Майсторът на тиклите: Пазителят на родопските покриви
-
- април 26, 2025
Интервю със Салих Калемджиев – майсторът, който пренарежда каменните спомени на Родопите
Автор: Приключения-по Арда
В ранното утро над село Буката леко се вдига мъгла, пасящите кози звънтят с чанове, а слънчевите лъчи играят върху тиклените покриви. Намираме се пред дома на майстор Салих Калемджиев – човекът, от чиито ръце зависи съдбата на едни от най-красивите и емблематични къщи в Родопите.
– Чичо Салих, как се става майстор тиклар?
Салих се засмива, ала в очите му проблясва тъга и гордост:
– Не се става лесно, чадо. Тиклата е особена гад. Камъкът тежи, а ръката трябва да е сигурна. Да наредиш покрив е повече от работа – това е чест. Аз започнах като чирак – по цял ден влачех тикли, а вечер гледах как старите майстори ги редят, сякаш подреждат спомени.
– Казват, че този занаят изчезва…
– Така е. Сега всеки бърза – керемидата е по-лека, ламарината – по-лесна. Но къщите губят лице. Тиклата не е просто покритие – тя е песен. Всяка плоча има история, има място. Виждаш ли Агушевите конаци в Могилица? Аз и моята бригада два пъти им редих покривите. С пот, с камък, с любов…
– Срещаше ли трудности при реставрациите?
– О, много. Тиклата е капризна. Големите плочи трябва да се вдигнат с катър или с чиста сила. Имало е случаи, когато след година-две покривът прокапва, не че лошо сме го наредили, а защото камъкът се мести, живее. Трябва под тиклата да има воалит – днес го знаят, но едно време никой не мислеше за това.
– Имаш толкова много награди за дърворезба. Какво ти носят те?
– Наградата е душевна. Когато резбовам лъжица, усещам дървото и ухае на гора и живот. Всичко трябва да става с любов и уважение, независимо дали е дърво или камък.
– Как се чувствате, когато вашата работа пази историята на Родопите?
Салих се заглежда в далечината, където стърчат старите комини – някои дълги цели 30 метра.
– Усещам, че оставям нещо след себе си. Хората може да не знаят моето име, но ще знаят, че покривите стоят, къщите дишат, а селото не е забравено.
– Какво бихте казали на младите?
– Ако искате да сте майстори – не търсете лесното. Красотата е в сложното, в искреното. А родопските къщи още чакат ръцете на чираци с мечти…
Докато разговаряме, леля Емине вече разпалва жарта, а ароматът на препечена царевица носи сладък спомен от детството. В този дом, изграден със спомен и със сръчност, усещаме що значи истинско гостоприемство.
Родопите живеят, докато има човеци като Салих – тихи майстори, които подреждат не само тикли, но и сърца.
Благодарим ти, майстор Салих, че пазиш духа на нашите планини.
Be the first to leave a review.
