия – мно­го често пистите минават през гъ­сти иглолистни гори и свършват в самото градче или селце.

Същото е и в словашките Високи Татри (най-западната част от Карпати­те и единствена­та алпийска пла­нина в Източна Европа), в които от другата стра­на на границата е и полският ски център Закопа- не. Или в нем­ския Шварцвалд. Още по-ярко е сравнението с американски­те курорти в Колорадо. Или просто погледнете пистите, по които скиорите от светов­ната купа се спускаха преди няколко седмици в Кортина  Д’Ампецо, на фона на обсипаните със сняг борове.

Открийте разликите

Може би един от най-показателните паралели е между Банско и ски зоната Бад Клайнкирххайм в австрийския на­ционален парк и резерват Нокберг. (Отложеният старт от Бад Клайнкирххайм в Super G от Световната купа за жени бе предоставен на Банско като жест на дове­рие от световната федера­ция FIS.)

Австрийският ски център има 103 км писти на 360 хектара, което заема около 20% от територията на пар­ка. Ски зона „Банско“ има 75 км писти на площ около 100 хектара, което прави около 0,3% от територията на На­ционален парк Пирин. И тук идва голямата разлика меж­ду двата национални парка (които, впрочем, са и със сходна надморска висо­чина).

Докато австрий­ският ку­рорт (разположен на три пъти по-голяма терито­рия) се обслужва от 4 кабинкови лифта, 6 седалкови лифта и 15 влека, или общо 25 съо­ръжения, в Банско има само 1 кабинков лифт, 6 седалкови лифта и 6 влека. Като съвсем логично стълпотворението става на началната станция на един­ствения и основен кабинков лифт.

Бърз поглед към картите на много други ски курор­ти показва колко малка е всъщност ски зоната в Бан­ско и как пистите в цяла Ев­ропа минават през горите. Разликата обаче е огромна. Там хората не правят от това драма, а имат дългосрочна стратегия за развитие на зимния туризъм и ски спорта като нацио­нален при­оритет и не си създават сами безумни спънки.

Строят лифтове и правят писти, залесяват системно, инвестират динамично и по­лучават приходите от своята разумна, перспективна ви­зия. А ние какво правим?

По данни на Дър­жавен горски фонд ски пис­тите в България се прости­рат на едва 0,002% от целия горски фонд в държавата.

• Ски зоната заема едва около 2% от национален парк Пирин.
• В световната практика за зимни спортове се ползват до 10% от защитените тери­тории.
• Изсичането на дървета в България с цел развитие на ски туризма е по-малко като обем в сравнение с планира­ната санитарна годишна сеч в планините. Без изобщо да се включва бракониерската сеч!
• Лифтовете са възможно най-екологичният вид транс­порт. За построяването им се използват хеликоптери с цел минимална вреда върху природата. Няма вредни емисии и шум, както при ав­томобилите.
• В България, при 8 пла­нински вериги с височина над 2000 м, развитието на зимните спортове изоста­ва дори от Чехия, където най-високият връх е 1602 м! Съседите

Бърз по­глед към околните на България дър­жави по­казва, че зимният туризъм е привлекателна инвестиция. Строежи на нови ски курорти и разширяване на съществуващи има в Ко­сово, Македония и Турция (където зад курорта Кайсери стоят 130 милиона дола­ра държавна инвестиция!).

И макар планините в тези страни да нямат природ­ните дадености на Пирин, фактите са – в региона се надига реална конкурен­ция, която само чака да стъпим накриво. Да не забравяме и че сръбски, хърватски и босненски ски ку­рорти също могат да ни отнемат туристи (Загреб е голям ски център, а Сараево е бивша зимна олим­пийска столица).